Най-дясната в света страна

Коя е най-дясната в света страна? Най-простият начин да разберем това е да погледнем коя страна стои най-отдясно на гледната точка, която сме заели, за да се отдадем на тези разсъждения. Заставаме с лице срещу глобуса и тръгваме надясно от България. Вървим все надясно, все надясно и виждаме, че последната страна, в която попадаме, е Сърбия, защото после отново влизаме в България. Същевременно обаче Сърбия е и първата лява страна спрямо същата гледна точка на нашите разсъждения и в нея най-напред ще попаднем, ако тръгнем наляво по глобуса, но това не бива да ни смущава, защото лявото и дясното са си такива.

Има обаче и друг начин да определим коя е най-дясната страна в света и когато го приложим, ще видим, че това вече не е Сърбия, а е България. Според този начин мерим десните страни не по положението им в пространството, а по броя на техните десни партии и на техните десни политици. И дори доскоро да не е била най-дясната страна по този признак, България през миналата седмица безапелационно оглави класацията на страните с най-развито политическо дясно, толкова развито, че човек даже започва да се чуди как остава място за някакво ляво.

Почти всички, с изключение на социалистите, са десни. Ето например самата управляваща партия ГЕРБ. Неотдавна нейният лидер г-н Борисов простосърдечно си призна, че ако пътят му към държавната власт трябваше да мине през едно хипотетично разбито и опразнено ляво, то ГЕРБ несъмнено щеше да се оформи като ляв политически проект и знамето й вместо светлосиньо най-вероятно щеше да е розово на жълти звезди и, кой знае, днес именно г-н Борисов, а не г-н Станишев може би щеше да е председател на ПЕС. Но тъй като по време на възхода на г-н Борисов разджуркано и обезлюдено беше именно дясното пространство и то беше такова не без сериозната заслуга на населявалите го до този момент десни лидери, ГЕРБ се кръсти „дясна“ партия, влезе в ЕНП и всичко останало.

И много хора продължават да я възприемат като дясна, нищо че един от първите актове на нейното правителство беше насилствено да спре държавните плащания към частните фирми, докато частните фирми не си платят определения от правителството рекет (пардон – отстъпка от 10%), нищо че през първата половина на мандата на ГЕРБ фалираха близо 40 000 частни предприятия, нищо че „дясното“ правителство на ГЕРБ направи така, че българската икономика загуби близо половин милион работни места.

Ето и друг емблематичен десен политик от мащаба на г-н Борисов, макар и със смехотворна в сравнение с неговата електорална подкрепа – г-н Иван Костов. През миналата седмица той заяви, че истинските му противници не са БСП и ДПС, а ГЕРБ и „България на гражданите“ (партията в чието национално ръководство имам удоволствието да членувам и аз). Че БСП и ДПС не са истинските противници на г-н Иван Костов, отдавна се знае и с това си „откровение“ той не изненадва никого. Че на кой „автентично десен“ политик „истински противник“ е левицата! „Автентично десният“ политик е онзи политик, който не приема закон за лустрацията, когато има цялата власт в държавата, който вкарва в приватизацията всички червени герои на късния тоталитаризъм и ранния преход, който е против ниските данъци за бизнеса, който съзнателно унищожава собствената си партия и я цепи и люспи и до ден днешен, който знае да държи парите си в правилните банки и да пази интересите и на другите колеги, които си ги държат там. Тъкмо заради своите „автентично десни“ политици България е най-дясната страна в света!

Тя е най-дясната и заради своите десни партии и коалиции. Ето само през последните седмици се появи още три нови – на Касим Дал, на Мартин Димитров и Надежда Нейнски и коалицията на Яне Янев и Марешки. Втората, всъщност, не се е появила още, но г-н Мартин Димитров каза, че ще се появи, а той е човек, който не говори празни приказки. Вероятно появата на тази партия ще е необходима, за да може да се използва за пореден път марката „Синя коалиция“, защото коалиция между политическа партия, пък било и това партията на самия Иван Костов, от една страна и физически лица, пък били те и самите изключени от СДС физически лица, от друга страна е юридически неосъществима и политически несъстоятелна.

