Ексклузивно И третият път не донесе късмет: Парламентът е все така без ръководство (гласувания)

Прегаряне

Николай Фенерски 04 март 2019 в 15:11 7961 0

Ставаш по-умен: разказ от Здравка Евтимова

Милиони по цял свят прочетоха излиянията му. Хората му съчувстват, казват си ето, значи, какво е да си преподавател, неблагодарна и трудна професия. Колко е тежко днес да се съревноваваш с технологиите. Измрънка уругваецът Хаберкорн и всички му се вързаха. Само че имам една новина за тия всички. Този човек просто ви подведе. Не е прав. Не бързайте да скачате с него, не му ръкопляскайте, изчакайте малко. Пак се юрнахте като отвързани след поредния умник. Обявихте за мъдрец този, който просто е прегорял. Виждал съм прегорели хора в различни професии. Прегорели полицаи, прегорели свещеници, прегорели даскали. Тъжна гледка са всички, без значение какъв труд са полагали.

Учителският труд си има своите особености. Но и за него важи старото правило, че ако не обичаш това, което правиш, ще се мъчиш винаги. Жалко е, наистина. С много такива даскали съм се срещал и като ученик някога, като родител после, като техен колега. Учители, които просто са си объркали професията. Трябвало е да се преквалифицират овреме, но са пропуснали момента. Ама пак казвам, така е във всяко поприще. Жалко е, като си помислиш колко много хора по цял свят всеки ден изпълняват някакви задължения и функции без желание и хъс.

Мъчат се и мъчат и другите.

Пощенска служителка, която е намусена от сутрин до вечер зад гишето, и единствена нейна цел е да развали настроението на възможно най-много хора. Катаджия, който почва да си придава важности, когато те спре. Да гледа на теб с презрение, без да се интересува кой си и какъв си. Учителка, която влиза в час и от вратата почва да надвиква децата, вместо да поизчака да се успокоят след междучасието, изгубена кауза, младите гласове съдържат всичката енергия на света. Лекар, който не сдържа своята професионална циничност и залива с нея пациентите си. Сервитьорка, която мрази целия свят, обаче може да демонстрира чувствата си единствено пред клиентите си.

Този въпрос е един от най-важните в живота на всеки от нас. Какво искаш да правиш? Каква е твоята суперсила? Навярно като Аквамен можеш да дишаш под вода? Или като Супермен да летиш? Четвъртокласниците още не си задават такива въпроси, но и те със сигурност имат заложени таланти, всеки от нас се ражда с нещо вградено у него. И най-палавото хлапе, от най-безнадеждното семейство. Е, не можеш да спасиш всички. Но можеш поне да опиташ. И ако твоята суперсила е да учиш другите, да им пре-по-даваш знания, ти ще си убедителен и любим учител. И няма да стигнеш до прегаряне. Що не мрънка онзи велик даскал Теодосий Теодосиев? Вместо да се оплаква как никой не слуша в часовете му, той прави свое частно безплатно училище, където и на мен ми се прииска да преподавам безвъзмездно, сигурно ще го потърся да го питам.

Насила хубост не става, зорлем гюзулък олмас, както казват японците. Ако се насилваш да комуникираш с младите, това ти личи. Възпитава и образова най-много личното присъствие на даскала. Неговото отношение към всеки един ученик като към равнопоставена личност. Това го твърдя от личен опит. На мен са ми въздействали най-много учителите, които са говорели с нас като с равни. Аз се опитвам да говоря с учениците си като с равни. И днес е невъзможно един урок да бъде преподаден фронтално. Стои отпред един там човек и набива знания в главите на други човеци. Това вече не работи като стратегия. Днес всичко се получава най-вече с диалог. Времето на монолога свърши.

Познавам учители, които могат да накарат с един поглед всички да притихнат в клас. И не защото са страшни. А защото имат присъствие. Ако си там заради заплатата – откажи се. Ако те дразни енергията на децата – откажи се. Ако смяташ, че в даскалото се води война – откажи се. Дори да има такава война, ти и децата сте от една и съща страна на фронтовата линия. А ако все пак решаваш да останеш, не оправдавай умората си и личните си слабости с технологиите, времето, непукизма. Да, имало е такива, които не се интересуват от това, което казвам в час и "развалят дисциплината". Най-любезно им обяснявам, че могат да запазят тишина и че с останалите имаме да вършим работа. В 90 процента от случаите работи. А останалите 10 % – всеки е имал провалени часове, но и най-проваленият час може да се преобърне на интересен разговор по различна тема. Занаят е, има си тънкостите, искам да кажа.