Quantcast

120 години от смъртта на княз Александър I Батенберг

Последна промяна на 23 октомври 2013 в 01:29 4435 2

batenberg
batenberg

Той е първият български монарх след освобождението. Споменът за него поражда умиление, а фигурата му е представена от историците като достойна за уважение. На 5 април 1857 година, в далечна Верона, се ражда човек, който оставя трайна следа в новата ни история. Името му е Александър Йозеф фон Батенберг,  но сред българското общество остава по-познат като княз Александър Батенберг - първият владетел на Следосвобожденска България. Въпреки, че няма нищо общо с българите, съдбата му очевидно е предначертала да бъде свързан с тях през почти целия си съзнателен живот. Още като младеж той участва в Руско-турската война, биейки се за свободата на този народ, а няколко години по-късно ще поеме съдбините му в ръцете си, приемайки да стане негов държавен глава. Произхожда от знатен род - баща му е брат на руската императрица, така че Александър Батенберг се явява племенник на император Александър II Освободител. В близки родствени връзки е и с английската кралска фамилия. На днешния ден се навършват 120  години от смъртта му и с тази публикация ще ви запознаем по-подробно с живота му.

Началното си образование получава в Дармщат, след което продължава да следва в Дрезден и във военното училище в Касел. Избира военната професия и е зачислен в  германската войска с чин лейтенант. Едва ли обаче самият той е предполагал, че първият му истински досег с войната ще бъде на бойните полета на Балканите и то не биейки се за Германия, а за Русия. Това се случва през 1877-1878, когато той взима участие в Руско-турската освободителна война като доброволец. Това има своето логично обяснение - младият Александър с интерес следи събитията, случващи се на полуострова през 1875 и 1876 година и очевидно решава, че не може да остане безучастен към съдбата на няколко братски славянски народа. По време на военните действия се проявява като храбър войник - младият офицер участва в превземането на Търново, преминава Стара планина, бие се на Шипка и в кръвопролитните сражения при Казанлък, Стара Загора, Нова Загора и др. След оттеглянето на ген. Гурко от Стара Загора той е повикан от руския император, намиращ се по това време в Главната квартира в Горна Студена, Плевенско, и е изпратен в Свищов, където е зачислен в 9-и корпус. След превземането на Плевен император Александър II взима със себе си в Петербург Александър Батенберг и през януари 1878 г. го изпраща за Пловдив при ген. Гурко. Батенберг преминава през Стара планина в най-големите студове, продължава към Одрин и стига до Сан Стефано, където се подписва договорът, сложил край на войната и донесъл освобождението на България. 

Пред младата българска държава обаче стои сериозен проблем - кой да бъде избран за княз? Ясно е било, че трудно етнически българин ще се хареса на Великите сили, тъй като по онова време, за да стане даден човек владетел е трябвало да има благородно потекло. Именно поради тази причина българските политици се обърнали на Запад, в търсене на своя владетел. След няколкомесечни проучвания били отсети три предложение, сред които фигурирало и името на Александър Батенберг. Това, което решително наклонило везните в негова полза била препоръката на чичо му - цар Александър II Освободител, която била достатъчна на българите да се спрат на родения във Верона принц. Това се случва на  17 април 1879 г., а само два месеца по-късно княз Александър Батенберг пристига във Варна и отново стъпва на българска земя. През Русе отива в Търново, където на 27 юни полага клетва пред Народното събрание. След този тържествен акт през Плевен и Орхание Александър Батенберг пристига в София. Така на 1 юли 1879 година, едва 22-годишен, княз Александър Батенберг поема управлението на България. 

Първите години от управлението му са изключително тежки. Младата държава няма изградени нужните институции, както и не притежава необходимия политически опит, което кара голяма част от Великите сили, включително и Русия, да смятат, че тя ще бъде лесен проводник на техните права на Балканите. Очаквано, в първите 2-3 години след Освобождението това се случва, което обаче е нормално, тъй като голяма част от руските военни остават на българска територия, за да предадат своя опит на българите. Постепенно обаче държавата укрепва, а нейните управници, включително и  княз Батенберг стават все по-уверени. Така, подкрепен от Консервативната партия, на 27 април 1881 година, младият княз извършва преврат, суспендира конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията, който според първоначален замисъл трябвало да продължи седем години. По този начин той получава значително по-голяма власт и възможност да налага своите възгледи за бъдещето на държавата. Сам княз Александър Батенберг обаче възстановява конституцията преждевременно още през 1883, с което слага край на режима.

През следващите 3 години се случват едни от най-решителните събития в новата българска история, които се явяват и като първото истинско изпитание пред страната. Още в деня на подписването на Берлински договор на всички българи става ясно, че тяхната основна задача през следващите години е да обединят несправедливо разкъсаната България. Първата стъпка това да стане факт е Съединението на Княжество България с Източна Румелия, зад което, въпреки липсата на подкрепа от Великите сили, твърдо застава и княз Батенберг. Внимателно подготвения акт става факт на 6 септември 1885 година, а твърдостта, която проявява българският владетел далеч не се харесва на руснаците. Следва и Сръбск0-българската война, която, колкото и неочаквана да е била от българите, се превръща в доказателство, че този народ ще направи всичко по силите си, за да се обедини с братята си. През цялото време на военните действия княз Батенберг е на фронта, с което окуражава още повече войниците.

След тази война обаче отношенията му с руския император се влошават още повече. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Батенберг от престола. Детронирането му създава тежка политическа криза. Върнат е отново на престола от Стефан Стамболов. Руският император отказва да одобри завръщането на Александър Батенберг в България и под силния натиск на Русия той е принуден да абдикира на 26 август с.г., да напусне завинаги България, да се откаже от българска княжеска титла и от привилегиите си на принц.Този ден е запомнен от българския народ като Прощалния ден на княз Александра. Рано сутринта князът издава Манифест към Българский Народ, който може да служи за пример на поколения бъдещи държавници как се жертват високи постове и лични интереси в полза на народното добруване. Ще публикуваме самия текст, за да добиете по-истинска представа:

Ний Александър I, по Божия милост и народна воля Княз на България,
След като се убедихме в печалната истина, че нашето излизане из България ще улесни възстановяването на добри отношения между България и нейната освободителка Русия, и като получихме уверение от правителството на Негово Императорско Величество руския цар, че независимостта, свободата и правата на държавата ни ще останат непокътнати, и че никой няма да се бърка във вътрешните й работи, обявявам на нашия любезен народ, че се отказваме от българския престол, като желаем да покажем пред всички, доколко са нам скъпи и мили интересите на нашето Отечество, и как за неговото благо и независимост ние сме готови да пожертваме всичко, даже и това, което е нам по-скъпо от живота ни...

След като напуска България, Александър Батенберг се установява в Австрия, където се и жени. Кръщава и двете си деца с български имена - Крум-Асен и Вера-Цветана. Българският княз умира през есената на 1893 година в Грац, Австрия. Тленните му останки са пренесени в България и поставени в мавзолея, кръстен на негово име.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.10 2013 в 09:59

Истински пример за величие!

23.10 2013 в 07:47

Ето това е истински патриот! Велик Българин, независимо от произхода си. Жертва всичко, което е получил за доброто бъдеще на България. Вечна слава!!!

Една скромна забележка. Доколкото няма Александър Втори, Батенберг е само Александър!

Поздрав!