Анджела Родел: Не е нормално децата още в пети клас да четат ''Под игото''

Анджела Родел е родена в  Минеаполис, щата Минесота, САЩ. Следва езикознание в Йейл. В университета от Бръшляновата лига попада в женски хор. Там за първи път чува българска народна музика и просто се влюбва в нея. Сама научава български език и идва в София да го усъвършенства. Днес тя е преводач, музикант и актриса. Миналата година любовта ѝ към културата и езика ни донесе на писателя Георги Господинов и Анджела Родел престижното литературно отличие "Букър" за превода на английски език на романа "Времеубежище". 

- Г-жо Родел, кое Ви накара да започнете да превеждате българска литература?

- Дойдох в България да уча народно пеене, и както всички знаем, не можеш да пееш убедително, ако не знаеш езика. Звучиш като папагал. Така че аз много сериозно започнах да уча и български език. Преди това учих руски и винаги съм обичала руската литература. Първият ми мъж беше музикант и поет, и покрай него някак си се запознах с българската литература, с поети и писатели. Усетих, че няма много хора, които да знаят английски като майчин език и които могат да превеждат. Тогава той ми даваше някое друго стихотворение или разкази на свои приятели и аз пробвах. И тъй като съм езиковед и филолог по образование, реших, че това ми харесва много. Видях, че има нужда. Просто бях на правилното място в правилния момент.

- Кое Ви затрудняваше най-много, когато започнахте да учите български?

- След руския език, най-вече това, че нямате падежи. Българският е много по-сложен. Има винаги плюсове и минуси. Харесва ми, че някак вашият език има тези славянски корени, но заради 500 години под османска власт има и много турцизми и гърцизми. Българският е много колоритен език. Това е нещо, което много ми харесва.

- Каква роля играе за Вас преводачът в разширяването на културния обмен между различните страни?

- Според мен, без нас - преводачите, сме заникъде, особено ако говорим за литература. Да, в музиката е по-различно. Там всеки човек може да слуша и без да разбира. А да пробиеш в Америка с литература на пазара, е много трудно. Почти никой американски и английски издател не търси чужда литература. Това е работа на хора като мен, които живеем тук и знаем какво е интересно. Ние, като агенти, отиваме там и просто продаваме. Много рядко някой ще дойде при мен и просто ще ме попита дали има българска книга, която да издаде. След наградата “Букър”, за щастие, това ми се случва по-често.

Отговорността е огромна и ние наистина сме посланици в това отношение. Аз винаги ходя с авторите, които превеждам, когато правим турнета из света. Когато авторът е починал отдавна - като Вера Мутафчиева, тогава аз съм тази, която говори за книгата. Аз представям това, което е написано. Притеснявам се от факта, че трябва да говоря от името на автор, който е писал преди време и вече не е сред нас. Това наистина е огромна отговорност.

- Ако Вие не бяхте преводачът на “Времеубежище”, според Вас щеше ли романът на спечели наградата “Букър”?

- Това е много труден въпрос. Все едно ме питате: “Ако Левски беше с ботуши". Имам много добри колеги, които са страхотни. Според мен самата книга е толкова силна и разгръща толкова актуални теми - за Европа в момента например. Но искам да повярвам, че и аз имам принос. Може би това, че с Георги Господинов работим вече 15 години и имаме един подход към неговата тематика и начина на изразяване, както и че много съм се учила от него, работейки заедно. Може би щеше да бъде много трудно за някой друг преводач, който няма такъв опит и история с него, да преведе този роман. Важно е това да имаме доверие помежду си и да бъдем емоционално ангажирани с текста.

- Бихте ли споделили имате ли някакви бъдещи проекти?

- Да! Много. С Георги Господинов правим сборник с най-добрите му разкази, който ще бъде на английски. Също с една млада писателка - Йоанна Елми, работим върху нейния роман “Направени от вина”. Имам още няколко проекта.

- Когато започнахте да учите български език, кои думи Ви бяха най-трудни?

- Аз учих руски преди това и много корени са славянски и са същите. Сякаш имаш чувството, че ако знаеш малко испански и опитваш да научиш италиански ще имаш това предимство. Това, което ми беше трудно бяха думите, които нямат корени на руски език. Например турцизмите. Тези думи ми бяха напълно различни и трудни. Като цяло преди беше много по-трудно да се учи български. Когато аз го учих в Америка нямах възможността да комуникирам с толкова много българи. През 90-те години я нямаше още тази голяма емиграция. Сега е вече друго.

