34 години от смъртта на Петя Дубарова

Българска история Последна промяна на 04 декември 2013 в 01:02 7047 11

Петя Дубарова
Петя Дубарова

Петя Дубарова е родена на 25-ти април 1962 година в град Бургас. Семейството на младата бургазлийка дава едно много добро начало на живота и. Майка и е преподавателка и всячески се старае да развие у своето момиче интереси към истински ценните неща. Тя я запознава с красотата на литературното изкуство и изиграва важна роля в оформянето на вижданията на своето дете. Петя е изключително запалена и увлечена по естетиката на творческия свят. Във времената, в които Петя живее, са предоставени големи възможности за изява на младите таланти, особено  в сферата на литературата. Бургазлийката прави своите първи творчески опити съвсем малка, но въпреки това те са публикувани във вестници като “Септемврийче” и “Народна младеж”, както и в няколко списания. В обкръжението и влизат други талантливи литературоведи катo поета Христо Фотев, определян от някои като “най-чистата поезия в българската литература”. Те помагат много на Петя в нейната дейност. Младата българка прави силно впечатление на културните среди в родината. Едва на 16-годишна възраст тя е поканена да участва във филма “Трампа”, правен по произведения на Ивайло Петров.

През цялото това време, изпълнено с работа, поетесата не оставя на заден план образованието си. Дълги години тя си мечтае и в крайна сметка успява да влезе в бургаската английска езикова гимназия. Тя нееднократно изказва любовта си към английския език и приемането и в школото я прави изключително щастлива. Петя приема учението изключително сериозно и го съчетава прекрасно с литературната дейност, нееднократно изнася беседи и четения на своите съученици и приятели, които се радват на таланта й. За кратко време българката се нарежда сред големите имена на родното творчество, и то на много крехка възраст. Младата поетеса прегръща живота с двете си ръце, тя е общителна и обича да контактува с хора, голямо удоволствие изпитва и от онези обикновени човешки преживявания като разходките в разцъфналите паркове, които могат да бъдат истински оценени от всеки човек на изкуството. Петя обожава лунапарка и морската градина в Бургас, където прекарва значителна част от времето си – там се събира с познати и приятели, пее и свири на китара. Подобно на много други хора на изкуството, природата е сред любимите неща на младата поетеса.

Петя носи всички качества на един истински човек на културата, те обаче не винаги се оказват позитивни. По време на почивка в планината тя среща своята първа и последна любов. Той се казва Пер и по националност е швед. Младото момиче е удивено от него и двамата дълго време контактуват помежду си. Внезапно обаче, чужденецът спира да отговаря на писмата на поетесата. Това изключително много я измъчва и я кара да прояви емоционалност, типична за авторите и писателите. Близо година тя е изключително наранена и чувствата й кулминират в действия. Годината е 1979-та, а датата – 4-ти декември. Младата и талантлива българка е намерена в дома си мъртва, като за причина се смята предозирането със сънотворни хапчета. Зад себе си тя оставя предсмъртна бележка, в която пише:

“Измамена
Младост
Прошка 
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА”

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

04.12 2013 в 22:46

Самоубила се е и толкова. Какво сега зехте да ровите и да правите политика и пропаганда. Голяма личност, не от тоя свят. Срамно е да използвате постмортем името ѝ за политически цели. Направо съм отвратен от вас.

04.12 2013 в 22:12

+1000000000000000000000000000000 (за Анабел)

Анабел е права. Да си чувствителен - за комунистите значи да си ненормален. Чувствителността е диагноза, а не качество ... за онези - от преди 10.11. Пък и за днешните, които са същите като предишните. Защо обаче Offnews си криви душата? Вместо да интерпретира неща, които не знае, по-добре беше да пусне едно от многото прекрасни стихове на великолепната поетеса ПЕТЯ ДУБАРОВА, завинаги останала на 17 години:

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни…
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим… Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече…

04.12 2013 в 16:21

Комунистът Веселин Андреев, който написа книга за нея преди 89-та година, не е спестил обаче този нелицеприятен факт на другарите си - че системата е убила Петя. В книгата му е описан този епизод с машината и наказанието. Той не си го е спестил, рискувайки да си навлече проблеми по онова време, но ние сега нека използваме голЕмата баданарка - нали така и така тече реставрация, пък и децата днес нищо не знаят за тогава. Да не си говорим празни приказки - много е удобно на комунистите да има емоционално ранимо, чувствително момиче - там винаги ще се намери история за нещастна любов и... ето едно хубаво обяснение. Не знам откъде са ви източниците, но това изкривяване на историята е отвратително. Пеньо Пенев и Веселин Андреев, сигурно и те от нещастна любов са се самоубили? Поети, все има нещо около тях, нали така?! А колко не така ярки и талантливи си заминаха, също от чувствителност? Чувствителност, която не може да живее в системата на Оруел. Всичко друго е в стил "Уикенд" и Прас-прес медии...

