91 години от първия референдум в историята на България

На този ден през 1922 година се провежда първият референдум в новата история на България. Той е иницииран от правителството на Александър Стамболийски, което поема управлението на държавата след Втората национална катастрофа. Поставеният въпрос на него е трябва ли министрите, довели България до двете национални катастрофи да бъдат съдени и впоследствие наказани. Макар и да е очевидно желанието на управляващата партия да ликвидира опозицията чрез този референдум, това не променя факта, че той става първият в историята ни. В тази публикация ще може да прочетете още интересни подробности около него и около референдумите, провели се през 1946 и 1971 година.

За първи път идеи за референдум се прокарват в българския политически и обществен живот скоро след Освобождението. Тогава Драган Цанков издига идеята да се гласува каква да бъде формата на управление на държавата, но този референдум така и не се осъществява, тъй като този казус се решава с Берлинския договор и Търновската конституция. 30 години по-късно, през 1908 година, постъпва искане за допитване до народа дали България да остане васално княжество на Турция, но обявената няколко месеца по-късно Независимост обезсмисля и този референдум. В годините на Първата световна война пък мнозина искат решението дали България да се включи във войната да се вземе от народа, но конфликтът между Александър Стамболийски и Драган Цанков не позволява това да стане факт. Общо 0т 1878 година до провеждането на първия референдум през 1922 година има 11 идеи за всенародни допитвания, които по една или друга причина не стават факт.

Така нашата разходка из историята ни отвежда до 1922 година - годината на първия референдум, провеждан в България. Негов инициатор е Александър Стамболийски и водената от него партия като идеята е била народа да реши дали министрите от кабинетите, управлявали България по времето на Междусъюзническата и Първа световна война да бъдат наказани. Приет е специален "Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (16 март 1911 г. - 1 юни 1913 г.) на д-р Стоян Данев (1 юни - 4 юли 1913 г.) и на Александър Малинов (21 юни - 18 октомври 1918 г.) за обявените и водени войни и за последвалите ги национални катастрофи през 1913 г. и 1918 г.". Самият референдум е на 19 ноември същата година. Със сигурност не е било тайна и за мнозина от съвременниците на събитията, че идеята на този референдум е била утвърждаване на едноличната власт на БЗНС. От управляващата партия се погрижват всички държавни лостове да бъдат впрегнати, за да бъде резултатът от референдума "правилен". Пропагандата е действала с всички сили, натискът над опозицията е бил налице, а самият факт, че бюлетината за "виновен" е била бяла, а за "невинен" черна и силно омастилена показва, че резултатите от това допитване са били отдавна предизвестени. Всички тези мерки дават очаквания резултат и 74% от гласувалите 928 776 души пускат бяла бюлетина, пращайки бившите министри пред специален съд. Спасява ги превратът от 1923 година, с който Стамболийски е свален от власт.

Вторият национален референдум, проведен през 1946 година, също има до голяма степен предизвестен резултат. На 8 септември 1946 г. гражданите гласуват за премахване на монархията и установяване на република. И ако по времето на Стамболийски пропагандата също е действала, то за този референдум тя добива съвсем нови измерения. Изготвят се пропагандни материали за пресата и брошури за масово разпространение, подобни на този:

"Монархията – символ на мракобесието

и враг на културата и науката"

"Кобургската династия – смъртен враг на единството между славянските народи"

"Кой са защитниците на монархията днес?"

Освен цялата пропаганда важно значение за крайния резултат оказва и факта, че в годините след Втората световна война масово монархиите са изгубили доверието на народа и републиката е далеч по-предпочитаната форма на управление. Всичко това води до своя логичен резултат - 92,72% от гласувалите са за република.

Така стигаме и до третия референдум в българската история. Той се провежда на 16 май 1971 година, а поставеният въпрос е бил дали т.нар. "Живковска" конституция да бъде приета. Излишно е да уточняваме, че крайният резултат от това допитване е бил пределно ясен на всички и че референдумът се превръща по-скоро в доказателство за народната любов към Тодор Живков и безрезервното доверие, което изпитват българите към управляващата партия. Официалният резултат е 99,7% "за" - нещо типично за тези времена.

Интересно е да се спомене и един друг референдум, който често е забравян. Той ни връща в далечната 1874 година, когато на населението в Македония е позволено да реши дали да се присъедини към Българската екзархия. Най-малко 2/3 от християнското население се самоопределя като българско и решава да стане част от новосъздадената епархия. Вследствие на това са създадени Скопска, Охридска и Битолска епархии, а по-късно и Неврокопската. Значението на този често пренебрегван референдум е голямо, тъй като границите на Българската екзархия са използвани за основа при определянето на територията на България на конференцията в Сан Стефано, а всички знаем, че именно тези граници се превръщат в идеала на народа за следващия половин век.

Следете новините ни в GoogleNews