Готви ли Русия терористични атаки срещу Украйна за новогодишните празници, какво да очакват украинците в близко бъдеще, как Киев се учи да се защитава от “шахидите” и спирането на тока, защо Путин се страхува от Кадиров и има ли политически изкушения за главнокомандващия ВСУ Валерий Залужни - това пита “Украинска правда” секретаря на Съвета за национална сигурност на Украйна Олексий Данилов.

- Обикновено през втората половина на декември украинците се подготвят за празнуването на Нова година и Коледа. Тази година не ни се празнува. Готвят ли се руснаците да тероризират Украйна за празниците?

- Не съм знахар, за да гадая - виждам синьо, виждам бяло или червено... На война почивни дни няма, няма празници, няма неща, които да пренебрегнем. Трябва да сме готови за всичко. Това е тежък период за страната ни.

- По-рано заявихте, че руснаците разполагат с достатъчно ракети за още няколко масирани удара на територията на Украйна. Какво е положението сега?

- Руснаците нямат голям брой ракети. Но проблемът е, че водят преговори с Иран за доставки. И това е предизвикателство за нас. Нашият президент, хората, които се занимават с международни договори, министърът на външните работи правят всичко възможно това да не се случи. Но не можем да гарантираме, че това няма да се случи.

Защото от 1979 г. Иран живее, така да се каже, в своя собствена парадигма, в свой свят. Но пък ако Руската федерация вече иска ракети от тази страна, това говори, че те нямат възможности за собствено производство. Сами си правят някакви ракети, но количеството, което са имали в началото на войната, и това, което произвеждат, са несравними

- За колко ракетни атаки имат достатъчно потенциал?

- Ако броим големите атаки, които вече са извършени, тогава им остават най-много две-три, може би четири. Но тогава те ще останат напълно без ракети, което е недопустимо, защото може да имат съвсем други предизвикателства и трябва да си оставят поне някакъв резерв.

За да разберете, те вече минаха границата, която по норматив трябваше да поддържат, нея я минаха доста отдавна.

Те все още имат ракети С-300, които сега използват, за съжаление, срещу нашите градове. Имат горе-долу достатъчно от тези ракети.

- Все още имат "Шахиди". А те са много, ако не се лъжа.

– Имат си „Шахиди“, но искам да отбележа, че ние се научихме да се борим с тях. Ако няма извънредни обстотелства, наскоро имаше случай, когато свалихме всичките 100%, които те насочиха.

- Когато бяха свалени 13 от 13 ли?

- Да. Но така или иначе проблемът си остава, защото и един човек да е загинал от тези "Шахиди", за нас е трагедия.

- Руснаците продължават да целят електроенергийната система. Научихме ли как да предотвратим спирането на тока? Възможно ли е все още пълно спиране на тока Украйна?

- Няма да ви казвам какво сме се научили, да не урочасам нещо. Със сигурност мога да кажа, че всеки се раздава на 100% във всяка област, за да осигури жизнеспособността на страната ни.

Врагът може да си прави каквото си иска, като се има предвид, че те са заложили на унищожение собствената си страна. И това не е наше решение, те решиха да унищожат Руската федерация. И те самите са усъпдно ангажирани с тази работа.

Ние към тях имахме само един въпрос и една молба - да се махнат от нас, да се върнат на тяхна си територия. Но това беше преди.

Сега вече те трябва да удовлетворят всички щети, репарации и т. н. След това чак можем да говорим за каквото и да е било в бъдеще. При това ще кажа, че Руската федерация трябва да бъде лишена от ядреното си оръжие. На хора с психични заболявания не даваме, например, остри предмети или кибрит. Такива хора са изолирани от обществото.

Руската федерация трябва да бъде изолирана от цивилизованото общество заради ядрените си оръжия. Тя е много опасна и доказано болна.

- Какво се случва в руското правителство? След като техните войски напуснаха Херсон , руските медии писаха, че елитът на Руската федерация най-накрая е осъзнал загубата на войната. Има ли данни в Съвета за национална сигурност и отбрана дали наистина расте недоволството от Путин сред руския политически и бизнес елит?

- Не разбирам къде е общото между думите "елит" и "Русия". Това не е елитът, а хората, които благодарение на сближаването си с Путин и този терористичен консорциум имаха възможност да си напълнят джобовете.

Ако имаше елит, то на 24 февруари той трябваше да каже, че не може така.

