На този ден през 1972 година умира Георги Михов Димитров, често наричан Гемето. Той заема основно място в българския политически живот през 30-те и 40-те години на XX век, въпреки което често името му е бъркано с това на Георги Димитров или свързвано само с една метростанция. В този материал ще се опитаме да ви представим по-подробно житейския път на Гемето, който спокойно може да бъде определен като доста интересен и интригуващ.

Георги Михов Димитров, наричан Гемето, е роден на 15 април 1903г. в село Ени Чифлик, Одринско, в семейството на Михо и Мария Димитрови. Земите край Одрин тогава са се намирали в Османската империя. През 1913г. семейството е принудено да се премести, поради военно-политическата обстановка в региона. Заселват се в с. Дойренци, край Луковит. Младият Георги първоначално учи в гръцко училище, а по-късно завършва прогимназия. През 1922г. той започва своя път към политиката, като става член на БЗНС. Още на следващата година обаче, земеделското правителство на Стамболийски е свалено. Г.М. Димитров тръгва към град Ловеч заедно с други свои съселяни, за да се противопостави на преврата. Сражения обаче не последват и той е задържан и разпитван. Записва дипломация в Свободния университет през 1923г., а през 1924г. започва да изучава и медицина. С медицина продължава да се занимава и защитава докторантура в Загреб, през 1929г. Любовта му към България и непоносимостта към случващото се в страната обаче го карат да се върне.Заема високи постове в разединеното тогава БЗНС. През 30-те години той се обвързва силно с политическия живот в страната и логично през следващите години името му играе все по-голяма роля в българската политика.

През 1934г. в България е извършен поредният държавен преврат, след който доктор Г.М. Димитров минава в абсолютна опозиция на монархическия режим на цар Борис III. През 1941г., по време на Втората световна война, той е от онези хора, които тотално се противопоставят на присъединяването на България към Тристранния пакт. Това е и една от причините англичаните да видят в неговата личност така търсения човек, който да направи преврат в България и да извади страната от Тристранния пакт. Хората на Чърчил постигат подобно нещо в съседна Югославия, където само няколко дни след като страната се договаря с Хитлер, проанглийски настроени политици извършват преврат и вследствие на това държавата скъсва всякакви отношения с Германия. Англичаните се опитват да направят същото и в България, но това не се получава и логично Георги Михов е принуден  да емигрира, преследван от органите на реда. Зад граница създава емигрантски национален комитет и започва излъчването на нелегалното радиопредаване „Свободна и независима България”.

 През 1944г., след поемането на властта от комунистите той се връща в родината. Новата власт обаче далеч не е това, което докторът е очаквал. Той, като лидер на БЗНС, отново минава в опозиция и се противопоставя, както на силната Работническа партия (НРБ-к), така и на Отечествения фронт. През 1945г. е премахнат от ръководния пост на земеделския съюз и е арестуван. Малко по-късно обаче, с помощта на агенти от английското разузнаване, Г.М. Димитров е спасен. Укрива се успешно във вилата на американския представител в София. Поради засилващата се диктатура е принуден да емигрира трайно от страната. Зад граница обаче продължава да отстоява своята политическа принадлежност, заедно с емигранти от други източноевропейски страни и създава т.нар. „Земеделски комитет”, чиято задача е да се бори с комунистическия режим в Европа. Дейността си продължава чак до своята смърт.

Доктор Г.М.Димитров умира на 29 ноември 1972г. във Вашингтон, Съединените американски щати.  Дъщеря му – Анастасия Мозер, последва примера на баща си и взема участие в политическите събития в България, през средата на 90-те години. Тя е едно от лицата, белязали началото на българския „преход”.