Името на Георги Господинов се обсъжда за Нобел

Георги Господинов е първият от седемте писатели, които авторитетният германски всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (F.A.Z.) предлага за Нобеловата награда за литература през 2026 г.

В навечерието на обявяването на тазгодишния лауреат изданието публикува голям материал със заглавие „Кой заслужава Нобеловата награда за литература? Седем предложения“. Статията е подписана от седем автори на F.A.Z., всеки от които представя своя избор.

Господинов е първи както на общата снимка на предложените писатели, така и в самата публикация. След него са австралийският писател Джералд Мърнейн, румънската авторка Габриела Адамещяну, грузинецът Ака Морчиладзе, французинът Мишел Уелбек, ирландецът Колъм Тойбин и ливанската писателка Хода Баракат.

Текстът за Георги Господинов е на литературната критичка и редактор на F.A.Z. Сандра Кегел и е озаглавен „Георги Господинов: Поетичен размах“.

„Георги Господинов принадлежи към най-оригиналните гласове в международната литература“, пише Кегел.

Роден през 1968 г. в Ямбол и живеещ днес в София, той „измерва Европа във всичките ѝ настроения с поетичен размах и меланхолична ирония“.

Критичката определя творчеството му като проницателно, експериментално и многообразно – то включва проза и поезия, но също театрални пиеси и сценарии.

„В него винаги откриваме великолепния разказвач, изпълнен с идеи, причудливи моменти и отчаяна жизнерадостност“, пише тя.

Като примери са посочени герои от прозата на Господинов – експерт по залезите, който се подготвя за последната космическа завеса, и баща, който тръгва пеша да търси дъщеря си в разпаднал се свят, в който вече не съществуват транспортни средства.

F.A.Z. се връща и към по-ранните произведения на българския писател, преведени на немски от Александър Зицман, сред които „Физика на тъгата“ и „8 минути и 19 секунди“.

В тях, отбелязва Кегел, Господинов събира разкази, миниатюри и скици, които се движат свободно през времето и едновременно с това се обръщат към комунистическото минало на България, разпадането на стария свят и новото начало след 1989 г.

„Времеубежище“ – спираща дъха фантазия

Особено внимание германският вестник отделя на „Времеубежище“, определен от Кегел като най-важния роман на Господинов.

Книгата, отличена с Международната награда „Букър“, е наречена „спираща дъха фантазия“.

Действието започва в клиника за пациенти с деменция в Цюрих, чиито стаи пресъздават различни десетилетия на ХХ век. Сред интериори, характерни миризми и предмети от отминали епохи хората, чиято памет постепенно избледнява, трябва да намерят утеха.

Но тези убежища във времето се оказват едновременно благословия и проклятие.

В Европа постепенно се разпространява обсебване от миналото. Скоро от завръщане назад във времето се интересуват не само болните, а цели държави.

„Никой вече не може да постигне съгласие за общо бъдеще, а всички търсят спасение във вчерашния ден“, обобщава F.A.Z. една от централните идеи на романа.

Така „Времеубежище“ се превръща в завладяваща алегория на съвременността. Миналото залива романа като цунами – италианците копнеят за 60-те години, западните германци за 80-те, завършили с падането на Берлинската стена.

„Дефицитът на бъдеще отключва у Господинов гигантски резервоар от носталгия“, пише Кегел.

„Градинарят и смъртта“ – съвсем различен, интимен тон

Най-новата книга на Георги Господинов – „Градинарят и смъртта“, според F.A.Z. поема в друга посока и изненадва с интимността си.

Романът съчетава мемоар, изповед и моментна снимка. Той разказва за смъртта на бащата на писателя, за една градина и за едно поколение, останало встрани от големите исторически разкази.

„И това гранично преживяване той описва проницателно, но същевременно нежно и почти смирено“, пише Сандра Кегел.

И именно тук германската критичка стига до причината да предложи българския писател за най-престижното литературно отличие в света:

„Във всички тези произведения Господинов гледа към миналото и уцелва нерва на нашето настояще.“

Финалната ѝ оценка е категорична:

„Това е голяма литература. Тя безусловно заслужава Нобеловата награда.“

Носителят на Нобеловата награда за литература за 2026 г. ще бъде обявен от Шведската академия в Стокхолм на 8 октомври.

Официалният списък на номинираните не е публичен – имената на кандидатите и материалите около номинациите се пазят в тайна в продължение на 50 години. Затова седемте имена на F.A.Z. са предложения на литературните автори на германското издание, а не официален списък на кандидатите.

Следете новините ни в :