Нарастващи задръствания, все по-трудно придвижване. Лондон - един от най-големите градове в света в средата на 19. век – се заема да облекчи положението на двумилионното си население.
Малко след откриването на тунела под Темза през 1843 година градският юрисконсулт и общественик Чарлз Пиърсън предлага прокопаването на тунел до централната жп гара на Лондон, който да се използва от различни жп компании. След първоначален отказ и десетгодишни дебати към края на 50-те години на века парламентът склонява.
Решено е да се прокопаят канали през самия град, над които да бъдат издигнати сгради.
Работата по изграждането на първата подземна железница в света започва през 1860 година. Първата ѝ линия - Метрополитън (Metropolitan) – трябва да свърже основни крайните гари на града с центъра му.
Отнема години, за да се прокарат тунели под някои от оживените улици на Лондон и под гета. Изграждането на подземната железница предизвиква огромни нарушения на движението по улиците.
Авторът на идеята не доживява да я види изпълнена. Пиърсън умира през 1862 г.
Въпреки трудностите проектът е завършен. На 9 януари 1863 г. малка композиция от дървени колички, осветени с газови фенери, теглена от парен локомотив, пробно изминава разстоянието от гара „Падингтън“ до „Фарингдън“. На следващия ден, 10 януари 1863 г., официално е открит този първи участък на линия „Метрополитън“ на лондонското метро между улица „Фарингдън“ и „Бишъпс Роуд“, Падингтън.
Участъкът е дълъг 5,5 км, които тогава са се изминавали за 150 минути.
Първата линия на метрото е огромно инженерно постижение (проектът за нея е дело на английския инженер сър Джон Фауър), но има един голям недостатък: парните локомотиви бълват постоянен пушек в станциите и тунелите. Решението е да се постави специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказва се, че резервоарите се пълнят бързо и трябва газът да бъде изпускан периодично. Това налага отварянето на многобройни шахти по маршрута.
Въпреки серните изпарения, линията е успешна от самото си откриване. През първата си година превозва 9 500 000 пътници.
През 1866 г. компанията City of London and Southwark Subway Company (по-късно City and South London Railway) започва работа по своята "тръбна" линия, използвайки тунелен щит, разработен от J.H. Greathead. Тунелите са прокарани на достатъчна дълбочина, за да се избегне намеса в основите на сградите или обществено-обслужващите дейности, и не е нарушено уличното движение. Първоначалният план предвижда експлоатация на въжета, но преди откриването на линията тя е заменена с електрическа тяга.
Експлоатацията на тази първа електрическа подземна железница започва през 1890 г. с единна тарифа от 2 пенса за всяко пътуване по линията от 5 км.
В началото на 20. век системата от подземни тунели на Лондон се разширява, а дълбочината се увеличава и на места достига 30-40 метра. Затова и пред Втората световна война метрото е масово използвано за бомбоубежище. При въздушните нападения на нацистките самолети хиляди хора намирали сигурност в подземията му.
Днес общата дължина на лондонското метро е 408 км, линиите му са 11, а станциите - повече от 270.
Годишно то превозва над 1 милиард пътници.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)