Филмаутор: Какво наричаме български филм и защо ''Мечтаното приключение'' представлява България на Оскарите (видео)

Организацията на филмовите автори Филмаутор поиска от министъра на културата Евтим Милошев прозрачни правила за „Златна роза“, избора на българското предложение за „Оскар“ и публичното финансиране на киното.

Какво кино искаме да произвежда България и какво всъщност означава „български филм“? Тези въпроси поставя ФИЛМАУТОР в отворено писмо до министъра на културата Евтим Милошев след 44-тото издание на фестивала „Златна роза“ и избора на международната копродукция „Мечтаното приключение“ за българското предложение за наградата „Оскар“ за международен филм.

Организацията подчертава, че не оспорва конкретен филм или награда, а правилата, по които се вземат решенията в българското кино.

Повод за позицията е необичайната ситуация около „Мечтаното приключение“ на германската режисьорка Валеска Гризебах. Копродукцията между Германия, България, Франция и Австрия вече спечели Наградата на журито в Кан, а през септември получи и Голямата награда за пълнометражен филм на „Златна роза“, както и отличието на Съюза на българските филмови дейци. 

Филмът е заснет изцяло в България, в района на Свиленград, с български непрофесионални актьори. Режисьор и съсценарист обаче е германката Валеска Гризебах, а водещ продуцент е германската компания Komplizen Film. Българската страна участва като копродуцент чрез Miramar Film, а сред институциите, подкрепили продукцията, е и Националният филмов център. Златна роза

Именно този казус кара ФИЛМАУТОР да постави въпроса не само за законовата дефиниция, а и за съдържанието на понятието „български филм“, когато става дума за национален фестивал и за представянето на страната пред Американската филмова академия.

„Когато една държава избира да я представлява даден филм пред света, тя не изпраща само продукт, покрил административни критерии. Тя показва и как вижда себе си“, се казва в писмото.

Според организацията от значение е къде се намира творческият център на една продукция – кой носи авторската гледна точка, кой упражнява творчески контрол и какъв е приносът на българските автори.

ФИЛМАУТОР изрично уточнява, че позицията не е насочена срещу международните копродукции, от които българското кино има нужда. Според организацията обаче трябва да се прави разграничение между „филм с българско участие“ и „филм, който представлява българското кино“.

Въпроси и за „Златна роза“

Писмото поставя под съмнение и прозрачността на правилата на националния фестивал. От ФИЛМАУТОР питат кой приема статута на „Златна роза“, кой може да го променя и кога и по каква процедура са направени евентуалните промени за 2026 г.

Организацията иска да знае и защо на сайта на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ не е публикуван статутът, приложим за 2025 г.

Въпроси има и за състава на журитата – кой избира членовете им, по какви критерии, как се определя кои филми гледа и оценява всеки състав и по какви процедури работи.

„При ясни правила авторите може да не харесат решенията, но ще знаят как са взети“, посочват от ФИЛМАУТОР.

„За да получиш шанс, първо трябва да си получил шанс“

Организацията отправя критики и към системата за държавно финансиране на киното. Според нея натрупването на точки за предишни успехи и фестивални награди може да създаде затворен кръг, в който вече утвърдените автори получават системно предимство пред останалите.

„Системата не спира да казва: „За да получиш шанс, първо трябва да си получил шанс“, пишат от ФИЛМАУТОР.

Проблем според организацията се задълбочава от продължителните обжалвания, преразглеждания и блокирани конкурсни сесии. Така между замисъла и появата на един филм на екран могат да минат години, а историите, създадени като реакция на настоящето, да достигнат до публиката, когато то вече се е променило.

Искат Национален съвет за кино

ФИЛМАУТОР настоява Министерството на културата незабавно да започне процедура за формиране на Национален съвет за кино, който реално да участва в обсъждането на правилата и политиките в сектора.

Организацията настоява и за спешно приемане на отлаганите промени в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия и съответните изменения в самия закон.
„Произвежда ли сегашната система киното, което искаме да имаме след десет години?“, питат от ФИЛМАУТОР.

Позицията идва непосредствено след година на сериозен международен успех за „Мечтаното приключение“ – филмът получи Наградата на журито в Кан, а впоследствие и най-високото отличие на „Златна роза“. Така спорът, който ФИЛМАУТОР отваря, не е за художествените качества на отличения филм, а за критериите, по които една международна копродукция се превръща в национален представител, и за прозрачността на системата, която взема тези решения.

Режисьорът, номиниран за Оскар Теодор Ушев коментира във Facebook:

"Айдеее, посредственяците изскочиха от дупките, прикрити зад "национални интереси" и "загриженост". Цял свят изпраща филми, които не са "национални", само вие се опитвате да цензурирате кое е "националното" и "уникалното разбиране на света".
А Канадските синдикати не казаха нищо за "Нина Роза" и защо този български филм е Канадското предложение за Оскар. Не казаха нищо и когато откри фестивала на Националното кино RVCQ.
Да не говорим, че на "Филмаутор" въобще не им е работата да се бъркат въобще в това какъв е фестивала и кое е Българското предложение за Академията. Работата им е да събират авторски отчисления, което не съумяват да правят."