Нова Европа

Последна промяна на 17 март 2017 в 14:48 4741 6

Френският президент Жак Ширак използва израза „Нова Европа” за нашите страни при присъединяването ни към Европейския съюз. Всъщност, след Френската революция, с това понятие са означавали САЩ. От тогава датира надеждата, че в освободените бивши колонии на Великобритания в Северна Америка ще се възроди една нова Европа, един нов свят, който ще носи в себе си ценностите на Европа, но ще бъде по-добър от реалността, в която са живели авторите на това послание.

Мечтата за една нова Европа никога не е губила смисъла си. Онова, което определя смисъла на европейската модерност винаги е било свързано с критиката. Разумът на Европа винаги е бил критичен по отношение на онова, което постигаме. Критиката не е отхвърляне или пренебрежение. Критиката е начина, по който Европа съществува и продължава да се развива. Точно това не разбират онези, които изглеждат случайно попаднали тук, но за сметка на това са готови да направят всичко, за да прогонят останалите.

Българският политически елит изглежда напълно дезориентиран по отношение на дебата за бъдещето на Европа. Бялата книга на Европейската комисия продължава да се коментира все така агресивно и некомпетентно.

Националният комплекс за малоценност, върху който се гради патриотарщината, която ни залива, стеснява хоризонта, спрямо който се опитваме да планираме усилията си. В тази перспектива няма разлика между словоблудството на национал-популистите ни и писмото на Ахмед Доган. Става въпрос за една и съща стилистика на нивото на слаб студент по „идеологическите” дисциплини от преди тридесет години.

Докато продължаваме да се занимаваме със себе си, пред нас започва да се изгражда една нова Европа. Процесът придоби видимите си измерения на президентските избори в Австрия. Срещу местните национал-популисти се изправи гражданската енергия и увереност на мнозинството австрийски граждани. Това бе първата победа над съвременния национал-популизъм. Професор Александър вад дер Белен бе избран не само заради личните му качества, но и заради начина, по който успя да се противопостави на кандидата на Партията на свободата. Неговото послание бе чуто, но не бе разбрано в България. Той каза, че за да се справим с национал-популизма не трябва да говорим с неговия език. Не трябва да се опитваме да надвикаме кресльовците, а да говорим за истинската стойност на съвместните ни усилия.

Преди дни, към тази нова Европа се пресъединиха и холандските избиратели. Независимо от откровената провокация на Турция, независимо от амбициите на обслужващия персонал на Руската федерация, техният кандидат, олицетворяващ холандския национал-популизъм се провали. Холандците гласуваха масово и спряха поредното политическо недоразумение, което петнадесет години след Списъка на Пим, се опитваше да се възползва от подкрепата на враговете на Европа. Това беше победа на гражданската култура над национал-популизма в най-елементарния му и агресивен вид. Холандските граждани освободиха лидера на Партията на свободата от необходимостта да продължава да обслужва намеренията на онези страни и политици, които искат да видят една разединена и слаба Европа. Сега е наш ред.

След изборите в Нидерландия, които почти не намериха отзвук в България, на нас ни предстои да изразим отношението си и по този начин да определим мястото си в Европа. Предизвикателството пред българските избиратели е в това, че не някакви партии на свободата или Атака, а партия като БСП си позволява да говори с езика на национал-популизма. Маските паднаха и всички досегашни приказки за европейския модел на развиите на бившата комунистическа партия останаха в миналото. Днес БСП говори по-разпалено на езика на национал-популизма, отколкото партиите, които традиционно използваха този език, но до сега оставаха в периферията на политическия ни живот.

Ред на българските граждани е да покажат къде ще бъде мястото на България в тази нова Европа, която намира път отвъд хоризонта на страха, самозатварянето и комплексарския национал-популизъм. Европа няма да се развива по сценариите от Бялата книга. Нейният път, както и до сега, ще бъде начертан от гражданите, които знаят кога да се изправят срещу политическата спекула със страха и усещането за несигурност. Ред на българските граждани е да определят отношението си не само към политическите партии, а към собственото ни място в Европа. Защото на тези избори е важно не какво мислим за политиците, а дали сме готови да спрем национал-популизма и агресивната амбиция на онези, които ненавиждат Европа заради ценностите и приниципите, върху които е изградена и продължава да съществува.

Нидерландия доказа, че е възможно да бъде преодолян национал-популизма. Холандското общество ще остане белязано от разделението и несигурността, както и всички ние. Не сме сложили край на вълната от национал-популизъм, нито сме се освободили напълно от амбициите на всевъзможните партии на свободата и обикновените местни шмекери, които се възползват от нарастващите амбиции на противниците на Европа. Но, когато то бе най-необходимо, гражданите се изправиха и успяха да неутрализират заплахата. Нидерландия вече е част от тази нова Европа, която изграждаме днес, с усилията и увереността на гражданската политическа култура.

