След двете сребърни отличия от първенства на Стария континент и шампионат на планетата, Кирил Милов се окичи с първото си злато от голям спортен форум. На европейското по класическа борба в Будапеща нашият борец се представи на най-високо ниво и след като тръшна всички свои съперници, заслужено в негова чест прозвуча химна на България.

В ексклузивно интервю за Ефир Бет 25-годишният европейски шампион говори за трудните си мигове по време на схватките в унгарската столица и за спортните мечти, които иска да сбъдне.

Г-н Милов, когато тръгвахте към Будапеща, какво очаквахте да постигнете?

До този момент все малко не ми достигаше, за да се наредя сред призьорите на голямо първенство. Един път не бях подготвен, друг път имах неотшумяла контузия и мислех за нея. Сега обаче си казах: "Отивам, надвивам всички и вземам златото".

Имахте ли критичен момент по време на някоя от четирите схватки?

Най-трудна винаги е първата, която задължително трябва да спечелиш, и за да продължиш напред, и за самочувствие. Още повече, че се изправих срещу състезател на домакините и допусках, че съдиите могат да погледнат на него с друго око. Но от друга страна пък знаех, че ако покажа каквото мога, всичко ще зависи от мен. Точно така стана и в тази схватка показах най-добрата си борба изобщо на първенството. Направих едно хвърляне за 4 точки, после последва друго за максималните 5 и го приключих с технически туш.

На полуфинала се изправихте срещу украинец, от който сте губили. Допускахте ли, че е възможно да Ви изненада с нещо?

Аз бях губил един път от него, но и веднъж съм го надвивал. Излязох спокоен, тъй като бяхме разучили в детайли стила му и във втората част тактиката ни проработи. Направих двете си любими носения през мост, нещо което най-добре умея, и при 7:1 в моя полза всичко изглеждаше решено.

Какво си мислехте, когато илизахте за финалната схватка?

Мислех си, че щом съм стигнал дотук, трябва да направя всичко възможно да прекъсна серията от загубени финали на европейски и световни с победа.

Оптимист ли бяхте, че ще го постигнете, след като губехте след първата част?

Разбира се. Просто следвах плана и стратегията. Те включваха да ме поставят в партер през първата част и да му дам точка, а през втората част да съм по-активния. Избутах го извън тепиха и изравних, после го направих пасивен и поведох, а след като приложих носене през мост, стана 4:1 за мен.

Кога усетихте, че титлата няма да Ви избяга?

Пет секунди преди края. Преди това бях много внимателен в защита, за да съхраня преднината си. Нямах право да допусна да ме хвърли и да спечели 4 точки.

Какво Ви каза финландецът след загубата?

Изобщо не му бе до приказки и дори едва отвърна на подадената ръка от мен. Преди този финал той беше спечелил единствената ни среща на тепиха и сигурно очакваше да повтори успеха си, но не му дадох шанс да го направи.

С кого споделихте първо радостта си?

Изтичах до трибуните, където бяха моята годеница и наши приятели, за да ги прегърна.

На любимата си жена ли посвещавате титлата?

На нея съм посветил много медали досега. Затова този го посвещавам на българския народ. За годеницата ми ще има още по-специален.

От Олимпиада ли?

Да. Няма да скрия, че следващите ми цели са да стана световен шампион и да взема медал от Олимпийските игри в Париж през 2024 година.

Наясно ли сте кои ще Ви бъдат конкуренти извън Европа?

Има силни иранци и руснаци, а и съперниците ми от Унгария ще търсят реванш. Конкуренцията в моята категория си е направо убийствена, но не смятам да я сменям. Вярвам, че ще постигна това, към което се стремя, при 97-килограмовите.

Кое поздравление за златото в Будапеща Ви е най-скъпо?

Всички ме трогнаха и ми помогнаха да осъзная какво съм постигнал. Но ще откроя две. Първото беше един смс от норвежеца, когото победих във втората си схватка в Будапеща. Той скъса мускул, без да имам вина и схватката не завърши, но въпреки това му се извиних. След като станах първи, той ми написа: Честито, шампионе! За мен това означава много и го оценявам. Моите съграждани от Дупница също ме развълнуваха. Някои от тях бяха дошли да ме посрещнат на летището в София, а когато се върнах в родния си град, на блока, където живея, видях огромен транспарант, на който пишеше: Добре дошъл!

Г-н Милов, какъв хранителен режим спазвате, за да се справяте с килограмите?

Аз се храня с всичко, което ми харесва и малко са нещата, от които се лишавам. Все пак следя теглото си и не позволявам да съм с много под него или в повече. Случвало ми се е например, понякога да тежа 92 кг и да се налага да качвам. Сега преди европейското пък тежах 100 кг, но за два дни в Будапеща свалих 3 кг, което е нищо. Само ограничих храната и водата на ден, и се лиших от две вечери.

Имате ли ритуал преди схватките?

Вярващ човек съм и нося кръстче със себе си на всяко първенство.

Идвало ли Ви е наум, някога да кажете „край“ и да водите нормален живот?

Докато изпитвам страст и глад за успехи на тепиха, няма да се случи. Вярно е, че златният медал си има голяма цена, и минава през куп лишения, компромиси и трудни моменти, но когато имаш определена цел в живота и си се посветил на нея, останалото стои на заден план.

Как ще овладеете емоциите, за да продължите да сте здраво стъпили на земята?

На емоциите ще се насладя, но и ще отмушмят в следващите две седмици, в които ми е дадена почивка. После, като се върна в залата, започвам от нулата. Все едно, че нищо не съм постигнал. Възпитанието ми и натрупаният опит в спорта ще ми помогнат да избегна евентуално главозамайване или да полетя в облаците.

Страхувахте ли се от провал на тепиха?

Вижте, загубите са неизменна част в спорта, особено в нашия, който не е измерим. В борбата не зависиш само от себе си, както е в леката атлетика например. Там излизаш и се стремиш да пробягаш 100 метра за време, което е по силите ти. Докато на тепиха срещу теб е жив човек, а и те оценяват съдии, което означава, че има намеса и на странични фактори. За мен е най-важно занапред да отивам в оптимална форма на големите първенства и да съм уверен на тепиха.