Юрий Шевчук. Вся власть поэтам! Част I

Май 2010 г., Петербург. Артисти и музиканти организират благотворителна кампания за набиране на средства за онкоболни деца.

Владимир Путин използва повода, за да си направи пиар. Кани организаторите на кампанията, а форматът е добре познатият от социализама похват - среща на царя-слънце с художествено-творческата интелигенция.

Събитието обаче излиза от контрол и се превръща в единствената публична проява, при която Путин излиза от кожата си. Въпреки че е предупреден да не задава остри въпроси, Юрий Шевчук пита Путин дали планира демократизация на страната. Планира ли да направи Русия такава, че хората да не се страхуват от милиционерите? Защото сега милиционерите не служат на народа, а на своя началник, а началникът служи на своя джоб. И накрая: Ще бъде ли разгонен "Марша на недоволните", който ще се състои на следващия ден. Аз ще отида на него, вие ще ме арестувате ли, пита Шевчук.

Тази среща влиза в съвременния фолклор с две неща. Най-напред с това, че за първи път в историята някой надговаря Путин. Без нито една обидна дума, без обвинения, но и без страх, със самочувствие, каквото никой никога не е демонстрирал.

И второ - с това, че Путин не знае кой е Шевчук. Когато той започва въпроса си, Путин пита:

- А Вие кой сте?

- Аз съм Юра. Музикант.

Това е по-тежкият удар за имиджа на Путин. Цяла Русия знае кой е Шевчук, само Путин се прави, че не знае. Не знае, че Русия има двама господари. Путин, който може да се разпорежда с живота на руснаците. И Юра, който владее душите им.

Пълният запис на срещата на Путин с интелектуалци

Юрий Шевчук, Юра Музикант, лидерът и душата на ДДТ, днес навършва 63 години. В личната ми вселена, която безспорно е субективна и непредставителна, той е най-големият поет и най-интересната личност на нашето време.

Съвестта на нацията

У нас няма и никога не е имало подобна фигура като Юрий Шевчук. Може би Блага Димитрова и Георги Минчев са се доближавали донякъде до тази роля, но и те са били твърде далече по влияние и общопризнатост.

Не са много и в света. Най-яркият пример е Джон Ленън, в по-малка степен Боб Дилън и донякъде Орхан Памук.

В Русия обаче има дълга традиция на интелектуалци, която започва още през 19 век, минава през Бердяев, Сахаров, Соложеницин, Тарковски, Окуджава и завършва с Висоцки.

Общото между тях е, че са съвестта на нацията. Никой от тях не е светец. Но всеки от тях би могъл да откаже орден от кралицата, да се противопостави на войната във Виетнам, Чечня или с кюрдите с риск да бъде забранен, хвърлен в затвора или в лагер. Всеки от тях е душата на сбърканото си общество. Всеки от тях е опозиция на всяка власт. И най-важното е, че е безкрайно популярен и от него, а не от властта, хората се учат какво е добро и зло.

Ние сме от Уфа

Така се казва една от песните на ДДТ в албума от 1984 г. "Периферия", който ще им донесе много неприятности и на практика ще ги прогони от Уфа в Ленинград.

Уфа е столицата на Башкирия. Република в състава на Русия, която се намира в Урал, на границата между Европа и Азия. Мнозинство в нея са башкирците - мюсюлмани, които по език с близки до татарите, но се предполага, без да е категорично доказано, че са сродни с унгарците и финладците.

Дори не знаех, че Уфа е град, винаги съм мислил, че е възклицание, казва един от първите музиканти, които Шевчук среща в Ленинград.

Да, ДДТ са от Уфа, но Юрий Шевчук не е от там.

Православно-мюсюлманско съветско семейство

Роден е на 16 май 1957 г. на края на света - в Ягодное, селище с около 3000 жители на 500 км северно от Магадан. Баща му Юлиан Сосфенович Шевчук е от украински казашки род. Неговият баща, дядото на Юра, е разстрелян от съветската власт през 1937 г., а семейството му е заточено в Сибир.

