Тони Николов за новата си книга "Потулена София"

Сенките на някогашните софиянци оживяват в четирилогията на Тони Николов за истории от града. По време на тазгодишния Международен панаир на книгата в НДК, който се проведе от 10 до 15 декември, Тони Николов разказа пред OFFNews за своята четвърта книга "Потулена София". 

Тя е последната четвърта част на тетралогията “Спомнена София”, “Бленувана София”, “Забравена София” и “Потулена София”. Четирите заглавия описват странстванията из видимото и невидимото от софийските улици, тези реки от истории. Ако в “Спомнена София” и в “Бленувана София” до голяма степен аз дори се интересувах от местата и наблягах повече на тях, тук този път виждаме, че се появяват като че ли сенките на хората, на онези, които отдавна ги няма. Много неща са разрушени в София и продължават да се разрушават, но дори на тези останки от времето, аз се опитвам да проектирам лични съдби и малко да персонализирам историята, населвайки я с хора, казва авторът.

Г-н Николов, давате ли някакъв вид решение на това, че се рушат много сгради в София и много съдби остават забравени?

Книгата “Потулена София” е опит точно да разбулим някои абсолютно умишлено потулени и заличавани съдби, с архивите, с документите, с мястото в историята на определени хора. Може би някакъв заден план в тази книга е именно към това, тя е и един призив да усетим София такава, каквато е била във времето, много по-различна от днес. Да вдигнем глава понякога, да се замислим кой е живял тук в сградите и улиците, които преминаваме със забързана крачка във всекидневието си.

Кои истории са потулени?

О, много от тях. Много истории. Има и истории на големи интелектуалци. В някакъв смисъл се опитвам да покажа как историите на Яворов дори и неговата съдба накрая, хората минават по "Витошка" и "Солунска", без изобщо да се замислят, че там са сетните му часове, а не именно в онази къща, която всички знаем, музеят на Яворов на "Раковска". Има обаче много други хора, за които едва ли някой си спомня: за Христо Матов, който се опитва да бяга с балон от Еди куле, македонският революционер, и съм се опитал да покажа къде е прекарал последните си часове; тайната сватба на Менча Кърничева и Иван Михайлов, охранявана от ВМРО. Историите на такива емблематични фигури от софийския пейзаж като забравения днес Андрей Протич, едно прочуто софийско денди; големият дантолог и преводач д-р Милко Ралчев, за когото малцина си спомнят.

Включвате ли истории на хора със забравени съдби, които са живели в София по време на комунистическия режим и по някакъв начин са репресирани?

Да. Някои от тези, които изброих, дори включително историите на хора, които са били част от този режим поне в началото като Александър Жеков, а по-късно е минал валякът на пропагандата върху тях, той също присъства в тази книга и много от другите ми персонажи. Темата за комунизма и 1944-та е една от разделителните линии и тя е много ясно очертана.

Давате ли решение на тази разделителна линия чрез историите, които разказвате? Всичко опира в крайна сметка не просто до пропагандата във вестника или различните гледни точки, а до човешките съдби.

Точно през човешките съдби се опитвам да я направя, през разказите, през архиви, през досиета, историята на Стойчо Мошанов например, който има тази прочута и много сложна мисия в Кайро с досиетата, с лагера в Белене. Тези неща ги има в книгата през спомени, които съм издирил, през откъси от вестници. Най-различни истории има, включително една история, на която много държа. Намерих една невероятна любовна картичка (някъде от 1905 г.), подписът, стилът прилича на някои от големите български символисти, дори е възможно хипотетично това да е Теодор Траянов, не мога да бъда сигурен, почеркът е по-различен от неговия. И така се опитах да си представя как тя се самоадресира към нас, ние четем след времето, какво разбираме, имаме ли правото да я четем и това също е част от тези софийски истории.

Следете новините ни в GoogleNews