319 години от рождението на Волтер

Екип "Българска история" Последна промяна на 21 ноември 2013 в 00:01 3340 4

Волтер
Волтер

Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтер, е френски писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта.

През целия си живот Волтер се стреми към близостта на високопоставените и блясъка на кралските дворове и не прикрива своето презрение към народа, но от друга страна не успява да избегне преследванията на властите, като прекарва известно време в затвора и дълги години в изгнание извън Париж и дори в чужбина. Волтер е любител на лукса и удоволствията на масата и добрия разговор, който смята, наред с театъра, за една от най-извисените форми на обществения живот. Отделящ внимание на материалното си състояние, което е гаранция за неговата свобода и независимост, той натрупва значително състояние в резултат на спекулативни операции и прекарва последните години от живота си в собствено имение, в което поддържа малък двор.

По време на Френската революция Волтер, наред със своя съперник Жан-Жак-Русо, е смятан за един от нейните главни предшественици и през 1791 година става вторият човек след граф дьо Мирабо, погребан в парижкия Пантеон. През 19 век името му отново е в центъра на споровете между привърженици и противници на светската държава и общественото образование, но след утвърждаването на Третата република Волтер се смята за един от безспорните авторитети във френската културна история.

 

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21.11 2013 в 15:59

Предсмъртното писмо на Левски. Скрито, от Стамболов, Радославов, Фердинанд, Буров, Живков, Луканов, Костов, Бриго Аспарухов... Скрито в името на олигархията, и буржоазната диктатура.


Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни.

Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.

Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди". Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате". Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте -Аз неведнъж съм ви казвал: " Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби". Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски, 1873 г.


БКП много са се възмутили от маоизма и пражката пролет, и са решили да оплюят социализма, и да станат буржоазна олигархия. Оруел е предсказал това. Мао доразвива тази идея и стига до извода, според който в преходния период между събарянето на капитализма и окончателното въвеждане на комунистическото общество именно комунистическата партия и нейните кадри, функционери започват да играят ролята на буржоазия, която има интерес от възстановяване на капиталистическото общество.


СМЪРТ ЗА ДЕСНИТЕ, СМЪРТ, СМЪРТ!

21.11 2013 в 15:58

Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. В края на войната вземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, но поради специфичните условия на военните аванси тя не може да разполага свободно с тях и те на практика са блокирани в германски банки и са ликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години.

За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти до 1919та. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика. Още 1200% инфлация има от 1935та до 1944та. После в началото на 50те се прави деноминация, но не голяма, и друга през началото на 1960те, не че комунистите са правили инфлация, тя е била от преди 1944та. Това е истината. А златото връзва ръцете на банкерити и води до дефлация и липса на ликвидност дори при 100% златно покритие, депозитите са обезпечени с кредитити. Ако една торба със злато я внесеш в банката, банката я дава на кредит, после същата торба със злато се връща в банката като депозит, и така когато настане недоверие в банковата система, двама ще искат тази торба със злато, но може и сто човека да са, или поне пет – както е сега в България – банките имат 20% ликвидност. И тогава какво правим?? Не обезпечените пари дават решение на този проблем, но и на гниенето на капитализма.

УМНИТЕ НЕ СЕ ВОДЯТ ПО УЧЕБНИЦИТЕ И ПРИКАЗКИТЕ, ТЕ ВЯРВАТ НА ФАКТИ, ДРУГИТЕ СА КОНФОРМИСТИ


МЪРТВИТЕ ИДЕИ ОЩЕ БРОДЯТ СРЕД НАС…

Последната финансова криза извади наяве много от догмите на пазарния либерализъм – най-вече че независимо от проблема основаните на пазара решения винаги са най-добри. В продължение на десетилетия идеите на пазарния либерализъм власт­ват в полето на икономическите теории, а влиянието им бе толкова голямо, че спекулативните инвестиции се приемаха като съвсем безопасни. Глобалната криза сякаш ги запрати в небитието, но въпреки това те все още живеят в умовете на мнозина – анализатори, политици, икономисти и дори на онези, които трябваше да разчистят цялата бъркотия. В своята „Зомби икономикс“ Джон Куигин показва, че тези мъртви идеи все още бродят сред нас и ни призовава да открием начин да ги убием веднъж завинаги – иначе ни чакат нови, дори по-големи финансови кризи.