Майка му Фания Акрамовна Гареева е от татарски род. Нейният дядо Амударис е молла - мюсюлмански свещеник. Разстрелян е през 1937 г., защото отказал да приеме съветската власт, а семейството му е изселено в Ягодное.

При брака си с Юлиан Сосфенович Фания приема православието. Юра обаче е отгледан от нейните родители - Акрам и Талига и като млад говори по-добре татарски, отколкото руски. Бабата и дядото са правоверни мюсюлмани, знаят отлично арабски и четат Корана на Юра, който също научава арабски.

Акрам и Талига - дядото и бабата на Шевчук по майчина линия

Въпреки че дядото Сосфен е разстрелян за антисъветска дейност, бащата Юлиан развива партийна кариера и по-късно в Уфа дори е партиен секретар на министерството на търговията на Башкирия.

Израснал съм в православно-мюсюлманско съветско семейство, ще каже по-късно Шевчук.

Майката Фания е художник и именно тя от ранна възраст насърчава заниманията на Юра с рисуване и музика. Юра остава много близък с нея до смъртта й на 92-годишна възраст и никога не пропуска да й благодари, че още в Сибир го е запознала с творчеството на Пушкин, който остава любимият му поет.

През 1964 г. на родителите им се удава да избягат от Сибир и да се преместят в Налчик, столицата на съседната на Чечня република Кабардино-Балкария в Кавказ.

През 1970 г. се местят в Уфа и почти веднага осмокласникът Юра е арестуван, защото нарисувал на тениската си разпятие с надпис "Исус е хипи" и се разхождал с нея из града. Няколко години по-късно набива капитан от милицията, но благодарение на връзките на баща си отървава наказание.

Юра в осми клас

Юра завършва училище с доста посредствена диплома и намалено поведение. Особено удивление предизвиква тройката, която бъдещият поет получава по руски език.

Въпреки лошата диплома е приет в художественно-графическия факултет на Башкирския педагогически институт. Това е времето, в което се разкъсва между музиката и рисуването, но в края на 70-те страстта му към рок енд рола побеждава.

Само след една година Шевчук е изключен от института - за многократно явяване на лекции в пияно състояние. Решава, че ще отиде да свири на китара по одеските кръчми, но майка му го праща да работи като докер в Чукотка, за да му избие глупостите от главата и дори самата тя идва с него. По-късно Шевчук ще каже, че й е много благодарен за това.

След една година Юра се връща напълно променен в Уфа, завършва института, а след него е пратен за учител в башкирско село, където прекарва 3 години.

ДДТ

Това, което по-късно ще стане ДДТ, започва да се оформя в края на 70-те. Групата не е основана от Шевчук, дори той е последният, който се присъединява към четиримата музиканти, които репетират в местния дом на културата и свирят по сватби под името "групата на Генадий Родин".

Първия си албум записват на магнетофон през 1981 г., без още групата да има име. Макар че той почти не се разпространява, в него са две от най-хубавите песни на ДДТ - "Дождь" и "Не стреляй", която има интересна история. През есента на 1982 г. басистът Генадий Родин донася изрезка от вестник "Комсомолская правда" за конкурс за песен за мир от млада група. Решават да кандидатстват с "Не стреляй" и чак тогава се сещат, че нямат име.

Някой (има спор дали е басистът Родин или пианистът Владимир Сигачов) предлага името ДДТ, а китаристът Рустам Асанбаев казал: "Представяте ли си как залата крещи "Де-де-тееее!". На всички толкова им харесало как залата ще крещи така, че веднага решили това да е името.

Въпреки спекулациите, че то е съкращение от "Дом детского творчество" (домът "Авангард", в който е създадена групата), от "Дураки из дома техники" или от "Добрый день, товарищи!", Шевчук многократно обяснява, че ДДТ е точно това, което очакваме - дихлоро-дифенил-трихлороетан. Отровата, за която се е смятало, че е панацея за избиването на комарите, справянето с тифа и маларията, повишаване на добивите, а се е оказало, че предизвиква ужасяващи мутации у хората.

Противно на очакванията, журито много харесало "Не стреляй" и поканило ДДТ за изпълнение на живо във втория кръг.

