Виждаме кражбите от асфалт и бетон, но си затваряме очите за ''зърнарите''

Българските „зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси

Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията 15 септември 2023 в 08:47 37825 4

Тихомир Безлов

Биткойнът вече гони 100 000 долара

20/11/2024

AI след 10 години – за какво трябва да се подготвим?

Да кажа нещо по повод протестите и зърнарите.

От влизането в ЕС повече половината от евросубсидиите отиват в селското стопанство. От 4,2 млрд. лв. годишно 2,91 млрд. лв. са за селското стопанство (данните са 2018 г., но съотношенията са подобни и през другите години). Т.е. никой не говори за това крадене на еврофондовете, само за асфалт, бетон и пр. При тази селскостопанска субсидия, около 70% отива в около 100-тина големи зърнарски семейства! (виж таблицата, тя е много "частична").

Сега тези около 100 големи и около 1000 по-малки зърнари организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купят тяхното! Украинците не ползват европейски субсидии и българска държава не им връща акциза за горивото, впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури. Защо да не изкупуваме българското?

Защото българските зърнари в момента искат 20% по-висока цена от световните борси.

Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българският потребител ще им я плати. За миналата година (2022 г.) зърнарите са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв. Впрочем, въпреки почти половин година забрана за украинско зърно, цената по световните борси даже спада... Още едно, междувпрочем, този модел на "затваряне" на българския пазар и по-високи български вътрешни цени не е заради Украйна, той си е поне на 15 години.

Малък детайл е, че благодарение на субсидиите, получавани от европейските фондове, се случи чудовищна концентрация на земята в България (за историята виж по-надолу). В българската история до 1944 г. държавата винаги се борила срещу концентрацията на земя. Спомнете си Стамболов, Стамболийски и пр. политици, които въвеждат ограничението 300 декара, 500 декара за Добричко. Последицата, че все повече се произвеждат зърнокултури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива всичко, което е по-сложно, даващо повече стойност в българската земеделска продукция, изискващо повече работна ръка, като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр. С 50 човека зърнарите обработват десетки хиляди декари, а резултатът е разрушаване на работни места в селата и малките населени места.

Как се случи това?

Българските политици решиха, че субсидията ще се плаща на количество обработваема земя и се почна (всъщност е значително по-сложно, но да спестим). Зърнарите започнаха да плащат част от евросубсидиите като аренда на хората за земята им и хората им даваха все повече земя. Обикновено в едно населено място единствената възможност е да си дадеш земята на съответния зърнар, за да получиш рента.

Европейските субсидии за селското стопанство са направени, за да помогнат на малките и средни производители, не едрите. Съответно латифундистите от Източна Европа станаха тема и Европейската комисия въведе таван на субсидията. От 2015 г. един производител може да взима до 300 хил. евро субсидия. Българските зърнари, обаче се адаптираха и раздробиха „бизнеса“. След 2015 г. няма да видите зърнарска фирма с 30 млн. евро субсидия, както беше преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (Организирана престъпна група). За да се вмести в тавана от 300 хил. евро, зърнарят трябва да направи 100 фирми съответно със собственици, счетоводители, евентуални наети лица и т.н. От 2015 г. с колеги поставяме тази тема на даващите парите, но си цари тишина (включително съм си разказвал тезите пред национални медии).

С това не казвам, че зърнарите са единствено вредни. На практика благодарение на зърнарщината сега земеделската земя се използва почти на 100% при 40% пустеещи земи през 2001 г. Също така зърнарството е в много отношение предопределено от опустелите села в резултат на социалистическата индустриализация и безумната българска реституция на земята в реални граници. Тук пропускам всички странични теми като "мутрите по зеленчуковите борси", големите глобални корпорации-търговските вериги дето мачкат малките производители... и най-вече дългата тема какво рационално може да се направи със зърнарщината...