Независимо от всички трудности и проблеми, Франция ще направи същото в края на април и началото на май тази година. Френските избиратели вече направиха това през 2002 година, когато спряха Жан-Мари Льо Пен. Тогава социалистите гласуваха в подкрепа на президента Ширак, за да не допуснат Националния фронт до властта. Сега, най-вероятно ще се случи същото – Марин Льо Пен ще бъде спряна на втория тур на президентските избори, с обединената воля на френските граждани, независимо от това каква подкрепа ще получи на 23 април. Франция е и ще продължава да бъде част от онази нова Европа, която се изгражда днес.

Германия също ще направи своя избор и ще продължи да бъде част от обновяващата се Европа. Германските избиратели няма да се поддат нито на пропагандната война, нито на заплахите от собствените им лумпенизирани патриотари. Отвъд всички други разделителни линии, германските избиратели ще разпознаят отново онази граница, която разделя Европа от останалия свят. Тази граница е правата на човека, на всеки човек, на всяко човешко същество, което с раждането си е носител на достойнство и права. Това е Европа и тя е там, където този принцип определя всички други политически отношения.

Критиката, която е неразделна част от европейската култура, няма нищо общо с разюзданата омраза срещу всичко, олицетворяващо Европа у нас. Всички бивши кадри на комунистическия режим са активирани, за да успеят да заблудят отново българските граждани. Те съзнават залозите на предстоящите парламентарни избори и са готови на всичко, за да удължат поне още малко времето, в което ще могат да влияят на българския политически живот. Те мобилизираха всичко, на което са способни – от откровените лъжи до заплахите, стилизирани по съветски образец. Силите, които се борят срещу онова, което символизира Европа в България водят война и знаят, че тя може да е „бой последен” за тях.

Въпросът е къде ще бъдем ние. Каква е готовността на българските граждани да определят мястото ни в Европа? Даваме ли си сметка за истинските залози на предстоящите избори? До каква степен сме готови да разпознаем реалните заплахи сред всеобщото вайкане и агресивен примитивизъм? Имаме ли сили да спрем или поне отчасти да неутрализираме заплахата срещу бъдещето на България в нова Европа? И готови ли сме да направим своя избор, отвъд мярата на собствените ни комплукси за малоценност?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1316

6

Йордан Бояджиев

17.03 2017 в 19:37

Вазов има един персонаж, на мога да си го спомня точно-май беше антоний пръдлето-или нещо подобно...

1423

5

Бай Муле

17.03 2017 в 18:25

Педерасите като Гълъбов продължават да дават Европа на "турска вяра", тоест на исляма. Пфу, няма по-големи мерзавци и негодници от тях.

29409

4

Denis Rizanov

17.03 2017 в 18:18

Но от платени потки и казанджии като горните двама как да очакваш да познават историята на Родината си. Безродници. Единия за грантове, другия по съвместителство. Щото си мисли, че е много як в очите на останалите шорошорасти, европендели и обикновени грантаджийчета.

29409

3

Denis Rizanov

17.03 2017 в 18:16

балканецът е способен на изненади.

Не е балканецът, а българинът.
Яли са си говната и французи и англичани. И е тръгнало пак натам - да ги ядат!
Като са чуели в тъмното "На нож!" и са се насирали в окопите. М-м-мммъм.

-7491

2

Ал Кин

17.03 2017 в 16:53

Еми така е в централно-европейските страни, там в решителния момент хората се мобилизират и шутят лумпенизираните патреотчета, които освен да сеят омраза и да палят войни друго не могат.

У нас патриотарщината обаче е последния коз на решетникофчетата. Ама ще видим де, балканецът е способен на изненади. Ако се усети че джобът му е застрашен никакви наци-идеологии няма да прихванат. Да не е луд да сменя европейската баница и искрящи вино блудкав квас и изгнили картошки. Тъй де.

29409

1

Denis Rizanov

17.03 2017 в 15:25

Независимо от откровената провокация на Турция, независимо от амбициите на обслужващия персонал на Руската федерация, техният кандидат, олицетворяващ холандския национал-популизъм се провали. Холандците гласуваха масово и спряха поредното политическо недоразумение,

тончо гълъбинов е успял в един дъх да вкара пуснаци, националисти и ердоган. На тва му викат "шиш". Порно-политически шиш.
За сведение на гълъбинов - за пръв път в холандия има самостоятелна про-турска партия. В Холандия. И те там са около 500хил.
Сега си гълъбинчов се напъни и се вгледай в пластмасовата сфера пред себе си и кажи колко турци живеещи в Германия имат право на глас?