ВАС отвори пътя за избора на нов шеф на БНТ. Но какво от това?

Върховният административен съд (ВАС) отмени решението на по-долната инстанция – Административния съд София-област, с което беше временно спряна процедурата за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Така Съветът за електронни медии (СЕМ) отново може да продължи конкурса за наследник на Емил Кошлуков – човекът, който временно оглавява обществената телевизия вече повече от три години след изтичането на мандата си и след като не беше избран на предния конкурс.

Процедурата, започнала през 2022 г., се оказа безкрайна в своята цикличност: спирана, възобновявана и оспорвана многократно, тя все повече напомня ритуал по легитимиране на статуквото, а не състезание на идеи, визия и експертиза.

Конкурс по инерция

ВАС определя решението на по-долната инстанция като „немотивирано и без правно основание“. Формално това означава, че СЕМ възстановява правото си да проведе избора. За първи път от 4 години регулаторът се събужда от зимен сън и решава да направи онова, заради което съществува – да избере (а не – да НЕ избере и така да бетонира) директор на най-голямата и щедро финансирана от държавния бюджет обществена медия в България БНТ. Както обаче означава това... Във все по-оредяващите редици на журналистите с доблест се опасяват, че всичко ще продължи по старому.

Сред кандидатите са познати имена: Сашо Йовков, Емил Кошлуков, Свилена Димитрова, Невена Андонова и Милена Милотинова. Това е третият опит на регулатора да избере генерален директор, след като предишните два приключиха без резултат поради липса на мнозинство (2022 г. и 2024 г.).

Мандатът на Кошлуков изтече през 2022 г., но той остана на поста благодарение на процедурната парализа, от която СЕМ изглежда няма особено желание или възможност да се освободи. Сега за първи път регулаторът проявява инициатива реално да проведе конкурса.

Предишната процедура по избор се провали, защото никой от осмината кандидати не успя да получи достатъчно гласове от петимата членове на СЕМ, за да бъде избран. При всички гласувания единственият член, който гласуваше „за“ Кошлуков, беше Галина Георгиева, номинирана от ГЕРБ.

Тя гласува в подкрепа на Кошлуков и при последното гласуване през юли, с което окончателно беше обявен неуспешен край на започналата още през 2022 г. процедура.

Всичко това се проточи дълго, защото една от кандидатките за поста – Ирина Величкова, обжалва резултата от първата процедура. Делото в съда се забави, включително заради множество провалени заседания от друг от кандидатите, също обжалващ – Сашо Йовков.

Йовков стои и зад жалбата, с която Административният съд София-област спря конкурса. Междувременно той беше назначен от конкурента си за външен консултант на БНТ 3.

Институционална независимост на теория

По закон СЕМ е независим орган. В действителност – политически балансьор.
Настоящият състав е резултат от партийни договорености, а две от петте места се заемат от представители на президентската квота, едно – от квотата на ГЕРБ, едно от ДБ и едно от ПП. Оттук нататък твърдението за независимост звучи предимно ритуално-пожелателно.

Председателката Симона Велева заяви, че срещу СЕМ е водена „координирана атака“. Когато групи експерти и журналисти предлагахме да се промени състава на СЕМ и той да стане по-широк, граждански, демократичен, експертен и независим, политическите сили в парламента не счетоха за нужно да "пипат" закона. Така че по-точно би било да се каже, че регулаторът участва в координирано бездействие, което от години поддържа БНТ в състояние на институционален застой. Или – в прав текст – че от него, регулатора, реално нищо не зависи. Истински изненадващо ще е, ако този път СЕМ успее да избере друг кандидат и го оцени по качествата на неговата концепция, по биографията му и публичния му авторитет.

Законът и неговата удобна гъвкавост

Законът за радиото и телевизията изисква кандидатът за генерален директор да има висше образование, пет години опит в телевизия и – на теория – обществен авторитет и професионално признание.

Първите критерии са лесно доказуеми документално. Вторите – не.
Затова именно там обикновено започва и свършва презумпцията за честност и обективност на конкурса.

СЕМ рядко влиза в реална оценка на „авторитета“ или „признанието“, а в конкретния случай това би означавало да се разгледат редица факти: партийни членства и свързаности, биография в други медии, санкции за неприлично поведение в ефир, случаи на цензура и уволнения на знакови журналисти, както и катастрофален спад на общественото доверие, документиран в крайно обезпокояващите доклади и констатации на „Репортери без граници“ и ОССЕ през последните години. Множеството протестни писма, подписките, събрали хиляди имена (те пък - с обществен авторитет и професионално признание) и протести под прозорците на БНТ не доведоха до нищо, СЕМ никога не отговори и не взе под внимание това огромно обществено възмущение.

Конкурс без конкуренция

На този фон участието на Емил Кошлуков едновременно като кандидат и жалбоподател изглежда повече като юридически експеримент, отколкото като състезание.
В същото време нежеланието на утвърдени хора от гилгията да се явяват на конкурса потвърждава усещането, че конкурсът е предрешен – не само като резултат, но и по замисъл.

Финал без интрига

Решението на ВАС ще позволи на СЕМ да доведе процедурата до край, но това едва ли ще изненада някого.
Формално избор ще има.
По същество — назначението вече е направено.

Следете новините ни в GoogleNews