Там има част от елит, който напусна страната. Тия хора мога да ги причисля към елит, защото имат позиция. А хората, които днес казват едно, утре друго, вдругиден трето, те не са елитът.

Що се отнася до недоволство от процесите, протичащи в техните блата, мога да кажа, че такова наистина има от април, след като в края на март ги изхвърлихме от територията на Киевска, Сумска, Черниговска области и част от Харковска област. .

После имаше мощна операция на цялата линия на отбраната в района на Харков - това е цяла верига.

Сега разбират, шансът им да спечелят тази война е нулев. И не защото някой ни помага, а защото война на мирогледите. Наподобява войната от миналия век, когато всички страни без изключение се обединиха срещу фашизма.

Путинова Русия днес това е изцяло съвременен фашизъм.

И както Хитлер едно време искаше да унищожи евреите и за него това беше задача, така Путин не крие, че иска да унищожи нашата нация.

Разбира се, ние няма да му позволим да го направи, ще направим всичко по силите си, за да им попречим да успеят.

- Можем ли да кажем кой е най-недоволен в момента от това, че в Русия на власт е Путин?

- У тях текат много процеси, които както винаги са под килима. Няма открита обществена дискусия, обществена демокрация, каквато има в много страни по света, включително и у нас – там всичко става под килима.

И може да се случи така, че един ден вие и аз ще се събудим и всичко вече ще се е променило. Като пример ще ви припомня какво се случи на 1 май 1991 г. на Червения площад. По това време се провеждаха традиционните събития: парад, знамена, кормчиите стояха там на мавзолея и т.н.

Но за четири месеца това, което се наричаше СССР и се считаше, че никога няма да се разпадне, престана да съществува.

И трябваше само да стане едно ЧП (извънредно произшествие, б. р.) както се казваше на руски. Само трябваше Горбачов да отиде до Крим и веднага започна и завърши вкичко.

Затова нека да очакваме определени събития, каквито ще се случват там. Те със сигурност ще се случат.

- Кои са основните военни лобисти в Русия сега? Кириенко и Патрушев?

– Всъщност най-страшното за нас е, че подкрепата на населението на Руската федерация за войната е основният фактор за нейното продължаване. Имаме социология, мнозинството от населението им подкрепя всичко това.

По време на 22 години малтретиране и изнасилване на руския народ от Путин, на тях толкова много им промиха мозъците, че сега подкрепят действията на властите. А казват, че уж сме им „братя и сестри“ и т.н. Странно работа, след като се отнасят така с нас.

Руснаците ако нямат външен враг се разпадат много бързо. Съветският съюз имаше външен враг – това бяха страните с капиталистически начин на живот.

Достатъчно съм голям и си спомням, че едно време в неделя имаше такава програма „Международна панорама”. Продължаваше 20-ина минути, а водещият почти непрекъснато повтаряше, че "ето, загниващият капитализъм, сега ще им дойде краят, там нищо нямат, имат безработица, ходят голи, боси, страдат, те имат безработица, те са голи, боси, те страдат" и т. н.

Беше някакъв ужас на ужасите. В същото време всеки искаше да отиде в командировка в капиталистическа страна, за да си донесе тука някакви обувки, панталони, якета и т.н.

Мисля, че Путин, като се има предвид детството му и целият му живот, е бил пропит от тези неща и досега живее в такава парадигма.

– Кадиров и Пригожин: защо им е позволено да критикуват военното командване? Кремъл позволява ли им това, или вече са независими?

- В Руската федерация има отделна руска армия, има отделна армия на Кадиров. Ако Путин не би му дал пълна свобода на действие и не би позволил на Кадиров и всичките му съучастници да правят безнаказано каквото си искат в който и да е град на Руската федерация, тогава Ичкерия (Чечения, б. р.) отдавна щеше да се разбунтува и да е свободна.

Те имат такава договорка - Путин дава всичко: пари, преференции, възможности, поръчки, ами всичко. В замяна на това Ичкерия си остава част от Русия.

Когато изчезне Путин, Ичкерия ще стане свободна държава. Дали с Кадиров или без Кадиров, повярвайте ми, това определено ще се случи и то много, много бързо. Защото това е отделна държава, която няма абсолютно нищо общо с Руската федерация.

Другата работа е, че, всички знаят, включително Кадиров, че Путин е дал заповедта да убият бащата му. И според законите, които този народ има, трябва да има задължителен отговор. Защо Кадиров не прави това е друг разговор.

