Как ЦРУ направи филма по "Фермата на животните" на Оруел

Известната и до ден днешен филмова версия на книгата "Фермата на животните" на Джордж Оруел излезе преди над 60 години. През 1954 г. тя получава гала прожекция в сградата на ООН в Ню Йорк и всеобщи похвали, пише Мартин Чилтън за британския "Телеграф".

Книгата на Оруел продължава да е задължителна част от училищните програми, а нейната остра сатира не спира да е актуална дори сега ("Всички животни са равни, но някои са по-равни от други").

Историята за създаването на първата британска пълнометражна анимация е доста интересна, особено ако се има предвид, че тя е спонсорирана от Централно разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. Истината за връзката на тайната организация с анимацията е пазена в тайна цели 20 години, докато през 1974 г. Еверет Хауърд Хънт не разкрива истината в книгата си: "Под прикритие: Мемоарите на един американски таен агент".

На 1 януари 1950 г., когато Оруел почива на 46 г., Еверет е бил част от Работилницата за психологическа война на ЦРУ, която го праща да закупи правата за сценарий върху "Фермата на животните" от вдовицата на автора - Соня.

Някои смятат, че Хънт преувеличава собствената си роля за сключването на сделката - предполага се, че той е обещал на госпожа Оруел да я запознае с любимата ѝ звезда, Кларк Гейбъл, - но със сигурност е замесен с продукцията на филма.

Тук отваряме една скоба, която да добави щипка оруелски привкус - Хънт в последствие става част от екипа, който влиза с взлом в хотела "Уотъргейт", откъдето започва известната политическа афера.

Агентът посочва Луис де Рошмонт за продуцент и двамата избират английската филмова компания "Халас и Бачелор", за да направят продукцията. Защо ЦРУ избира Англия като мястото, където да сътворят лентата? Те са впечатлени от рекламите, които "Халас и Бачелор" правят за зърнената закуска "Келогс", както и от военната пропаганда по време на ВСВ, в която са имали пръст.

^{Свинята Наполеон.}

Тайната служба също така смята, че ще ѝ излезе по-евтино да снима на острова, като вярва - и то не без основание, - че ще успее да държи в тайна от английските аниматори кой всъщност дава парите за филма. Освен това ЦРУ няма вяра на политическите пристрастия на някои американски илюстратори. За сметка на това британското правителство с радост приема филм, пълен с антируска пропаганда, тъй като по онова време Студената война е в своя вихър.

"Не мисля, че родителите ми знаеха, че ЦРУ е замесено в продукцията", коментира Вивиен Халас, дъщеря на режисьорите на "Фермата на животните".

"По онова време си нямахме и идея, за нас всичко беше една фермерска история", коментира в бонус ДВД-то на новото издание на филма Хауърд Уитъкър, един от 80-те аниматори, работили по филмчето.

Работата започва през 1951 г. и отнема 3 години, а да го гледаш 60 години след това е доста емоционално. Виждаш, че сатирата на Оруел е все така силна, а Наполеон, свинята тиранин, който изобразява Сталин, е незабравим персонаж.

Въпреки че рисунките са добри - сиви и мрачни, и напълно в противовес с веселия "Дисни" стил, филмът сам по себе си е исторически феномен, отколкото развлекателно средство. Със сигурност, след като го изгледате, изпитвате уважение към работата на актьора ветеран Морис Денхам, чието дело са гласовете на всички животни и хора в лентата.

Неговото гневно прасешко квичене е великолепно и е забавно, като се сетим, че насред цялата политическа интрига в сюжета - най-голямото притеснение на английските власти е било, че прасето старият Майор е звучало твърде много като Уинстън Чърчил.

Може би е най-добре да разглеждаме филма като интересен пример на анимационна пропаганда със запомнящ се сюжет. Руснаците със сигурност не са харесвали начина, по който "Фермата на животните" осмива техните тайни срещи, приказки за братство и петилетки.

А това, че ЦРУ я е финансирало, изобщо не вреди на "Халас и Бачелор" в дългосрочен план, която продължава да снима много реклами и анимации с добър успех.

Единственият, който със сигурност е нямало да хареса филма, е бил самият Оруел, най-малкото заради промяната на финала на историята му от ЦРУ.

В песимистичния край на романа прасетата започват да приличат дотолкова на своите бивши човешки господари, че никой не може да ги различи вече.

Филмът на ЦРУ обаче е с щастлив край - всички останали животни освен прасетата се обръщат за помощ извън фермата. Те я получават и смачкват злия Сталинов владетел. 

Явно някои финали са по-равни от други.

Още по темата

04/01/2016 Култура

Написал ли е Толкин „младежки буламач“?

18/11/2015 Свят

Шефът на ЦРУ обвинява Сноудън за успеха на атентатите в Париж

10/09/2015 Свят

Бивш шеф в ЦРУ: САЩ се намесиха и България не пуска руски самолети

16/01/2015 Култура

ЦРУ е лансирало "Доктор Живаго" и Пастернак за Нобел

Следете новините ни в GoogleNews