През 1935 г., когато Иля Илф и Евгений Петров, вече известни като творческия тандем зад „12-те стола“ и „Златния телец“, слизат от „Нормандия“ на пристанището в Ню Йорк те са безкрайно изненадани и още по-неподготвени от безумния ритъм на „тичащия“ град, от многообразието от емигранти, дошли тук от всяко кътче на света, за да търсят щастие, пари и слава.

„Ню Йорк спеше, а милиони електрически лампи бдяха над неговия сън. Спяха преселниците от Шотландия, от Хамбург и Виена, от Ковно и Белосток, от Неапол и Мадрид, от Тексас, Дакота и Аризона, спяха преселниците от Латинска Америка, Австралия, Африка и Китай. Спяха черни, бели и жълти хора. Като гледахме леко трепкащите светлини, искаше ни се по-скоро да научим: как работят тези хора, как се развличат, за какво мечтаят, на какво се надяват, какво ядат?“

Без да губят време те се включват в това състезание и започват да подготвят предстоящата си обиколка из Страната на неограничените възможности. Акредитирани като кореспонденти на вестник „Правда“ те имат за цел да се срещнат и да опознаят не толкова артистичния и издателски свят на развиваща се Америка, а хората от „долните етажи“, тези, които са в основата на индустриалния и икономически бум на страната. В началото на 30-те години Вашингтон и Москва са седнали на масата на преговорите и след признаването на Съветския съюз от САЩ между двете страни са установени дипломатически отношения. Нормализирането на отношенията оказват благоприятно въздействие и върху търговски-икономическите връзки на двете страни, десетки американски специалисти, инженери и учени са поканени в СССР.

След като прекарват близо месец в Ню Йорк, срещат се на сутрешно мартини с Хемингуей, посещават Бродуей и затвора Синг-Синг, държат реч пред членовете на клуб „Немска гощавка“ в „Медисън скуеър гардън“ те се отправят на дългопланираното пътешествие със своя новозакупен, сив „Форд-Т“. Придружавани от семейната двойка Адамс, Илф и Петров прекосяват Америка от Атлантика до Тихия океан и обратно. По време на това вълнуващо приключение те успяват да посетят 25 щата, спират в стотици градове, срещат хора от всички прослойки – от работници в заводите до предприемачи и интелектуалци, сред които самия Хенри Форд.

И въпреки че се качват на емблематичната „Емпайър Стейт билдинг“, техният поглед е отправен към „едноетажната“ Америка. С проницателност и добронамерена ирония те представят живота на обикновения американец, а не чудесата на техниката и строителството.

В книгата „Едноетажна Америка“ те не съдят, а достоверно обрисуват онова, което виждат, не слагат етикет, а се опитват да разберат тази огромна страна в контраста й между Южните щати и Западното крайбрежие. С типичното си остроумие авторите предлагат любопитен поглед към икономиката, държавното устройство, бита, религията и изкуството.

По време на своето пътуване те пишат десетки статии, които изпращат за публикуване в „Правда“, всяка една датайлно цензурирана, преди да бъде представена на читателите. Стотиците фотографии направени от Иля Илф с неговия фотоапарат „Лайка“ са публикуваи в популярното списание „Огонёк" в специална поредица „Американски фотографии“.

Първото издание на книгата „Едноетажна Америка“ излиза през 1937г. и носи в себе си прелестта на изящната ирония, така характерна за господата Илф и Петров, и отправя предизвикателство към въображението на съвременния читател. Написана с много хумор и самоирония „Едноетажна Америка“ е обявена за най-добрата книга, написана за Америка от чужденци.

Книгата „Едноетажна Америка“ може да поръчате на: http://www.vakon.bg/ednoetajna-amerika.htmm