Коя е свинята върху дъгата?

Но точно между двата кръга, само за 3 дни, ДДТ записват втория си албум, който носи живописното заглавие "Свинья на радуге" (Свиня върху дъгата) и веднага правят концерт в местния университет. Концертът е разтурен със скандал, песента "Свинья на радуге" забранена, а Шевчук привикан в КГБ. Там го питат:

- Кой е свинята върху дъгата?

- Брежнев. Не се ли досетихте? - отговаря той.

3 месеца след тази случка Шевчук заминава сам, без групата, за финала на конкурса в Москва. Печели първа награда, за което му се полага запис в държавната звукозаписна компания "Мелодия". Обаче към нея имало комисия. А тя казала, че да, наградата е звукозапис, но той трябва да е на утвърден композитор по текст на утвърден поет.

Според слуховете такова условие никога не е имало, а комисията се уплашила от това, че гласът на Шевчук поразително прилича на Висоцки. Все пак песента е излъчена по телевизията, но е изрязано това, че е спечелила първа награда.

30 години по-късно Шевчук разказва, че "Не стреляй" е една от първите му песни, още от 1980 г. Писана е след разговор с негов близък приятел, който се завърнал от Афганистан, заедно с първите ковчези на загинали войници, които пристигнали в Уфа. Съавтор на част от текста е художникът Александър Спиридонов, който помолил да не се споменава неговото име.

Глад и рок

По време на фестивала Шевчук се запознава с групата "Рок-сентябрь" от Череповец и решава да запише следващия албум с нея. Към намиращия се на близо 2000 км от Уфа град тръгват само той и пианистът Владимир Сигачов. Но когато пристигат, се оказва, че нещо не са се разбрали. "Рок-сентябрь" искат Шевчук и Сигачов да са само сесийни музиканти в техен албум, а Шевчук си представя албум на ДДТ. Освен това чак сега разбира, че "Рок-сентябрь" свирят "разрешен" съветски рок и изобщо не се трогват от убежденията на Шевчук, че рокът е протестно социално явление.

Останали сами в чужд град и без приятели, Шевчук и Сигачов гладуват.

Събирахме фасове по спирките, разказва Шевчук. Бях толкова гладен, че видях един човек да яде в ресторанта на гарата, взех му хляба и избягах. Не беше весело.

След два месеца глад в Череповец, Шевчук отива при лидера на "Рок-сентябрь" Вячеслав Кобрин и му казва:

Ние, захвърляйки всичко, се втурнахме към вас като към хора. А сега седим в това лайно и дори пари за връщане нямаме. Вие сте длъжни да ни помогнете да направим записа и тогава ще си отидем. Ако не ни помогнеш - ще те убия.

Бях луд, с големи очи и големи юмруци. Нямах какво да губя, разказва Шевчук. Кобрин ме погледна, пребледня и се съгласи.

"Рок-сентябрь" наистина помагат за записа на "Компромисс" и свирят в него. Звукорежисьор е Сигачов и това прекалено много личи. Албумът е много по-различен от всички, белязан силно от любимия на Сигачов хард-рок. Макар че песните са доста интересни, нито една от тях няма да остане в историята като нещо, което свързваме с ДДТ.

Записът на албума "Компромис" в Череповец

Още на следващия ден Шевчук и Сигачов напускат Череповец.

През лятото ДДТ свири на големия фестивал "Рок за мир" на стадион "Лужники" в Москва. Бдителните цензори изразват тяхното участие от записа, който се дава на телевизиите.

Агент на Ватикана

Завръщайки се в Уфа от селото, в което учителства, Шевчук се сближава с религиозния дисидент Борис Развеев. Той го запознава с Библията и му дава да прочете забранените книги на Соложеницин и Оруел. По-късно Развеев е ръкоположен за свещеник и служи в храма на най-голямото московско гробище - Ваганковското, след това става настоятел на православния храм във Верона, но по това време още е цар на местните пройдохи и има навика да разхожда свиня на каишка по улиците на Уфа, за да скандализира партийните ръководители и милиционерите.

