"Властта гледа на изкуството като на пешкирче, с което избърсва мръсните си ръце"

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Нейна е хореографията на над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Мила е специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в ЛАБАН център – Лондон. Преподава танцова техника и импровизация в Нов български университет, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и зад граница - в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи - балет “АРАБЕСК”, на която е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, ХЕТЕРОПОДИ данс. Един от основателите на танцово студио ЕК. През 1997 г. печели “Кристална лира” за изключителни постижения като хореограф, носител е на първа награда в раздел "Артпрограми" на международния телевизионен фестивал “Златната антена”, както и на още много артистични и държавни отличия. Автор е на две книги: „Радостта на тялото” и "Вкусът на Твоето тяло”, както и на пиесата „Меломимик”.

Мила, изтече доста време от "лувърската" история, всякакви неща се казаха. Какво е твоето обобщение за всичко, изприказвано дотук: проблемът с обидно ниските хонорари и бруталното ограбване на българските артисти, имиджът на държавата България, съставът на "лувърската делегация", "ето ти 50 лева да спреш да пееш", последвалото полуизвинение, или нещо друго?

Признавам, че напоследък не мога да разбера, да проумея нещата, които се случват. За мен само по себе си представянето на „Тракийското съкровище” в "Лувър"-а е огромно събитие. "Лувър"-ът е място, към което се стреми всяка култура. Естествено е покрай изложбата да се заговори и за България, откъдето идват и показаните експонати, независимо, че не са с пряк български произход. За мен това наистина е повод за радост.

Последвалите дискусии тук обаче извадиха за пореден път наяве един тежък проблем, който не е свързан само с хора "Йоан Кукузел", а с абсолютно всички състави - опери, балети, оркестри и т.н. Майка ми беше 30 години цигуларка в операта и през целия соцпериод пътуваха и играеха на безценица, а приходите ги прибираше държавата. В случая с хор "Йоан Кукузел" няма нищо ново. Остава обаче въпросът защо този самодеен хор, с богата практика в съпровождането на правителствени делегации още от социалистическо време, изобщо се е съгласил на това турне?

Когато ме канят някъде, едно от първите неща е да се уточни хонорар. Тогава аз или приемам, или не приемам. Да, по принцип щом има продадени билети, е редно да се платят хонорари - това е законово положение. Освен ако хорът не е бил включен като част от културната делегация - в такъв случай не зная как се процедира. Но след като самият диригент е казал, че "ще пеят за чест", ние нямаме какво да дискутираме. Законите и договорите са именно затова - за да не се създават подобни инфекции.

Гадно е да правиш скандал "постфактум". Плачът за хонорар постфактум е национален по дух и социалистически по съдържание.

Добре, но този скандал не е ли твърде показателен за отношенията - не вътре в артбизнеса, а в отношенията държава - изпълнител, както е в случая?

Разбира се, че е. Цялата тази злощастна случка с хонорара на хориста от "Йоан Кукузел" е именно сублимат на отношенията между властта и изкуството от много време насам. Властта гледа на изкуството като на пешкирче, с което избърсва мръсните си ръце, а изкуството трябва да е благодарно, че изобщо все още го има и мърда...

Ако ситуацията като цяло беше нормална, никога нямаше да избухне такъв скандал - когато се чувстваш ценен и уважаван, никога няма да направиш скандал за хонорар от 100 или дори 1000 лева, слагайки от другата страна на везните изява в най-известната катедрала в Париж. Но когато си обиден принципно, всяка ситуация те обижда и трови допълнително.

Всеки професионалист знае добре, че има случаи, в които славата е по-важна от парите. Въпросът е в това, че нещата вече наистина са стигнали до там, че почти всичко което правим, да е само "за слава" и оттук започва трагедията. 

В един силно стеснен пазар за изкуство драмата тръгва заради лични предпочитания, лични харесвания и нехаресвания, лични преценки за хора и т.н. - неща, които никога не са ме интересували. Не мисля, че печелим като се обиждаме взаимно. Имам чувството, че каквото и да направи някой в момента, върху него се изсипва цялата неудовлетвореност и недоверие на обществото ни, което истеризира все повече в невъзможността да се справи със самото себе си. Държим се като деца, на които са взели играчките и които не искат да пораснат.

Била си в много страни, преподавател си в елитни танцови школи в Европа, канят те за твои спектакли в Брюксел и къде ли не още. Знам колко ти е трудно, но оттук и въпросът ми - не се ли докарахме дотам, че всеки един артист в България да си е сам на себе си Министерство на културата и в тази посока на разсъждение - не е ли по-добре това министерство да бъде закрито и всяка гилдия да се оправя сама, както може?

Не съм привърженик на идеята за закриване на Министерството на културата. Така или иначе то е институия, която се грижи и продуцира в множество области на културния живот. Без него те съвсем ще зачезнат. Но с толкова нисък бюджет чудеса не могат да се направят. Артистите от много време са в незавидно положение и ако останат само в ръцете на частните спонсори, ще се редуцират още повече, и накрая ще останат два театъра с най-комерсиалните си изяви. Да не говорим какво ще се случи с библиотеките, читалищата, някои училища и редица други институции, работещи в тази област. Не съзирам обаче и особено голям обществен интерес те да оцелеят, което е страшното.

И за да приключим тази тема - как да разделим днешните творци - на лузъри или на "лувъри"?

Творците винаги са били ”лузъри”, докато не намерят място в "Лувър"-а - метафорично казано.

Сега по пряката ти специалност - балерините, но си вземи калкулатор. Възрастта за пенсия на балерините става 53 години по идеята на Калфин. Хайде да сметнем колко балерини има в България и колко държавна пара ще бъде спестена, ако възрастта им за пенсиониране се промени от навършен 25 г. трудов стаж до 53 години навършена възраст?

Да, при общо 163 балетни артисти в страната, без съмнение по-късното им пенсиониране ще реши всичките икономически проблеми на страната и с КТБ, с газ, ток, парно, бедност... Ние само трябва да благодарим за оказаната ни чест, че тези всичките общо 163 балетни артисти в цяла България, които всичките заедно не тежат и колкото половин ЗИЛ с контрабандни цигари, ще напълнят хазната със спестените им пенсии...

Това на Калфин сигурно ще е някаква лоша шега, с която си съперничи само другият му виц с поставянето на балерините в една категория за пенсиониране с полицаите и военните...

И накрая - според теб творците какво трябва да бъдат днес - "Черният лебед", "Чичо Скрудж", Джек Лондон? И при трите случая се оцелява, зависи как?

Творците са всеки един от тях и нито един от тях – ако мислят само за „оцеляването си”, те са свършени. Всеки истински творец се съизмерва със Смъртта, но това е битка над бита и над материята и далеч не е за всеки.

Още по темата

24/04/2015

Култура

Съюзът на художниците брани Рашидов със сервилно писмо

24/04/2015

Култура

Рашидов моли да не се прави митинг в негова подкрепа

23/04/2015

Общество

ПейWithMe събра кашон със стотинки за Рашидов с искане за оставка (видео и снимки)

23/04/2015

Култура

Рашидов с надменно извинение към тенора от "Йоан Кукузел"

Следете новините ни в GoogleNews