Не знам какви десни обществени сили ще представлява Касим Дал, но ако сметките му са да цепи избирателите на ДПС, като вземе за себе си сериозна част от тях, то при цялото ми уважение към тези избиратели, те представляват всичко друго, но не и десницата на България. Какво дясно представителство и каква политика в защита на десни интереси ще води г-н Дал? Мотивът му да се представя за десен политически субект е абсолютно същият и като този на г-н Борисов, създавайки ГЕРБ – в ляво непоклатимо се е наместила БСП и всякакви нови политически експерименти могат да се правят само вдясно, дори и сърцето ти да се къпе в ярко червена кръв. Да не говорим, че г-н Дал може да разчита не само на Доганови избиратели, но и на разочаровани от ГЕРБ гласоподаватели и при това да разчита на тях с изричната благословия на г-н Борисов. В такъв случай вече г-н Касим Дал наистина е десен или поне не по-малко и не повече десен от самия г-н Борисов.

Но от всички изброени десни субекти може би най-„автентично десният“ е г-н Яне Янев. Той с лекота може да бъде автентичен във всяко едно поприще, което му се предложи, и може да бъде различно автентичен по няколко пъти дневно. Той е еднакво автентичен и земеделец, и консерватор. Беше автентичен седесар и хвърляше автентични димки срещу седесарските сбирки. Щеше да уволнява г-н Борисов, преди да се превърне в „автентичен“ негов говорител и оратор против политически опоненти, срещу които г-н Борисов не желае да ораторства лично. Сега г-н Янев е тръгнал да обслужва, най-вероятно възмездно, бизнеса на г-н Марешки, а нали десният политик е именно онзи политик, който защитава бизнеса!

Та, ето защо казвам, че България е най-дясната страна в света – защото има най-много десни партии и десни политици на глава десен избирател. И тук веднага стигаме до партията „България на гражданите“, чийто съосновател съм и в чийто национален съвет имам удоволствието да членувам, както споменах по-горе. „Не сте ли и вие една от всички тези десни партии? – ще кажат. – Не членуват ли при вас сума ти хора и от СДС, и от ДСБ? Или ти пишеш всичко това, отново за да манипулираш читателите по гадния си начин и да им внушиш, че именно вие, ти и хората около теб, сте истинската българска десница!“ Каква десница сме ние, ради Бога! Каква десница можем да бъдем, щом сме опозиция на десния ГЕРБ? Каква десница можем да бъдем, след като архитектът на съвременното дясно пространство, такова, каквото е в момента, г-н Иван Костов, вижда в нас „прекия си опонент“? Но и каква левица можем да бъдем, щом сме опозиция и на БСП и щом като и един социалист за цяр си нямаме! Трудна работа…

Не държа да ме наричате „десен“ – хората вече не се интересуват от лявото и дясното, особено след като видяха как крупни фабриканти са членове на ръководството на социалистите и как тъмносини политици са против плоския данък.

Лявото и дясното са вече нещо като „Левски“ и ЦСКА – хората се интересуват от тях, колкото да се напсуват един друг. Аз искам да се случат само няколко прости неща: хората да си върнат морала и вярата в обективното добро; умните и трудолюбивите да печелят от ума и трудолюбието си, като честно разменят помежду си създадените от тях блага; да се спазват законите и добрите нрави и интересите на България, единствено и само те да определят външната ни политика.

Тогава нека да дойде който си иска политолог и да ми каже какъв съм: ляв ли съм, десен ли съм, в центъра, ама малко отдясно с едното краче отгоре и с поглед в либерално-консервативно-социалистическия хоризонт ли съм и аз ще приема диагнозата му. Не държа да ме наричате „десен“, нито пък искам да се състезавам по „дясност“ с господата Борисов, Дал, Костов, Марешки, Янев или Димитров. Сигурно всички те са по-десни от мен и им го признавам. Те са не само по-десни, но и много по-компетентни политически от хора като мен, те са професионалисти. Аз съм най-обикновен гражданин. Аз съм, както пеят Ъпсурт, „нормален софийски дришльо“ и като такъв мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Още по темата

21/08/2012 Нашите автори

Паркиране в зоната на здрача

25/07/2012 Нашите автори

Недоверие към вот

02/05/2012 Нашите автори

ДеБойковизация на администрацията и нацията

05/04/2012 Нашите автори

Безутешната ерекция на чуждестранния инвеститор

Следете новините ни в GoogleNews