Редакцията на "Новая газета" смята войната в Украйна за безумие.

Редакцията на "Новая газета" не може да приеме украинския народ за враг.

Редакцията на "Новая газета" не може да приеме, че украинският език е език на врага.

В този брой ние ще публикуваме важните си текстове и на руски, и на украински език.

Това пише на първата страница на руския вестник "Новая газета" в деня след началото на войната в Украйна. Заглавието с огромни букви е: "Русия. Бомбардира. Украйна."

По този повод телеканал "Дождь" в петък вечерта направи интервю с главния редактор на "Новая газета" Дмитрий Муратов.

Муратов е носител на Нобеловата награда за мир през 2021 г., заедно с филипинската журналистка Мария Реса „за усилията им за защита на свободата на изразяване, което е предпоставка за демокрацията и трайния мир“.

Препечатваме интервюто на Екатерина Котрикадзе с Муратов с незначителни съкращения.

- Тази корица на "Новая газета" - с цветовете на руското и украинското знаме и с текстовете на два езика, на кого трябва да направи впечатление?

- Няма стремеж да се прави впечатление на когото и да било. Има огромно количество хора в Русия, които искат да кажат, че са срещу войната. Ние се обръщаме към тези хора.

Вчера моят приятел Юрий Шевчук ми изпрати написано на ръка "Аз, Юрий Шевчук и група ДДТ сме против войната" (Кой е Юрий Шевчук - виж тук). Видяхме Борис Гребенщиков (Позицията на лидера на "Аквариум" - виж тук). Видяхме стотици хора, които се събираха на площадите и бяха арестувани.

Има един феномен: 70% подкрепят Путин. И в същото време 70% се обявяват срещу войната.

Нашият народ не прие пропагандата, че Украйна, която е дала 10 милиона жертви във войната, е нацистка страна. Много е сложно да обявиш една страна за нацистка, ако мнозинството от населението й е избрало евреин (б.р. президентът на Украйна Зеленски е етнически евреин) за свой президент. Само тези два факта просто убиват цялата армада пропаганда.

Когато видиш уплашените физиономи на хора и животни в метрото в Киев и Харков, ти идват съвсем други асоциации. Иде ти да закрещиш: "Ние какво правим? Кои сме ние?".

Струва ми се, че президентът, правителството, цялата тази клика са облъчени от собствената си пропаганда и са повярвали в нея. 

- Ние с Вас правим каквото можем, за да не мълчим. "Дождь" прави каквото може, за да не мълчи, "Новая газета" прави каквото може, за да не мълчи. Но ситуацията само се влошава. Какво може да се направи? 

- Същствува една много важна мисия за всеки приличен човек или за всеки човек, който смята себе си за приличен: Да не прави украинския народ свой враг. И да не прави нищо, което би направило нас врагове на украинския народ. Трябва да се направи ясно разграничение между руската власт и руския народ. Този водораздел вече се случва.

И знаете ли, честта на страната... Има една забележителна поема на Ахматова.

Когато германците влезли в Чехия било ясно, че чехите не могат да се съпротивляват. Само един офицер дал един изстрел. И така Чехия участвала във войната. Този изстрел спасил честта на страната.

Всички ние сега трябва да бъдем като този човек, който казва "Не".

И аз съм уверен, че у нас ще се формира много силно, антивоенно руско движение. И то ще се формира, не за да има някъде по света мир. А за да не бъдем ние тези, които заплашват мира. Да не бъдем ние тези, които бомбардираме и завладяваме съседна страна и то по някакви лични причини.

Не му се харесвал президентът... Не му харесваше Юшченко, не му харесваше Порошенко, сега не му харесва Зеленски. И какво? Не ни харесват президентите на съседните страни, а у нас всичко е хубаво.

Много блестящи интелектуалци подписаха подписки срещу войната. Ние започнахме инициатива - читателите ни да излязат със снимката на любимото си нещо. Може да е детето, може да е майката, може да е кучето. За може всеки да види, за да може всеки да со даде сметтка какво може да загуби в тази война.

- През ноември казахте, че ще направите всичко, за да няма война. Но ето - сега точно такава война се случва. Как според Вас можем да излезем от тази трагедия?

- Простете, Катя, но няма да Ви отговоря на този въпрос.

- Защо? Няма повод за оптимизъм ли?

- Какъв оптимизъм? Бъдещето ни е убито и потрошено.