Quantcast

179 години от рождението на Любен Каравелов

Екип "Българска история" Последна промяна на 07 ноември 2013 в 00:00 7560 3

Любен Каравелов
Любен Каравелов

На този ден през 1834 година в град Копривщица е роден Любен Каравелов. Той е български поет, енциклопедист, революционер, журналист, а дейността му е важна част от националноосвободителната борба на българите.

Каравелов започва свеото образование в родния си град, а впоследствие се мести в гръцко училище в Пловдив (1850). Четири години по-късно бъдещият възрожденец се връща у дома, за да помага на баща си в джелеплъка. Така той често обикаля Османската империя и вижда неволите, през които минава българският народ. През 1856г. е изпратен в Цариград, за да се занимава с търговия, но вместо това се интересува най-вече от Източния въпрос и Кримската война, показвайки интереса си към националното дело още от младини.

През 1857 г. започва т.нар. руски период в неговия живот. Той заминава за Москва, за да продължи образованието си, но, тъй като е надхвърлил съответната възраст, се записва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там той се свързва с дейците от Московския славянски комитет – Погодин, Аксаков, Ламански и др. От този кръг Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни като рещаващо условие за освобождаването на българите от османска власт. В същото време се оформя и идеята му да изгради тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България. В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.

Престоят на българския поет и революционер в Русия е времето, в което той създава своите политически, научни и литературни възгледи. Революционните възгледи на Каравелов са оформени още преди идването му в Русия, а обществената му дейност там е подчинена на идеята да се търсят контакти с всички обществени среди, които могат да допринесат за българското освобождение.

В началото на 1867 г. рязко се променя обстановката на Балканите. Въстанието на о. Крит, което избухва предишната година, продължава. Освен въстаналите гърци, сръбското правителство демонстративно започва да се готви за война срещу Турция. Българите в Русия и Влашко видимо се активизират. Революционерите около Раковски пристъпват към реализацията на неговия последен план и в тази обстановка Л.Каравелов решава да се включи в освободителните борби на своя народ. През същата година той заминава за Белград. По това време е в ход планът на руската дипломация за една южнославянска държава между България и Сърбия. В Белград Каравелов основава български комитет, в който участват и Иван Кулин и Ильо Марков. Комитетът възприема изцяло четническата тактика на Раковски. Освен създаването на този комитет, през същата година, Каравелов издава “Прокламация” до българския народ, с която го призовава да се вдигне на оръжие. В резултат на Каравеловите усилия започва сформирането на Зайчарската чета, но този проект е възпрепятстван от сръбското правителство.

По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва със сръбската либерална организация “Омладина” и под нейно влияние доизбистря виждането си за южнославянска федерация между българи и сърби начело с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 г. политическия идеал на Каравелов е свързан с парламентарна монархия.

В края на годината поетът-революционер е изгонен от Сърбия, а в началото на 1868 се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), но и там не се задържа дълго. Каравелов е заподозрян в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.

През сръбско-австрийския период Каравелов е повлиян силно от идеите на европейското просвещение. Трудовете на Дарвин, Хенри Бокл и Огюст Конт засилват неговото убеждение, че е необходима широка просветна дейност за постигането на целите му.

Престоят му в затвора в Будапеща е времето, в което Каравелов преоценя досегашния си опит и идеи. Там пише и статията “Мои братя”. От нея се вижда как той вече достига до заключението, че самите българи трябва да извоюват свободата си чрез просвещение и борба. В лицето на врага той посочва турските потисници и гръцките фанариоти. По отношение на държавното устройство той дава за пример Щвейцария и САЩ. Така Каравелов оставя идеята за монархия и възприема републиканската форма на управление като най-подходяща за бъдещия съюз между балканските народи. Съюз, който трябва да се гради при пълно равенство и взаимно уважение. Революционерът се обявява и против турско-българска монархия, което съдейства за сближаването му с “младите” в средите на емиграцията.

През пролетта на 1869г. Л. Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. В Букурещ е и най-блестящият период от живота на поета-революционер. Отначало Каравелов започва да сътрудничи с “Добродетелната дружина” като от там му е възложена редакцията на в. “Отечество”, но различията между неговите идеи и тези на “старите” водят до конфликт, завършил с разрив на отношенията между двете страни.

В същата година той посещава българите в Одеса и събира пари чрез акции за нов печатен орган на българската емиграция. Така на 7.11.1869 г. започва издаването на в.”Свобода”. Изданието се превръща в орган на дейците, търсещи нови пътища за революционни действия. Около редакцията на вестника се събират много българи, които учредяват Български революционен централен комитет или БРЦК. Според някои историци организацията се казва БРК до октомври 1870 г.

 

В началото БРЦК се развива под влиянието именно на Каравелов. В.”Свобода” отразява възгледите на поета-революционер. Според програмата на комитета, враговете на българите са турското правителство и гръцкото духовенство. В нея е защитена идеята за създаването на Южнославянска или Дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария. Начелото на федерацията трябва да седи избираемо правителство, изпълняващо волята на народа, а средствата за реализацията на тази идея варират от “мирни” до “оръжие, огън и нож”. В брошурата “Български глас”, отпечатана през 1870 г., Каравелов отхвърля възможността свободата на българите да бъде подарено от Русия или от Запада. Според него тя трябва да бъде извоювана от самия народ, като “всеки прежали живота си” и се захване “кой с каквото може и каквото има и да откупиме свободата си и отечеството си”. Казва се и че делото трябва да започне отвътре, като се съчетае с борбата на “бошняци и сърбе”, за да се лее по-малко кръв. Според Каравелов, който познава отлично целите на Русия в Европейския югоизток, желанията на българите и тези на руснаците съвпадат със стремежа на първите към независимост. В основата на неговите идеи стои революцията като единствен път за освобождението на България. В тази връзка той пише: “Революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо” – думи, които са актуални и днес.

Въпреки идеите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата дейност на комитета е твърде слаба. В периода, в който председател е Каравелов, комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда. Изключение правят опитите за съвместни действия със сръбската “Омладина” при евентуална война между Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа дейност на този етап, значението на комитета е голямо.

Политическата дейност на Каравелов е важна част от националноосвободителната борба на българите. Животът на поетът-революционер минава в борба по един или друг начин за свободата на родината си. Чрез своите действия Любен Каравелов се превръща в безсмъртен национален герой, будещ уважение и възхищение у повечето българи, за чиято свобода той отдава живота си.

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

09.11 2013 в 14:40

И кое ми е "малоумното"?Че съм,чета и ще чета ли?Че живо се интересувам от историята?Че споря и оборвам академици и професори?Че не взимам всичко за чиста монета,а се ровя из дебелите книги и архиви?Почети малко и се изказвай после.

07.11 2013 в 16:24

Силно,но те разбирам.Каравелов си е една страхлива,неориентирана мишка.

07.11 2013 в 10:26

Малоумен изрод.