ДеБойковизация на администрацията и нацията

Иван Стамболов, по-известен във виртуалното пространство като Sulla, е един от най-легендарните блогъри. Публикациите в блога му „Ъплоуднати постове за делитване“ се чакат като дълго отлаган празник за душата, а появата им всеки път предизвиква буря в българския интернет. В блога си, който може да се види на адрес Sulla.bg,  Иван Стамболов описва себе си като „независим дегустатор, гурман, егоцентрик и наглец. Харесва австрийската музикална предкласика и германските овчарски кучета. В свободното си време се занимава с реклама и медийни консултации, като предпочита да харчи парите на другите. Потомствен политически скептик, не е сигурен, че историческата съдба на България през ХХ век беше съвсем справедлива. Сула е сред редовните автори в OFFNews.bg, заедно с Евгений Дайнов, Деян Енев,Тома Белев и Владимир Шопов. Нова мода шантиклер – децентрализация на администрацията. Какво значи това? Това значи, че различните министерства и институции ще се помещават в различни селища на нашата китна, но изстрадала през столетията родина. Няма да са в столицата и „столица” ще престане да означава това, което по принцип означава тази дума – престолнина. Ако бяхме царство, столицата (престолнината) щеше да е градът, където живее царското семейството. Ако трябва да децентрализираме една престолнина (столица), това ще значи царят да се изнесе във Варна, царицата – в Бургас, князете – в Силистра, а княгините – в Петрич. Нещо такова е замислил и нашият премиер Бойко Борисов, но тъй като не сме монархия, той възнамерява да попилее из страната министерствата и други административни структури. Слушах го по телевизията да казва, че тази част от министерство на икономиката, която се занимава с туризма, ще се премести в Пловдив. Защо ли? Ами защото Пловдив е древен град, с тракийско и римско наследство. Така каза премиерът. Къде ли тогава ще се премести онази част, която се занимава с енергетиката? Най-вероятно в Козлодуй. В такъв случай социалното министерство трябва да се премести във Враца или в Монтана, защото там социалните проблеми са тежки, а министерство на отбраната – на връх Шипка. НАП е добре да е в Русе, за да е еднакво далеч за всички, с изключение само на русенци, които ще си подават данъчните декларации в Синеморец. НОИ е логично да бъде в Сандански, за да можеш лесно да прескачаш между него и НАП. С оглед на същата оперативност следствието трябва да е във Видин, а прокуратурата – в Кърджали. На пръв поглед новината за децентрализация е добра, защото храни надеждата, че Тотю, Цецка, Миро и десетки знайни и незнайни фигури като тях ще ни освободят от присъствието си, завръщайки се по родните си места. За съжаление, бъркотията, която ще настъпи вследствие на тази гениална реформа, ще вгорчи удоволствието от отсъствието на гербаджиите от жълтите павета, а разходите по комуникацията между попилените части на администрацията, загубите на време, път, бензин и нерви хилядократно ще надвишат икономическия ефект, който се очаква да се получи от нови работни места и други подобни глупости. Всъщност, тези пусти нови работни места май са единственият смислен аргумент, който успях да чуя. Но, дайте да помислим. Що се отнася до работните места, то има само две хипотези: или досегашните хора продължават да работят на новото място, или на него се наемат нови местни хора. Ако се наемат нови хора да работят, да речем, в министерство на икономиката в Пловдив, това ще понижи безработицата там, но ще я повиши в София, защото онези, които досега са работили, вече няма да работят, за могат да работят другите. Следователно броят на заетите и на безработните ще си остане един и същ, само ще се промени териториалното им разпределение. Поне така го вижда моят несъвършен ум. Ако пък досега работещите продължат да бъдат работещи, то те или трябва да пътуват от София до съответните нови местоназначения и обратно, което е свързано с разход на време и горива, или трябва да се преместят да живеят на новите места, което е свързано или с допълнителни разходи за наемане на жилища, или с разходи за закупуване на