Яйце на върха на ножа

Виждали сте еквилибристи, нали?

Как взимат поднос с чаши, а в устата си мушват една сабя, а подноса поставят върху сабята. И вместо да се успокоят и да отидат преспокойно на почивка на Тасос след това – не! – те взимат и един велосипед и започват да го карат по някое изпънато на десет метра над земята въже. Нямат укротяване! Странни хора.

Помните ли по време на социализма някой да ни е казвал сутрин: Мъжът убил детето си и жена си беше заснет от камери!

Аз не помня такова нещо.

Тогава, примерно си спомням, седим с дедо Диме, моят стар и корав шопски дедо, и по радиото (дървеното радио с тайнствено блещукаща скала за станциите!) съобщават: Еди кой си и Еди кой си са осъдени на смърт чрез разстрел от Народната власт за злоупотреби с държавно имущество в особено големи размери!

И това съобщение – само веднъж в целия ми живот! Но то се забило в малката ми главица като голяма, тежка брадва и си стои там.

Иначе по радиото говореха колко картофи са събрали от ТКЗС-то в Павликени и колко успехи са постигнали производителите на калцинирана сода в химическия комбинат в Девня.

Текезесета, комбинати, планове, заводи, възходи и успехи на всички фронтове. О да! Живееше се тогава, казвам ви, като в рая!

Защото раят е там, където ти кажат, че е рай!

Сега ще ви кажа: Когато споря с глупаци – вдига ми се кръвното! Както на Константин-Кирил Философ, който казал пък, когато го попитали:”Защо си потен, философе?” и той отговорил: „Защото спорих с глупаци!”. Той пък се потял. Просто по това време не е бил измислен методът на Рива-Рочи за измерване на кръвното.

Та и въобще не ми се спори на тема „Наистина ли това, което ни кажат – то е рай?”

Ще кажа така: Няма заложена у човека представа за рай!

Няма у човека заложена представа за абсолютно нищо! Човекът е табула раса (естествено – в един доста обогатен от разни Юнговци смисъл), той е чист екран, по който някой се учи да работи на фотошоп или коръл дроу (нека използвам модерен хашлашки жаргон).

Ако от дете ти казват: Живееш добре!

...и ти казват: Е те това е доброто живеене, а онова там – не е доброто живеене! – и ти вече ще знаеш кое е добро и кое е лошо. И то ще бъде именно това, което са ти показали!

Някой ще се развика: не не не! Как в такъв случай ние разбрахме, че в Запада се живее добре, а тук при нас – зле? След като нашата пропаганда така мощно и величествено ни заливаше главите с помия от възхвали на нашия си живот, че даже и с градивни критики, които са по-хитра пропаганда и от възхвалите? Как стана така, че ние осъзнахме, че на запад е дъ бест, а тук не е хич дъ бест?

Аз мисля, че просто тяхната пропаганда беще по-добра от нашата.

Бийтълс и Ролинг Стоунс сринаха социализма.

Те (западните люде) можеха по много по-добър и хитър начин, по много по-фин и смислен начин да покажат кое е рай и кое не е!

Отдавна в главата ми се върти една представа. Наричам я „Двойното самоубийство с отрова”. Ето какво съдържа тая представа: Един силен мъж иска да убие един по-кекав. Но не иска това да изглежда като убийство. И той прави следното: Сипва и на двамата по чаша отрова. И казва: Наздраве! Пият и двамата. Нищо съмнително – и двете чаши са пълни с еднаква течност – никой не би сипал и на себе си отрова; затова подозренията към силния отпадат. Пият и двамата, слабият умира от отровата, но силният само повръща, свива се два дни от болки и накрая му минава. И няма никакво съмнение към него: Той също е щял да умре.

Просто той е знаел силата си – в това е тънкият трик!

Така Западът уби социализма.

Той си позволи либерализъм в огромни дози. А даже малките дози, които нахлуха във венозната система на Изтока от запад – бяха достатъчни да го убият.

Да. По време на социализма никой не ни казваше „Млад мъж застреля детето си и опита да се самоубие.”
Казваха ни обаче често: Живеем в райска градина и всеки ден растем и се развиваме в непрекъснатия си възход към светлото бъдеще!

Пак повтарям: Както ти казват – така живееш! Няма откъде сам да знаеш! Сетивата на човека регистрират това, което той предварително знае! А знае това, което са го научили да знае.

Може да използваме такова обобщение: човек вижда чрез своите предразсъдъци.

Казано чрез пример: Обущарят вижда обувките, автотенекеджията оценява хората по броните на колите им!

Няма човек, който да не вижда света през вече изградените (от възпитанието и образованието) нагласи и представи! Ако те научат от дете, че млякото е отвратително, а ракията е чудесна напитка – така ще си си цял живот. Докато някой не те научи на друго, естествено.

Казах всичко това, за да стигнем заедно до разсъждението, че носталгията по социализма е чисто и просто продукт на пропагандата на социализма.

И тогава млади военни са застрелвали жените си, и тогава полицаи са влизали с пистолет в домовете си и са разстрелвали всички, и тогава са загивали хора при аварии, а като че ли – даже и по-често от сега!

И така. За еквилибристите. Сега няма война. Няма насилие по улиците – такова истинско, брутално, ужасяващо, каквото е имало винаги по улиците на света – тук и там – както в Бейрут през седемдесетте, както в Букурещ през 89-та, както в Сараево през деветдесетте. Няма истински, ужасяващ глад, по-скоро – има чести преяждания (от които ние също сме склонни да извлечем черногледо отчаяние!). Няма епидемии, няма свирепи икономически кризи. Сега се оплакваме от това, че икономиката има ръст, но не е голям. И от това, че не се раждат деца, но не си даваме сметка, че именно ние не ги раждаме.

Сега, метафорично казано, се чувстваме ужасно от това, че ни е ужасно трудно и мъчително да изберем към кой мобилен оператор да се прикачим.

Именно в този момент Медиите ни напомнят, че хората са смъртни и даже – склонни към убийства.

Това прозвучава като гръмване на пистолет в тиха стая. Като падане на стъклена чаша по време на литургия. Ние сме изнервени, ужасно изнервени от факта, че без да съзнаваме, все пак усещаме, че нещо не е наред. И това „не-наред” е това, че не се случва нищо наистина ужасно!

И ние – водени от едно дълбоко човешко качество, от една дълбока тенденция в човешките души – от Нищото си създаваме Край на света! От тишината и от падането на дрънчащи предмети си създаваме въображаем Апокалипсис!

При социализма никой не казваше, че млад мъж застрелва жена си и детето си. Но непрекъснато ни казваха: САЩ направиха отново ядрени опити в Тихия океан. И ние с мазохистичен ужас – водени от същата тая тенденция – живеехме с ужаса от Апокалипсиса.

Но нашето си място беше рай, гадничък, но все пак – рай. Който рай искат да ни унищожат мръсниците от Запада.
Сега ни казват още от сутринта: Млад мъж уби...

И ние вече сме убедени, че живеем в ад. И че ни чака Страшен съд.

Без да си даваме сметка, че това е продукт на ужасния страх, който изпитва всеки, който гледа играта на еквилибрист.

Вижда как еквилибристът поставя на върха на ножа едно яйце. И вдига ножа и го поставя в устата си. И държи закрепеното яйце там. И балансира по страховит, направо невероятен начин.

Когато си се закрепил в едно удобно, равновесно, защитено и сигурно положение, положение в което не става нищо...страшно...единственото възможно движение встрани е падането!

И ние, без да съзнаваме, усещаме това!

Яйцето, разбрахте, е нашият уреден живот, който ние даже и не искаме да повярваме, че е уреден и сравнително спокоен.

Ние усещаме, че нещо не е наред. Защо? Защото...Защото още Нищо ужасно не е се е случило! И това е плашещо.
И затова трябва да изтъкваме напред и да генерализираме дори малките злини. Тия, които са съпътствали обществото винаги.

За да си въобразим, че те са това голямо зло...Което не е дошло. Но ние интуитивно очакваме.

И го очакваме с ужас. Ние сме яйцето на върха на ножа!

Следете новините ни в GoogleNews