Убиването на вампири и върколаци е лесна работа. Как обаче да убием икономическите зомбита – идеите, които отдавна са мъртви, но продължават да пъплят насреща ни? Въоръжен единствено с факти, Джон Куигин си поставя за цел да изпрати в отвъдното тези идеи веднъж и завинаги. Неговата „Зомби икономикс“ трябва да стане задължително четиво за онези, които рано или късно ще дръзнат да върнат към живот икономическите теории, изправили ни на ръба на разрухата.

Брад Делонг, Калифорнийски университет в Бъркли

Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стоковови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит.

Не от благотворителността на месаря, пивоваря или хлебаря очакваме нашата вечеря, а от тяхното осъзнаване на техния собствен интерес. Ние се обръщаме не към тяхната човечност, а към тяхното себелюбие, и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните ползи.
Адам Смит

Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв. След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реитинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото.

лявото защитава слабият десният защитава силният

ЛЯВОТО ЗАЩИТАВА СЛАБИЯТ

ДЯСНОТО ЗАЩИТАВА СИЛНИЯТ

ЦЕНТРИСТИТЕ ЗАЩИТАВАТ СЕБЕ СИ

Както Фед дава, така Фед може и да вземе. Докато днес по нищо не личи, че богатите се притесняват от ефектите на затягането на паричните стимули, то те трябва да започнат. Или поне така твърди икономистът Марк Фабер.

Пред CNBC авторът на инвестиционния бюлетин „The Gloom, Boom & Doom Report“ споделя, че богатите могат да изгубят поне половината си богатство заради по-стриктната парична политика и последващия срив в цените на активите.

Фабер забелязва, че все повече финансисти – от милиардера, управляващ хедж фонд Стенли Дракънмилър до собственика на Omega Advisors Леон Купърмен – защитават тезата, че политиката на Фед е направила богатите още по-богати и главно благодарение на растежа на цените на активите. Повишенията на фондовите пазари увеличиха рекордния брой милионери в САЩ. По данни на Credit Suisse cамо за последните 12 месеца броят на милионерите в Америка се е увеличил с още 1,7 млн. души.

Ето защо до този момент заможните не се притесяват от последиците, които евентуалния обрат в курса на политиката на Фед ще причини. Проучване на BMO Private Bank разкрива, че 61% от анкетираните милионери се чувстват по-добре сега, отколкото преди рецесията. Само 7 на сто споделят, че състоянието им сега се е влошило още.

Но Марк Фабер предполага, че, като основни бенефициенти на политиката на Фед, богатите ще пострадат най-сериозно, когато централната банка промени курса й.

„Ако си мислите, че високата класа никога няма да изгуби нищо...“, загатва той. „Всичко това е резултат от количествените улеснения. Фед искаше да стимулира пазарите. За това бяха QE част 1, 2 и 3. Хората се придвижиха по рисковата крива и до този момент това работи.“


Когато се дават кредити, се постига това което марксистката икономика иска - 100% от добавената стойност да отива за потребителите - населението - обществото - трудещите се. Премахването на златният стандарт прави възможно безлимитно даване на кредити, монетаризма. Така западът настига социализма. Но дългът е назаем от капиталистите. Тоест принадената стойност, я дават на работещите, но тя е назаем, и трябва да се връща - което намаля доходите когато се връща дългът, и след като всички вземат кредит и го изхарчат - тогава настава ниско потребление. И БУМ КРИЗА!!!!!!!!!!!!!!! Монетаризма на Фридман, е оръжието дало напредък на капитализма, но и това е самообийството на капитализма.