04.12 2013 в 14:48

пак ти ли бе,маструбатор Балхуйски, нали вече ти казах, че си НАЙ-ГОЛЕМИЯ МАСТОР НА ЛАЙНАТА, ИЛИ ПО ПРОСТО КАЗАНО – ОБИКНОВИН ЛАЙНАР, МА ОТ НАЙ-ОБИКНОВЕННИТЕ,(ЗНАЕМЕ ГИ ОЩЕ ОТ СЪВЕСХО ВРЕМЕ) ТА КАКТО ВЕЧЕ ТИ РЕКОХ, ЗА ТВОЕ ДОБРО, БЕГАЙ У СИБИР ДА СЕ ЦЕЛИВАШ СО ЖЕЛЕЗОЗУБИТЕ МУЖИЦИ ЗА РУБЛИТЕ ИМ, ЩОТО ЯВНО САМО ТОВА МЕЧТАЕШ

04.12 2013 в 13:12

ВРЕМЕ - прев.Петя Дубарова
Time (Pink Floyd, The Dark Side...)

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.

ПС. Да, когато не си живял във времето на описвани събития, понякога се получава не това, което си намислил с искрено сърце. Дори да си желал да отдадеш почит. За почитта към Петя днес - добре; за текста, с който са го направили - с доста резерви.
И, за Бога, не коментирайте редовните си глупости и тук, заради момичето поне!

04.12 2013 в 11:34

Това е самороден талант, пряк сблъсък на Бог с комунистическата сган. Над таланта пролетариите нямат власт, не могат да го накарат да им бъде слуга, не могат да го контролират, не могат да го копират, могат само да го убият, дали с чадър, с хапчета или с рафиниран психо натиск все едно - "Зад стените на голямата къща
ТАЙНА". От нея остана ехо, от други и това не остана, за да стигнем до сегашното си битие в идиокрацията.

04.12 2013 в 09:07

Един красив Човек!

04.12 2013 в 07:13

Всъщност тексътът Posted by Екип "Българска история" е доста точен фактологически, и не спекулира с някакви по-късни конюктурни политически настроения, и специално тази версия за самоубийството ѝ, тиражирана в Интернет с пропагандна цел. Причината е била свръхемоционалност, и този път дори OFFnews не са си позволили да актуализират историята и да я нагаждат къв конюктурните политически настроения.

04.12 2013 в 06:22

Offnews, стресната съм от тази статия! Изключително неграмотно е написана! Това с шведа обаче е черешката на тортата! Истинската причина за самоубийството й е, че са й намалили поведението в училище - нагълтала се е с хапчетата още същия ден, след като са й съобщили решението на учителския съвет! Точно така - всичките й приятели могат да го потвърдят, защо не се свързахте поне с един от тях, със семейството й?!
И да, точно заради някаква тъпа пластмасова част от машина, счупена докато са били на практика в бургаски завод! Обвинили са я ни повече, ни по-малко, в саботаж! Слугински безмозъчни престараващи се плазмодии - ето това бяха учителите от развития социализъм, имам предвид на ръководни постове, или тези, които с всички сили се бутаха за такива - как нямаше една личност сред директорите, която да се запомни с нещо умно и съдържателно?! Тук-таме някой свестен учител, задължително тъпкан и мразен от амбициозните си посредствени колеги. Ето това е била средата на Петя, за съжаление. И тези, които знаят за какво "става на въпрос" - като ти намалят поведението в училище и то в последните класове, особено от елитно училище, вратите на университетите са затворени за тебе! На комунистическите университети, точно така. Щото то други по това време е нямало.
Емоционална е била, като всички поети, и не е понесла несправедливостта. Никога няма да узнаем какво си е мислила в този следобед преди да посегне на себе си. Обаче да ми пишете тука сълзливи любовни драми, това просто прелива чашата!

А тъкмо се зарадвах, че ще прочета нещо за любимата ми поетеса в деня на годишнината от смъртта й! Каква радост обаче... ужас и безумие.

бтв, Балкански, от мародери като тебе ми се повдига! "не е точно жертва на комунизма"! Дано стотинките, които ти дават на пост, ти стигат за дрога! Не мога да си представя човешко същество, което да е толкова продажно, как се гледа сутрин в огледалото или как говори на децата си!

04.12 2013 в 05:31

Изключителен талант, невероятно излъчване, обаче с много нещастна съдба. Всъщност обаче не е точно "жертва на комунизма". Просто изпадна в дълбока депресия по чисто лични емоционални причини. Огромна загуба за българската култура, момичето беше не само талантлива поетеса, но и изключително перспективна актриса. Невероятна личност, не от тоя свят, и затова си я прибраха на по-добро място.