- Мотото на Петото издание на Университетската седмица на книгата е “Преводът - мост между култури”. Вие как бихте го тълкували?

- Мисля, че е прекрасно мото и че наистина е така. Ние, преводачите, сме мост не само чисто езиково. Една книга не е само думи. Това са и културно-исторически контексти. Все пак имам за задача да обясня на един американски читател за Османската империя и цялата ѝ структура в новата книга “Случаят Джем”. При Георги Господинов пък се говори много за социализма. Моите родители например не знаят толкова много за социализма. И ние сме тези, които градим мост не само между думите, но и между културните гледни точки и понятия. Да бъдем “мост” е прекрасна метафора за преводачите.

- Какво мислите за българските университети и за образователната система в България?

- Аз съм изпълнителен директор на “Фулбрайт” - програма за образователен обмен между Америка и България. Ние работим в много тесен синхрон с всички български университети, включително и с УНСС. Според мен университетите в България са на много високо ниво, а самите специалисти и преподаватели са страхотни. Естествено, има някои предизвикателства, но това е във всички европейски страни. Всички се чудят как да правят партньорство помежду си. Студентите сега са много по-мобилни - българите отиват някъде, а чужденците идват тук. Ние сме в един много динамичен момент за образованието като цяло, и не говоря само за България. Въпросите са много - колко да използваме дигитално образование, колко да използваме дигитални средства. Те могат да са много полезни, но и не толкова. Това е предизвикателство за всички, но въпреки това виждам страхотни млади учени със STEM постижения. Виждам невероятни български студенти от всякакви сфери в образованието, което ми дава надежда, че все пак нещо върви както трябва и в България. Въпреки всички предизвикателства.

- Смятате ли, че е много по-трудно да се накарат младите да седнат и да прочетат една книга, отколкото да си отворят телефона? Как могат да се мотивират?

- Имам петнадесетгодишна дъщеря и мога да кажа от мой личен опит - да! Много е трудно. Тя в един момент дори ми се подиграваше и ме питаше защо постоянно чета, а не гледам филми, защото е по-лесно. Отговарях, че аз мога да бъда режисьор и аз да решавам как да изглеждат героите и сцените в книгата. Това за мен е много по-хубаво и интересно. Да, изисква малко повече работа, но си заслужава. Трябва да преодолеем тази пасивност у човека. Полезно е да гледаш филми, но удоволствието, което получаваш от активното създаване на този свят е много по-дълбоко за мен. Според мен ще помогне много ако в началните училища оставят повече избор на самото дете. За мен не е нормално да се чете “Под игото” в пети клас - това е много тежка и трудна книга, която бързо отказва младите читатели. За мен е по-добре да се започне с “Пърси Джаксън” или “Хари Потър” например. Те ще дадат самочувствие и комфорт на децата и в 11-и и 12-и клас ще седнат да четат българските стари книги, които изискват култура на четене, за да бъдат осмислени. Трябва да се изгради първо навик и култура на четене.

- След като спечелихте наградата “Букър”, има ли по-високо стъпало на мечтите за Вас?

- Може би това е връх в моята кариера като преводач. Аз със сигурност не го очаквах. Моята мечта е повече български писатели да достигнат световното ниво на Георги Господинов. Той е страхотен талант, но има и много други талантливи българи. Според мен, ако ние с него сме с отворени врати към младите интересни български гласове, това ще бъде наистина страхотно. Не искам да потъваме пак в забравата след Георги Господинов, а точно обраното.

- Ако можете да опишете работата си с една дума, коя би била тя?

- Бих казала “авантюра”. Едно приключение. Човек трябва да бъде отворен за новото! И ако някой ме беше питал на вашата възраст: “Ще станеш ли преводач на българска литература?”, щях да се засмея. Животът предлага много интересни и неочаквани възможности и трябва да си отворен към тях. Точно те могат да те заведат до неща, които дори не можеш да си представиш. Просто се случва.

Б. ред. - Авторите на интервюто Дейвид Георгиев и Николета Станкова са студенти в 1 курс в УНСС. Дейвид изучава специалност "Медии и журналистика", а Николета - "Медия икономика". Интервюто им с Анжела Родел е взето специално за "Вестник на УНСС". OFFNews го публикува с разрешението както на авторите, така и на изданието. 

Следете новините ни в GoogleNews