Юрий Шевчук с Борис Развеев (вдясно) и дякон Андрей Кураев

Развеев запалва интереса на Шевчук към православието. Вероятно той косвено е вдъхновил една от най-великолепните песни на ДДТ, която става причина за най-голямото гонение срещу ДДТ, за практическото изселване на Шевчук от Уфа, но и за превръщането му в легенда и бунтар, за когото всички говорят.

Най-абсурдното е, че песента се казва "Наполним небо добротой" (Да напълним небето с доброта) и е една от най-красивите песни в цялата руска музика с вечни, общочовешки стихове, които 30 години по-късно все още просълзяват хиляди на концертите на ДДТ.

Но между тези стихове има два, които особено силно жегват партийната номенклатура:

Да слишком много бypных слов
О том, кто болен, кто здоpов...

Човек, който не е живял през 1982-85 г., едва ли би разбрал защо са опасни. Това е времето на геронтокрацията.

През 1982 г. най-после умира Леонид Брежнев. Най-после, защото от много време го чакат да умре. Стар, болен, жив труп, наричан от народа Мумията. Напълно неадекватен и неосъзнаващ какво се случва около него, той е държан полужив на власт от партийната върхушка, самата тя със средна възраст към 80 години.

След Брежнев на власт идва Юрий Андропов. Той е по-млад, но също е тежко болен. Въпреки това обаче започва енергични мерки срещу корупцията. И точно тогава се разболява смъртоносно. В последната половин година не става от леглото си, мерките срещу корупцията са забравени, а партийната върхушка управлява вместо него. Когато умира, сред народа тръгват слухове, че е отровен.

В дните, в които е писана песента, току-що за Генерален секретар на Партията е назначен Константин Черненко. Още по-възрастен, мижитурка без никакъв авторитет, по прякор Слугата, неговото единствено качество е, че е тежко болен и го очакват всеки момент да умре, което и става няколко месеца по-късно.

Но официално няма как Шевчук да бъде наказан за тези стихове, това би породило още слухове.

Избират да се разправят с него заради стиха:

Вперед, Христос, мы за тобой

и го обвиняват, че е агент на Ватикана.

Макар обвинението да е заради "Наполним небо добротой", а в албума "Периферия" от 1984 г. има една друга песен, която е далеч по-опасна и с много по-остър текст. Казва се "Я получил эту роль". Това е програмната песен на цялото поколение, на десетилетието, в което социализмът ще започне да рухва като домино. На всичко отгоре е и с прекрасна мелодия, която лесно се помни и пее. Най-вече заради нея албумът "Периферия" се разпространява със скорост, с която само песните на Висоцки са се разпространявали.

Милицията конфискува всички налични касети, окръжният комитет на партията и КГБ привикват на разпит Шевчук, но вече е късно. Питат го кой е занесъл записите в Магадан, в Камчатка, в Украйна, но и самият Юра не знае.

Шевчук е изключен от комсомола. КГБ го принуждава да подпише документ, че никога повече няма да изпълнява свои песни. Концертите на ДДТ са забранени. Групата все пак успява да проведе един под името "Нияз Абдюшев с приятели", за да събере пари за Юра, който е без никакви доходи. След края му всички участници в него и организаторите са отведени в милицията и обвинени във финансови машинации.

В пресата започват да излизат статии срещу него, зловредната му и некадърна музика, лишена от всякакви достойнства.

Взето е решение да бъде вкаран в психиатрична болница.

От това го спасяват връзките на баща му (по това време партиен секретар на министерството на търговията на Башкирия), но най-вече съпротивата на хиляди млади хора, които събират хиляди подписи в негова защита, правят протести, издигат плакати на всевъзможни места, пишат името му по стените.

Организатор на протестите е 17-годишната Елмира, най-голямата фенка на ДДТ, която по-късно ще стане жена и голямата любов на по-възрастния с 10 г. от нея Юра.

За да прекрати броженията, КГБ му нарежда незабавно да се изсели. Юра избира Ленинград.

Втората част на текста можете да прочетете тук

Следете новините ни в GoogleNews