? Истинският проблем е капитализма, богатите не харчат печалбите си за масови стоки и то бързо, а тези капитали са направени от продажба, и за да продължи тази продажба е нужно потребление, но спестяванията намалят потреблението. Банките обаче помагат на капитализма да не умре, като връщат спестяванията в икономиката.

Но докато пазара се насити на кредити и докато спестяванията свършат - в смисъл като ликвидност на банките.

А кредитирането на потреблението е за сметка на още по-ниско потребление когато всеки трябва да плаща за кредита си. Монетаристичните икономики били от Бретан Уудс, побеждават държавния капитализъм - "социализъм", чрез марксизъм на кредит. На България спира растежа заради Чернобил (нисък износ), и десните горбачовски реформи. Почва растеж чак през световният кредитен бум - 2004 - 2008.

потребление. И БУМ КРИЗА!!!!!!!!!!!!!!!

21.11 2013 в 15:54

Ляво и Дясно във философията и науката

Дясното в политиката, значи статуквото да остане, или то отрича прогреса и равните права. Дясното в религията, значи този който му е дадена власт или е близко до властта, така е и в средновековието и по-рано, може би още от Вавилон. Ако разгледаме кръвообръщението, десният кръг на кръвообръщение спомага горната част на тялото, а левият кръг отговаря за кръвообръщението на цялото тяло. Десният кръг е изобразен със синя кръв, която е бедна на кислород но влизаща в белият дроб за да се обогати с кислород, а левият кръг е обозначен с червена кръв, богата на кислород.

Съвременната философия на дясно определящите се хора, са егоизма и индивидуализма. Те са за това светът да се развива на база превъзходство на възможностите и способностите. Тоест десните са против подпомагането, а са за пълна конкуренция, и за не разхищение на средствата към другите, ако това не е свързано с изгода. За тях изгодата трябва да е водеща в икономиката.


Десни общества са тези преди Рузвелтовия - Нов курс, и Планът Маршал. Социалистическите държави имат десни правителства, но почти лява икономика и ляво развитие на инфраструктурата.

Ляво е нещо е демокрацията, и републиката, ако са подчинени на либерализма. Лявото е обратното на изгодата, тоест това е подпомагането. Когато Исус Христос е изкушаван в пустинята, дяволът първо му предлага да подпомогне бедните като превърне камъните в хляб, после му показва светът и му предлага да стане император. Едното изкушение е да подпомага, лявото, а другото изкушение е да има изгода, дясното.


Даване и Вземане, с дясната ръка вземаме, с лявата даваме, така прави и кръвообръщението - лявото дава кислород, а дясното взима кислород.

Христос когато проповядва на планината, не пуска хората да си отидат гладни, а раздава на всеки достатъчно риба и хляб. Какво е искал да ни каже Христос, че така работи истинската икономика, която дава излишъци?

В икономиката:


Десните икономисти смятат, че няма нужда от субсидии, вместо това данъците трябва да са ниски. Също така десните икономисти, смятат, че всичко което прави държавата може да се прави и трябва да се прави от изгодата, чрез изгодата, а не от и, като подпомагане за обществото, като тези дейности извършвани от държавата да бъдат приватизирани.


Левите икономисти смятат, че нищо не може да стане без подпомагане и историята го е показала. Те казват: има ли магистрали построени и поддържани от изгода, има ли метрополитен построен от изгода, има ли образовано и културно общество от изгода. Историята е доказала, че където има силни синдикати - има и силна икономика.


Литература:


"Кандид" - на Волтер, е история как консерватизма казва чрез "Оптимизма на Лайбниц", че всичко е най-доброто от

това каквото може да бъде, но дали е така. На краят на произведението главният герой прави своя ферма, с което авторът загатва за това че средата може да се култивира. Култивирането е дизайн, щом дясното е консерватизъм значи лявото е дизайн за живота, култивиране на доброто и изкореняване на плевелите.


"Atlas shrugged" - е роман пропаганда, където се доказва с пропагандни средства, че работниците са хора неспособни на въображение и креативност. Романът, дава самочувствие на хората които са на върхът в кариерата, като ги изчиства от гузната съвест, че другите живеят по-малко добре или в мизерия. Внушението към лявото - подпомагането е, че то облагодетелства негодните индивиди за сметка на талантливите и гениалните.


