''Неравноделни времена'' - рок хрониките на Адри

АвтоРОКография на едно НЕпреходно поколение

Емил Братанов Последна промяна на 16 юли 2021 в 11:35 1465 0

„Преглъщам горещия чай и си мисля
За хилядите стъпки във живота,
Направени неволно, направени със цел /…/
Наслаждавам се на всичко сторено –
Било, каквото било!”

(„Сняг”: поезия, текст, парче на Адриан Иванов)

Освен за нашата (с липсващия ми приятел Янев) дебела рок антология за „Цветята от края на 90-те”, на прима виста се сещам едва за още няколко издадени съчинения от БГ рок историята, побрали славното време, сериозните послания и краткия силно емоционален полет на българското рок поколение от Прехода.

Спомените на „Тротил” - ците май си останаха само в Metal Hangar 18; Гери Райжекова издаде в същия формат (като тухлата за „цветята”) също тежкото томче за „Невидимият рок”; появилата се преди всички тях история на пловдивските банди „Ние от рока” на Добринка Димова…, нека съм пропуснал още 2-3.

Докато сканирах старите вестници с публикации за Второто рок поколение и готвех доктората си във ФЖМК, научих, че дузина студенти и докторанти са избрали теми от родната рок сцена (хроникално и актуално). Обаче книгите са няколко. Дано вездесъщият интернет поеме тези изследвания, спомени и преродени събития. Защото ненаписаното „на камък” по вятъра се носи. И не сме безсмъртни. А за нашите рок доайени е натрупан доста материал, днешните рокаджии си имат Фейсбук, Туитър и какво ли не. Групите, качили се на родната рок сцена с падането на Берлинската стена (и БКП у нас) днес изглеждат като потънали в легендарно безвремие. Оставиха ни касетни албуми и дисидентското си присъствие и творчество по читалищни и фестивални сцени от края на 80-те – които с времето ще избледняват. А не го заслужават. Нито БГ рок хрониката, която е част от националната културна история.

И… ето ги „Неравноделни (-те) времена, рок хрониките на Адри” Иванов, излезли – с неговия си инат и средства – в чудесна книга на изд. „Фабер”.

Струва си да кажа нещичко за нея. За да знаете, че я има. И, който се интересува, да се сдобие с нея, за да има в библиотеката си (вероятно ще е заедно със стари касети и плочи) една история на Второто БГ рок поколение от първо лице. Едно вълнуващо издание на хубава хартия, с много (всякакви) снимки; подредена рокбиография не само на Адри, клавириста, а на стотици групи (не само онези, в които е участвал с творчество и клавиши), пресекли следите си с неговите в онова преходно време у нас. Адри, приятелю, благодаря ти за тази книга. Освен за „Орион”, Милена, „Ера”, „Ер малък”…, научих още неща.

Е, аз съм пристрасте́н. Но зная, че има и други.

Когато – след Първия Софийски рок фестивал – такива като нас с Румен, Иво Кицов, Марти Симов, бате Чаво (Чендов), Илияна и Юлияна (Бойчева и Танчева), „кака Нели” (Каракашева; от Варна) поеха ролята на хроникьори на тогавашния нов БГ рок, картината бе някак „индивидуално” непълна. Някой познаваше някои, други срещахме с първите им появи на сцената (или чрез касетките им, изпратени за Блек топа). Естествено, че и за тогавашната генерация на рока на Прехода, нещата не започваха, примерно, от 87-а.

Ценното в хрониките на Адри е, че нещата започват… когато започват. При тях, самите музиканти: бъдещите директори на водопад, дето не искаха да живеят като язовци, не умираха от щастие, размърдваха мозъка на чичовците, усетиха, че не е лесно да си тиква – но изплетоха с Петър плета (с цялата си публика от всички възрасти) и свириха и пяха като честни Българи.

„Аз съм малка грозна птица
С черни, дрипави крила,
Никой тук не ме обича –
Често страдам от това.”

(„Врана” на Адри с Гана и Любо Малковски)

В книгата има куп редки снимки (прототип на бъдеща видео история, защото още нямаше телефони с камери, а няколкото фотографи, пленени от рока бяха от нашето семейство). Има куп редки случки, разказани сега за пълнота и правдивост на преживяното Време.

Има текстове на пяти и незаписвани песни. Има обложки на касетни албуми и автентичните следи от раждането им. Още: репетиции, срещи, гигове, фестивали, купони (със и без прекалили с алкохола), радио и вестници от тогава, музиканти и фенове; а следите излизат даже от преходното ни (тогава) Отечество и звучат и си спомнят Италия, Германия.

Много възторзи и съпричастие мога да подредя в думи сега – за книгата на Адриан Иванов. Това би бил единият начин да я почета и да обявя появата и́. Другият е да спра някъде тук.

Посветените в „рок идеологията” на Черните овци ще да са чували и за такива като мен, и за Адри, Линча, Любо „Мъртвеца” Малковски, Милена, Иваца, Свен (и всички, които вече си отидоха, бият чинелите, че трябва да има памет за онова време на най-социалния рок проект по тези земи). Хронографията на музиканта Адриан започва преди 78-а и продължава отвъд 2010-а. Ще ви осведоми, умили, ще ви припомни, ще осветли и внесе ред през групите, студиата, лайвовете и годините.

Корицата и оформлението са на „виолетовия генерал” Емо Вълев; илюстрациите са на Огнян Цеков; чест и почитания за професионалната и ненатраплива редакция на издателите от „Фабер” – търновлиите имат основания да се гордеят с тази книга. А тя ги утвърждава като съмишленици на делото и хронирането му.

Ще предложа – вместо да преразказвам – няколко снимки повече. През сайта на издателите или страниците (и Фейсбук) на Адри, „Ер малък”, или в разните книжарски вериги – намерете „Неравноделни времена”.

Забравете на колко години сте сега. Просто разтръскайте глава и покуфейте духовно с книгата.

Разкажете на други какво е било. 240 страници живот в рока, по-цветен от черно-белите клавиши на кийборда му.

Книгата можете да поръчате от следния адрес

Можете да я поръчате и от този адрес

Книгата е в наличност и тук

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови