Quantcast

Битката при Поатие - сблъсъкът на две култури

Екип на "Българска история" Последна промяна на 10 октомври 2013 в 00:01 9471 2

Битката при Поатие
Битката при Поатие

На този ден през 732 година се осъществява една от емблематичните битки в историята на Европа. Битката при Поатие между арабските завоеватели от Омаядския халифат и франкско-бургундските сили под пълководството на майордомът на Меровингите Карл Мартел води до решителна франкска победа, която бележи края на арабското нашествие в Европа. Десет години по-рано, българският Тервел нанася не по-малко значима победа срещу арабите край Константинопол. Двете сражения на практика отлагат нахлуването на врага и "спасяват" Европа. 

Битката при Поатие е следствие на двадесетгодишни арабски завоевания в Европа, започнали през 711 година. Франкското кралство, чиито майордом е Карл Мартел владее повечето територия на съвременна Франция, западна Германия, Белгия и Холандия и се опитва да изгради първата западноевропейска империя след падането на Римската империя. През 20-те години на VIII век арабите, предвождани от Абд ал Рахман, достигат до Бургундия. Макар опитите на противниците им да спрат инвазията, те нахлуват постепенно в континента, така че през 732 година достигат до река Лоара.  Научавайки за приближаването на арабите Карл Мартел събира армията си и поема на юг с надеждата да изненада  противника.

Арабите имат недостатъчно разузнаване и са изненадани да се натъкнат на присъствието на голяма вражеска сила на пътя им за Поатие. Първите седем дни от сраженията не са динамични и се осъществяват единствено незначими схватки. През това време Карл Мартел съумява да събере видни пълководци и да формира опълчение. Приближава деня на голямото сражение, но все още никоя от двете страни не дръзва да атакува. Абд ал Рахман се решава да действа първи. Той вярва в тактическото преимущество на тежката си въоръжена с копия и мечове конница, но неколкократните им устреми заповядани от арабския командир се разбиват във вътрешността на дисциплинираната франкска пехотна формация.

Издръжливите и опитни войници на Карл постигат това, което е смятано за непостижимо на времето – устояване на пехота срещу атака на тежка кавалерия. Арабите, които успяват да пробият квадрата на франките се опитват да убият Карл, но неговите феодали го заобикалят и не допускат нападателите. Западните и мюсюлманските истории се съгласяват, че докато се опитва да спре отстъплението Абд ал Рахман е обкръжен и убит. „Цялото войнство избяга пред врага“, откровено пише един арабски източник, „и мнозина погинаха в бягството“. Франките възстановяват формацията си и остават на мястото си през нощта, мислейки, че боят ще начене отново на следния ден, но това така и не се случва.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.10 2013 в 18:22

+1

10.10 2013 в 14:57

Моля, оправете си скалата за сравнение. :) "...не по-малко значима победа..."
Всъщност за сравнение не може и дума да става.
Абд ал Рахман предвожда няколко хиляди араби и бербери, нещо като разузнавателен отряд.
Тервел води мащабна война и печели не една малка битка с разузнавателен отряд, а разгромява елитни войски, отишли да завладяват най-силния град на континента, от армия не познавала дотогава вкуса на поражението, която, нито хазарите, нито китайците по-късно успяват да победят.
Победата на Карл Мартел е като квартално меле в сравнение с битките на Тервел и последиците от тях.