такива. Да не говорим какво ще стане като помъкнат и семействата си. Има обаче и друго. Ако приемем, че ще уволним досега работещите в министерствата, за да назначим нови хора по места, с което да ударим решително по безработицата и да подпомогнем заетостта, то даваме ли си сметка, че ще отстраним хора, които вече що-годе са навлезли в работата и познават проектите, за да ги заменим с хора, които нямат понятие какво се случва в съответното министерство? Но, както се знае, компетентността и квалификацията на кадрите са последното, което занимава светлите управленчески умове на България. Да пофантазираме. Ако стане децентрализацията така, както трябва, то всяко министерство ще е в различен град. Това означава, че и всеки министър ще живее в различен град или поне в различен град ще трябва да ходи на работа. Представете си каква суетня ще бъде, ако премиерът реши спешно да свика извънредно заседание на министерски съвет. Ще се разхвърчат ония ми ти автомобили на НСО по ония ми ти нови магистрали, а може и хеликоптер да бръмне тук-там. Това не е ли скъпо? Скъпо е, но децентрализацията го изисква. А има и откъде да се плати, не се притеснявайте. Ето ги, например, гражданите, които трябва да си свършат работа в една или друга администрация. Те не могат да разчитат на хеликоптери и на автомобили на НСО. Те ще трябва да използват БДЖ, автобуси или личните си автомобили. Ще вдигнем цените на влаковете, ще повишим цената на бензина (един телефон до Вальо Златев, какво толкова!), ще увеличим старите административни такси, ще въведем нови и така ще финансираме бръмченето на министрите от град в град. По принцип, всички разходи на държавата се финансират за сметка на редовия данъкоплатец. Така е било, така и ще бъде. Ако някой си мисли, че административната децентрализация ще се финансира от някого другиго, горчиво се лъже. Всъщност не е невъзможно администрацията да бъде частично децентрализирана и без да настъпят катаклизми от това. Децентрализацията не я е измислил нито Симеон Дянков, нито Бойко Борисов. Но за да си позволиш агенциите, министерствата, службите и всякакви други административни структури да не бъдат в столицата, а да се разхвърлят из повече градове, трябва да си богата държава със съвършено информационно общество. Информационно общество означава администрациите да имат така изградена мрежа, че да могат да си свършат работата без физически контакт помежду си, а всички административни услуги за гражданите да са достъпни в електронен вид. Ако аз мога да подавам документи и да извършвам плащания по интернет във всяка точка на страната и по интернет мога да си взема всеки документ, който ми е нужен от държавата или общината (включително и документ за самоличност, което съм виждал как става в други държави), какво ми пука в кой град физически е разположена администрацията?! За съжалени, в България това е все още неосъществен блян. Властта не само че не желае да осъществи електронно правителство и електронни общини, но даже и не разбира за какво става въпрос. Децентрализацията на администрацията може и да не е лошо нещо. Но не в реда, в който са тръгнали да я правят. Нека засега министерствата, агенциите и службите да си останат там, където са. Дайте на първо време да децентрализираме политическите субекти, както следва: Бойко Борисов да отиде в Каанакаак (Туле) в Гренландия и там да премиерства на чист въздух. Цветан Цветанов да се изнесе в Уангануи, Нова Зеландия, и оттам да администрира каквото там администрира. Симеон Дянков да се позиционира в Порт Стенли на Фолклендските острови и оттам да сияе със световния си финансов професионализъм. Централата на ГЕРБ да се премести във Владивосток, а тази на БСП – по-близо, на остров Болшевик. Така нашият иначе симпатичен народ за пръв път ще получи шанса да се дебойковизира, дегерберизира, декомунизира, демафиотизира, дечалгизира, децървулизира и делумпенизира. Мисля, че това ще е полезно за него. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Още по темата

05/04/2012 Нашите автори

Безутешната ерекция на чуждестранния инвеститор

Следете новините ни в GoogleNews