99 години от смъртта на Пейо Яворов

Последна промяна на 29 октомври 2013 в 09:54 3935 2

Пейо Яворов
Пейо Яворов

Пейо Тотев Крачолев, както е кръщелното име на поета, е роден на 1 януари 1878 година в Чирпан. Младежките му години по нищо не предполагат, че той ще остане в българската историография като един от най-гениалните поети на страната. От 1897 година до 1900 той работи като телеграфопощенец, което налага и често да сменя местожителството си. Междувременно младият Пейо поддържа контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като за една година дори редактира и нейния вестник. Това му помага да навлезе още по-сериозни в структурите на организацията и през 1902 година влиза за първи път в Македония – като четник в четата на Михаил Чанков. Впоследствие е арестуван и се завръща в България, където започва да редактира различни издания, свързани с дейността на ВМРО. Сближава се с Яне Сандански и Гоце Делчев, като дори става и пръв биограф на последния.

Фактът, че Пейо Яворов не само е член на ВМРО, а и се занимава с поддръжката на повечето й книжни издания не остава незабелязан и доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков го канят да стране сътрудник и редактор на издаваното от тях списание “Мисъл”. По това време това издание е най-престижното литературно списание и самото участие на младия революционер в него свидетелства за огромния му талант. Именно по това време той получава и артистичния си псевдоним Яворов. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава и първата си стихосбирка “Стихотворения”.

Пейо Яворов на няколко пъти пътува в чужбина, където започва усилено да чете модерна френска поезия. Влюбва се в Мина Тодорова, която обаче заболява от туберкулоза и почива по време на едно от пътуванията на Яворов във Франция. Погребана е в Париж, а смъртта й оказва сериозно влияния върху Яворовата литература. Тя се превръща в еталон за символистична поезия, пропита с дълбок скептицизъм и опитваща се да даде отговори на някои от вечните въпроси. Втората му стихосбирка “Безсъници” окончателно изгражда образа на Яворов на един от най-талантливите български поети.

Въпреки че творчеството му става все по-популярно, в душата на Пейо Яворов не угасва и революционната тръпка. Когато започва Балканската война той се записва като доброволец и ръководи чета в Македония, за което е награден с ”Кръст за храброст”.

След края на войната, Пейо Яворов се влюбва в дъщерята на Петко Каравелов – Лора Каравелова. Любовта им е изпепеляваща и страстна, а в крайна сметка се оказва и фатална за поета. Въпреки че двамата се венчават през 1912 година, щастието по-често отстъпва място на съмнението и в края на 1913 година Лора Каравелова се самоубива. Пейо Яворов не успява да се пребори с мъката и скоро след това и той прави опит за самоубийство, който обаче се оказва неуспешен и вместо да сложи край на живота на поета, куршумът го ослепява. Следва позорен процес, обвиняващ Яворов в това, че той е убил жена си, което напълно сломява духа на поета. На 29 октомври 1914 година Пейо Яворов взима голяма доза отрова и се застрелва, с което слага край на живота си.

Повече факти от българската история може да научите на сайта www.bulgarian-history.org

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

30.10 2013 в 18:27

Едно време масони са били хора като Яворов, а днес - като Илия Павлов. Какво да правиш, такива са времената.

30.10 2013 в 02:24

Пред къщата му пише, че бил Масон.