Съществената разлика и сравнение между двете произведения е, че Волтер оценя култивирането и намесата в подпомагане на растенията, а Айн Ранд и "Оптимизма на Лайбниц" смятат че без намеса в подпомагане на "растенията" - те ще израстат най-добре и без плевели. Кой е прав?

Някои хора смятат, че плановата икономика е ляво нещо, и определят фашизма и нацистите за леви, и заради името на нацистката партия. Всъщност плановата икономика е типично дясна политика, тя е консервативна икономика, като меркантилизма - която е първата капиталистическа икономика. Хитлер се е възхищавал от миналото, и е бил слуга на буржоазната диктатура. Ленин въвежда държавния капитализъм, но това не е лява икономика, защото само либералните мерки са леви.

21.11 2013 в 15:50

Франсоа-Мари Аруе (на френски: François-Marie Arouet), известен повече под псевдонима си Волтѐр (на френски: Voltaire), е френски писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта.

Водеща фигура на ранния либерализъм, Волтер е запомнен със своята непрестанна борба срещу религиозния фанатизъм и в подкрепа на прогреса и толерантността. В същото време той има деистични възгледи, а идеалът му за държавно управление представлява умерена и либерална монархия, просвещавана от „философите“. Той се ангажира лично със защитата на жертви на религиозната нетолерантност и произвола, привличайки вниманието на европейското обществено мнение към няколко такива случая, като тези с Жан Калас, Пиер-Пол Сирван, Жан-Франсоа дьо ла Бар, Томас Артур дьо Лали-Толендал.

От внушителното литературно наследство на Волтер днес най-популярни са неговите прозаични текстове - разказите и романите („Кандид или Оптимизъм“ остава най-известното му произведение), „Философски писма“, „Философски речник“ и обширната му кореспонденция. Пиесите, епичната поезия и историческите съчинения, които го превръщат в един от най-известните френски писатели на 18 век, днес са загубили значението си. Репутацията на Волтер се дължи до голяма степен и на неговия стил, елегантен и прецизен, а често и изпълнен с хаплива ирония.
През 19 век името му отново е в центъра на споровете между привърженици и противници на светската държава и общественото образование, но след утвърждаването на Третата република Волтер се смята за един от безспорните авторитети във френската културна история.

Френската революция е предизвикана от дефицитите на бюджета предизвикани от неолиберализма на физиократите и идеите на Адам Смит за намаляне на данъците и събирането им от частни фирми.

Наполеон е известен с установяването на Наполеоновия кодекс, както и като един от просветените владетели.
Вътрешната политика на Бонапарт се състои в укрепяването на личната му власт като гаранция за съхранение на резултатите от революцията: гражданските права, правото на поземлена собственост на селяните и др. За целта е създаден Гражданският кодекс (1804 г.), останал в историята под името Наполеонов кодекс. Бонапарт също така провежда административна реформа през 1800 г., учредявайки институциите префект на департамент и субпрефект на окръг, подотчетни на правителството. В градовете и селата се назначават кметове.

През същата година е учредена държавната Френска банка — за съхранение на златните запаси и емисиите книжни пари. До 1936 г., в системата на управление на банката, създадена от Наполеон, не настъпват сериозни изменения: управляващият и заместниците му се назначават от правителството, а решенията се взимат съвместно с 15–членното управително акционерно тяло — така се гарантира баланс между държавните и частните интереси. На 28 март 1803 г. са премахнати книжните пари — платежна единица става франкът, равен на петграмова сребърна монета и разделен на 100 сантима.