Всъщност Путин се страхува от Кадиров. Защото това е човек, който може да му причини много неприятности.

- Каква е историята с Пригожин?

- Това е човек, който беше допуснат до огромни финансови възможности чрез усвояване на бюджетни средства за сметка на ограбване, включително на руската армия - на средствата за хранене и много други процеси.

Сега той също си има собствена армия, наречена "Вагнер", която върши доста неприятна работа. Защото това са наемни убийци, терористи.

И, разбира се, за Пригожин живот в бъдещето няма, защото този човек оглавява терористична организация. Като цяло днешна Русия е терористична организация.

- Съветът за национална сигурност разполага ли с данни как живее Путин сега, къде се намира, вменяем ли е изобщо?

- Животът му е пълен ужас. Защото сутрин се събужда не знам в кой бункер и не разбира какво трябва да прави по-нататък. Важно е всеки ден да правим така, че животът му да става все по-ужасен и по-ужасен. И ние го правим.

- Путин като подгонен звяр ли е?

- Като подгонен плъх. Още повече, че той първо се подгони, а след това го подгониха действията на нашия президент, действията на Въоръжените сили и целия ни народ.

Ние тази война не сме я започвали - Путин я започна срещу собствения си народ.

Тъй като с действията си той ще унищожи Руската федерация, тя ще престане да съществува в рамките, в които съществува в момента благодарение на действията на Путин и неговото обкръжение.

- Да се върнем на войната и заплахите. През последните дни се появиха редица изявления на представители на нашите власти, че през януари-февруари може да има мащабна руска офанзива. За какво става дума?

- Може да се случи ескалация на тези позиции, които съществуват днес. Наясно сме, че това може да се случи.

Нещо повече, ние не изключваме възможността те да обявят обща мобилизация, за бъдат унищожени колкото се може повече свои граждани. С каква цел? За да нямат проблеми на тяхна територия. Защото хората, които изпращат тук, се връщат в съвсем различно физическо състояние.

Ние разбираме за какво се борим: ние се борим за нашата страна, за нашите деца, за нашата независимост. А те за какво се борят? За какво ги убиват тук, за какво ги млатят нашите момчета и момичета всеки ден тук? Така е изградено тяхното общества, че всичко ги устройства.

- Ще се опитат ли руснаците да навлязат по-навътре в Украйна?

- Те могат да имат всякакви желания. И трябва да сме готови за всяко развитие на събитията, включително от Беларус и други територии.

И ние се готвим, готвим и отново готвим.

- Когато руснаците започнаха пълномащабна война, целта им беше Киев. Спомняме си "трите дни " и как свърши всичко. С днешна дата те отказаха ли се от идеята да превземат Киев или тази заплаха все още съществува?

- Искам ние с вас да сме наясно.: те не са се отказали от идеята да унищожат нацията ни. Ако Киев не е в ръцете им, значи нямат нищо. Това трябва да е ясно. Но ще им дадем ли ние Киев, ще им дадем ли такава възможност? Не.

Какво очакваха на 24 февруари? Очакваха, че ще има паника, че хората ще бягат, че няма да има кой да защити Киев.

Но огромен брой хора останаха. И е важно, че президентът остана.

И сега мога да кажа, че имаше много хора от различни страни, желаещи президентът да си тръгне оттук, защото тогава щеше да им е много по-лесно.

Аз имах, знаете, една не много приятна роля, когато всеки път след като получавах официални доклади, че има опасност за живота на президента, аз трябваше да го информирам.

И като отида всеки път при човека и му кажа: „Г-н президент, има заплаха за живота ви“. А той ми вика: "Мячеславович, е колко още, вече ми писна"...

- Между другото, кога за последно вие като секретар на НСС сте получавали информация за опасност за живота на президента?

- На 7 март беше последното съобщение. Защо ли? Защото за 7 март бяха планирали да приключат таци “операция”.

- Кирило Буданов казва, че войната трябва да приключи до началото на лятото на следващата година. Вярвате ли в такава прогноза?

- Бих искал Кирило да не греши. Отнасям се положително към тази прогноза.

Бих искал да се случи по-рано. Но имайки предвид факта, че съм реалист, разбирам, че едва ли ще имаме такъв празник преди пролетта-лятото. Но определено той ще дойде на нашата улица.

– Луганск, Донецк, Симферопол – ще влязат ли въоръжените сили в тези градове догодина?

- Те задължително трябва да се върнат при нас, това ще е наша територия, там ще е нашата власт.

