Атанас Чобанов: Борисов е бил на фокуса на службите като престъпен контингент

Атанас Чобанов е един хората, създали сайта "Биволъ", партньор на платформата Wikileaks. В неделя в "Биволъ" бяха публикувани документи, които разкриват интереса на службите за борба с организираната престъпност към контактите на Бойко Борисов с оперативно интересни лица. В т. нар. досие "Буда" се прави предложение за регистрирането на вербовката на Борисов. Какво означават публикуваните документи и ще има ли нова порция от тях - OFFNews потърси за отговор на тези въпроси Атанас Чобанов.  

Г-н Чобанов, какво точно показва документът за вербовката на Бойко Борисов от ЦСБОП, който в неделя сайтът „Биволъ“ публикува?

Документът представлява предложение за регистриране на секретен сътрудник в оперативния отчет. Тоест, държавата да поеме ръководството над дадено лице, което е свързано с определени среди, оперативно интересни за службите за борба с организираната престъпност, и това лице да носи информация и да бъде протежирано от службите. До колкото разбрахме от източниците, с които потвърдихме автентичността на документа, е, че тази практика е, така да се каже, на края на веригата на вербовката. Тоест, имало е контакти, имало е донесения, имало е многократни срещи на оперативния работник с кандидата за секретен сътрудник, като накрая този секретен сътрудник се регистрира, за да бъдат официализирани нещата.

Знаете, че други лица от подземния свят, които вече не са между живите – като Поли Пантев и Косьо Самоковеца, официално са се водили секретни сътрудници на службите.

Какво съдържа от там нататък това оперативно досие – ние не разполагаме с него в пълнота и не можем да кажем. Но имаме други документи, които показват и потвърждават, че Бойко Борисов е бил на фокуса на вниманието на службите за борба с организираната престъпност като престъпен контингент. Не защото е бивш служител на МВР, а защото контактува с оперативно интересни лица.

От документа за вербовка обаче не става ясно дали Борисов е бил тясно обвързан с подземния свят...

Има документи, които засилват тази констатация.

Преди две години РЗС зададоха въпрос на Борисов дали знае кой е агент Буда – това означава, че за същесвуването на подобен документ се е знаело отдавна. Защо той едва сега се появява според вас?

Нямам представа дали г-н Янев е виждал тези документи. Доколкото си спомням обаче неговият въпрос тогава се отнасяше за агент от Държавна сигурност. ДС престава да съществува още 1990 година. Тоест, шест години преди събитията, които са датирани в досието „Буда“. Така че, явно г-н Янев знае неща, които ние не знаем. По косвени данни ние знаем, че офицерът, който е утвърдил регистрацията на оперативния отчет, е бил офицер на ДС. Но всички в ЦСБОП са били такива, защото службата е продължение на VI отдел на ДС.

Според мен Яне Янев говори за нещо друго, по което ние не можем да се произнесем. Той конкретно говори за възродителния процес и за агент на ДС. От документа, с който ние разполагаме, е видно, че изобщо не става въпрос за агентурно име „Буда“. „Буда“ е името на досието.

Ще ни кажете ли в аванс какви документи да очакваме да бъдат публикувани..?

Не мога да ви кажа в аванс. Нужно е техническо време, за да уточним неща, които са важни. Както виждате, ние проследяваме и хората, които са изготвили и подписали документите, какво означават съкращенията, какво сочат атрибутите на документа... Всичко това трябва да се провери много внимателно, за да не сме голословни. Трудоемкото е да се идентифицират хората, които са работили по това досие, като г-н Младен Георгиев, който сега е директор в ДАНС. В документите, с които разполагаме, той не присъства никъде с името си, присъства с подписа си. Така че ние трябваше да открием и потвърдим чий е подписът в документите.

Как проверявате механизма, по който тези документи са разсекретени?

Ние проверихме този механизъм още преди две седмици, когато публикувахме един документ за атентата срещу Цветелина Бориславова. На този документ, който също е подписан от Младен Георгиев, има гриф „Секретно“. По закон секретните документи трябва да се пазят 15 години, след което те стават публично достояние по Закона за достъп до обществена информация. Въпросът, който ние зададохме на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) за този документ - защото решихме, че това е начинът, по който можем да се информираме дали той е автентичен, дали е секретен и дали нарушаваме закона, когато го публикуваме, и каква отговорност носим - е дали този документ им е известен и дали този гриф е препотвърден. Отговорът, който получихме, беше: „Запознахме се с вашия документ и проучваме случая“. Тоест, те не могат да ни кажат или не искат да ни кажат, дали става въпрос за автентичен секретен документ.

Това, което ние вчера публикувахме, няма гриф. Затова ние не сме питали ДКСИ по отношение на тези документи.

Още по темата

04/02/2013 България

Борисов поиска отваряне на досието "Буда", ГДБОП светкавично го защити

04/02/2013 България

ГЕРБ осъди "Буда"

04/02/2013 България

ДСБ иска прокурорска проверка за агент Буда

04/02/2013 България

Яне Янев: Аферата "Буда" е съшита с бели конци

Следете новините ни в GoogleNews