За централизация на системата за събиране на данъци са създадени „Управление за пряко данъчно облагане“ и „Дирекция за експертно данъчно облагане“ (косвените данъци). Приел държавата в плачевно финансово състояние, Наполеон въвежда стриктни икономии във всички сфери. Нормалното функциониране на финансовата система е обезпечено със създаването на две противостоящи си една на друга, и в същото време сътрудничещи си, институции: Министерството на финансите и Министерството на хазната. Те са оглавявани от водещи за времето си финансисти — Годен и Молиен. Министърът на финансите отговаря за постъпленията в бюджета, а министърът на хазната дава подробен отчет за изразходването на средствата, като неговата дейност се проверява от Сметна палата със 100 държавни служители. Палатата контролира разходите на държавата, но не дава мнение за тяхната целесъобразност.

Административните и правните реформи на Наполеон залагат основите на съвременните държави, като голяма част от тези реформи съществуват и днес. Именно тогава е създадена системата на средни (лицеи) и висши учебни заведения (Нормалната и Политехническата школи, и до днес едни от най-престижните във Франция). Знаейки за важността на въздействието им върху общественото мнение, Наполеон, с постановление от 27 нивоз, закрива 60 от 73 парижки вестника, а останалите поставя под контрола на правителството. Създадени са полиция и тайна служба.

През 1801 г. Наполеон сключва конкордат с папата. Рим признава новата френска власт, а католицизмът е обявен за религия на по-голямата част от французите, като свободата на вероизповеданието е запазена. Назначаването на епископи и дейността на църквата минават под контрола на правителството.

През 1865 година се образува Латински монетен съюз - Франция, Швейцария, Белгия и Италия.

Финансовата система на Наполеон, е виновна за прогреса през 19век и началото на 20ти. Също и на безплатното образование което въвежда. Той стабилизира постиженията на френската революция. А развитието на други държави се дължи на протестантството което е ляво по същество и прави народа грамотен и колективен, но Френската революция и Волтер са светлина за политически и граждански прогрес. Най стабилната валута от Наполеон до 1940та е френската. НЕ КАПИТАЛИЗМА И БУРЖОАЗНАТА ДИКТАТУРА СА ПРАВИЛИ ПРОГРЕСА.


Волтер, е френски писател и философ от епохата на Просвещението.


От него


Бог е комедиант, играещ пред публика, която е твърде уплашена, за да се смее.


Великите дела винаги са съпроводени с големи препятствия.


Времената на най-голямо суеверие винаги са били времената на най-ужасяващите престъпления.


Да вярваш в Бог е невъзможно, но да не вярваш в Него – абсурдно.


Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата.


Да се родиш два пъти не е по-удивително, отколкото да се родиш един път – всичко в природата е подчинено на закона на възраждането.


Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.


Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия!


Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога.


Който е добър само за себе си, не е добър за никого.


Който е по-строг от законите, е тиранин.


Който ограничава желанията си, той е винаги достатъчно богат.


Колко нелепости ни принуждава да говорим прекомерната страст да кажем нещо ново!


Колкото по-напред отива разумът, толкова по-силно скърца със зъби фанатизмът.


Лекарите са хора, които предписват лекарства, за които знаят малко, за да лекуват болести, за които знаят още по-малко, на човешки същества, за които не знаят нищо.


Моите права свършват там, където започват правата на другите.


На живите дължим уважението, на отишлите си от този свят – истината!


Не бедността е непоносима, а презрението. Мога да живея, лишен от каквото и да е, но не искам да знаят за това.


Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.


Ние трябва да бъдем щастливи – заради всички бедствия, които не са ни постигнали.


Никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене.


Предразсъдъкът е мнение, което не се основава на разума


Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите.


С книгите трябва да се постъпва като с хората – да си изберете няколко приятели, а за останалите да не ви е грижа.


Силата на жените се определя от слабите места на мъжете.


Славата на Данте ще бъде вечна, защото никой, никога не го чете.


Суеверността прави хората глупаци.


Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата.


Тържеството на разума се състои в това да живееш в мир с тези, които нямат разум.


Търсещият щастие е като пияния, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом.


Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.


За него


Шейсетгодишният Волтер е папагал, повтарящ трийсетгодишния Волтер.

— Дени Дидро

„Хартиените пари неизменно се връщат към своята истинска себестойност – нула”

Волтер (1694-1778)