- Определено не съм военен експерт, но ми се струва, че Донецк, Луганск, Крим са доста трудни цели. Можете ли да отворите картите, как наистина можем да си върнем всичките земи през следващата година?

- Позволете ми да дам един доста прост отговор: в живота няма нищо невъзможно. Основното нещо е да не се страхуваме.

Трябва да има разум, пресметливост и действие. Ако имаме разум, пресметливост и действие, тогава победата определено ще бъде наша.

И най-важното е, че истината е на наша страна. На нашата страна.

- След Херсон - Мелитопол ли е следващата ни цел?

- Следващата ни цел е страната ни. Такива въпроси се определят от Щаба на Върховния главнокомандващ, ръководен от нашия президент, определят го нашите въоръжени сили, определят го нашите способности, нашата стратегия и тактика определят как ще го направим.

И ако някой си мисли, че знае какво ще последва, тогава съм силно изненадан, защото такъв човек на тези срещи не присъства.

- "Ню Йорк Таймс" пише за Мелитопол...

- Вижте, не знам какво пишат там. Това е военен въпрос, тука анонси не се правят. Изчакайте и и ще видите.

- И няма да дадете конкретен отговор дали войната наистина ще свърши догодина?

- Как бих могъл? Вижте, аз много бих искал въобще да не беше започвала. Трябва да постигнем победа не само във войната, но и след нея, защото имаме много предизвикателства.

Това е отделно направление, по което работим в момента в Апарата на Националния съвет за национална сигурност и отбрана.

Защото онези бурни процеси, които могат да започнат след войната, могат да бъдат и много опасни за нас.

- Обяснете какво имате предвид?

- Най-голямото търсене в обществото след войната ще бъде на справедливостта. И разбираме, че трябва да осигурим тази справедливост. И ако някой си мисли, че ще си продължи да съди по този начин, да управлява по този начин, да прави други неща неща, без да носи отговорност пред обществото от гледна точка на справедливостта, то тогава ще имаме голям проблем.

Не трябва да оставяме страната в несправедливо състояние. Още повече, аз съм повече от сигурен, че Володимир Олександрович (Зеленски, б. р.) е наясно с това и прави всичко възможно, за да сме наясно предварително как ще се държим в тази или онази ситуация, защото това ще бъде предизвикателство за нас.

Ще трябва да строим, да строим строим и да строим. Трябва да се разбере, че под думата "строим" имам предвид не само строителство. Ние ще трябва да градим държавата. Това е много сложен процес.

- В едно от последните интервюта Володимир Зеленски каза, че след победата иска да отиде на морето и да пие бира. А какво иска Алексий Данилов след победата?

- Предвид факта, че имам девет внуци, с голямо удоволствие бих ги събрал всички в дома си за ден-два-три, за да ми разказват, разказват, разказват. Много ми липсва живото общуване с внуците. И това е моята мечта – да прекарам два-три дни с тях.

Те разказват толкова много полезни неща, че дори не можем да си представим. Знаете ли, има една поговорка: „Когато детето говори, Бог говори“. Чрез тях можете да научите много полезни неща. Някои от нас казват на децата: „Не сега, не пречи“. Слушайте децата!

- Накрая искам да ви помоля да опишете трима души, които станаха много популярни през последните 10 месеца. Първият е главнокомандващият Залужни. Как бихте го описали?

– В момента Валерий Фьодорович е в определен ореол и това е голяма отговорност.

Трябва да е много, много внимателен, предпазлив, ще ви обясня защо. Защото предвид статуса, в който се намира сега, броят на хората, които ще имат голямо желание да се възползват от този статус, ще расте експоненциално.

Това е много важно за Валерий Фьодорович, за неговото бъдеще - той да го има предвид и да го разбере.

- Как би могъл някой да се възползва от неговия статус? За влизане в политиката?

- Ние сме такава държава, че всичко у нас се обръща след време към някакъв политически процес.

Могат да започнат да се навъртат разни хора, които ще говорят, ще съветват, ще пишат и т. н. Просто може да се появят в голямо количество. Валерий Фьдорович ще има голям изпит и много изкушения.

- Какво можете да кажете за Буданов?

– Кирило Алексийович? Борбен човек!

- И той ли ще има много изкушения?

- Не мисля така.

- И последният човек е Олексий Арестович.

- Ама вие какво?... ( смее се) Не го познавам. Виждал съм го този човек веднъж в живота си в коридора на кабинета на президента.