Медиен доклад на германски журналисти в сътрудничество с международен екип показва как Русия е искала да спечели повече влияние в балтийските държави, съобщава в сряда германското общественото радио Deutchlandfunk.

Разследващи екипи на WDR, NDR, в. Süddeutsche Zeitung и международните медийни партньори са провели задълбочено изследване, което е установило, че още преди да започне войната в Украйна, Москва е имала конкретни планове да увеличи влиянието си в Литва, Латвия и Естония и да ограничи участието на НАТО в тази част на Европа.

Неизвестни досега документи от Кремъл описват как Русия очевидно иска да си възвърне влиянието в балтийските държави. Според експерти обаче тактиката на Москва засега не дава резултат.

„Путин, Хага те чака!" Този лозунг стои от месеци на един от небостъргачите във Вилнюс, столицата на Литва. Тук, далече на изток в ЕС, в непосредствена близост до Русия, хората искат много ясно да заявят, че определено се противопоставят на агресора в Кремъл. Правителството във Вилнюс открито е на страната на Украйна. Всички контакти с Русия са спрени, описва ситуацията „Tagesschau“.

Литва, заедно със своите балтийски партньори Латвия и Естония, отстоява непоколебима позиция спрямо Москва в рамките на ЕС и трите страни са сред най-отявлените привърженици за санкциониране на Москва. И много преди войната на Русия срещу Украйна Рига, Вилнюс и Талин предупреждаваха за агресивния курс на Кремъл, защото балтийските държави се намират точно пред портите на Русия.

Москва, от друга страна, очевидно от години се опитва да разшири влиянието си в балтийските държави. Поне това става ясно от вътрешните стратегически документи, за които се твърди, че идват от администрацията на Кремъл и все още не са публикувани. WDR, NDR, Süddeutsche Zeitung и международни медийни партньори съобщиха по-рано тази година за подобни документи за предполагаемите планове на Кремъл за дестабилизация и операции за влияние в Беларус и Молдова. Изследователският консорциум вече има повече документи и този път става въпрос за стратегии, които засягат балтийските държави.

За разлика от Молдова или Беларус, новите документи за Литва, Латвия и Естония, които очевидно са написани през лятото на 2021 г., са по-малко фокусирани върху това как Русия може бавно да анексира една държава. По-скоро става въпрос за стратегии за получаване на повече влияние в балтийските държави и за предотвратяването на разширяване на ангажимента на НАТО в балтийските държави.

Някои цели по отношение на трите страни са сходни, като например подкрепата за проруските сили. Москва също иска да предприеме общи действия срещу предполагаемата дискриминация срещу рускоезични граждани. Документите обаче се занимават и с много специфични за всяка страна подходи. Твърди се, че трябва особено да се засилят връзките между „руските сънародници“ в Литва и „тяхната историческа родина“. За Кремъл организациите в балтийските страни с проруски произход също изглежда играят важна роля. Москва иска да създадат „обществени структури, фондации и неправителствени организации“ за насърчаване на сътрудничеството с Русия.

В дългосрочен план става дума за "възстановяване" на отношенията между Русия и Литва, Латвия и Естония. Кремъл очевидно вижда енергетиката като възможно средство за оказване на политически натиск в спора със Запада, а също и по отношение на балтийските държави. Електрическата мрежа и на трите страни все още е тясно свързана с тази на Русия. Трите държави обаче отдавна са се освободили от руската енергетика. В този процес Москва може да загуби решаващ лост на властта, предупреждават кремълските стратези.

Една от централните точки и в трите документа на Кремъл е НАТО: военният съюз не трябва да може да се установи трайно в региона. Това вече присъстваше като съдържание по един или друг начин в стратегическите документи за Беларус и Молдова. Споменавайки балтийските държави, тук се казва, че „създаване на бази на НАТО“ в Латвия и Литва трябва да бъде изрично предотвратено.

Плановете на Литва - балтийската държава с най-много жители - изрично съдържат създаване под ръководството на НАТО на системи за противовъздушна и противоракетна отбрана със среден обсег. От известно време обаче проруските политици водят кампании срещу разширяването на военните полигони в балтийските държави с целенасочена дезинформация по пропагандни канали и социални мрежи. Твърди се, че документите са написани от Дирекция за трансгранично сътрудничество на администрацията на руския президент, нещо като геополитически мозъчен тръст в Кремъл, натоварен с разработването на стратегии за онези съседни страни, в които Москва иска да разшири влиянието си.

Литва, Латвия и Естония възвестиха края на съветската империя в началото на 90-те години със стремежа си към независимост. В Кремъл това все още се възприема като „геополитическо унижение“, казва балтийският експерт Кай-Олаф Ланг. Самият Путин нарече разпадането на Съветския съюз "най-голямата геополитическа катастрофа" на миналия век. И затова едва ли е изненадващо, че Москва очевидно се стреми отново да увеличи влиянието си върху балтийските държави.

Западните експерти по сигурността, с които WDR , NDR и Süddeutsche Zeitung разговаряха за документите, ги смятат за автентични. „Това вече показва фантазиите на Путин за великата сила, че Москва дори се опитва да повлияе на независими нации до такава степен“, казва Волфганг Ишингер, бивш дипломат и дългогодишен ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. Високопоставен служител на западните тайни служби, от друга страна, казва: „Не става въпрос за насилствено сваляне на системата в тези страни. Вместо това Русия се опитва да използва хибридни мерки, за да си осигури  влияние. Тя подкрепя проруските партии и привлича хора с двойно гражданство. Вярно е, че имаше "малък успех досега".

Премиерът на Литва Ингрида Шимоните каза, че стратегическият документ на Кремъл „не е изненадващ“ за нея. Тя смята, че документът е автентичен. Но по отношение на енергетиката, например, Вилнюс ще "направи всичко възможно да стане независим от Русия възможно най-бързо".

Министър-председателят на Латвия Кришянис Кариньш каза пред медийните партньори, участници в разследването, че от обявяването на независимостта страната му, тя е изправена пред желанието на Русия да разшири позициите си в съседните страни. „На международно ниво Латвия е активно ангажирана с изолацията на Русия“, казва Каринш.

А министър-председателят на Естония Кая Калас допълва: „Ние познаваме нашите съседи“. Тя вижда задачата си в това да „споделяме знанията си за действията на Русия, за да можем да предприемем действия срещу преки и непреки опити за влияние“. Високопоставен представител на западното разузнаване посочва, че плановете на Кремъл за балтийските държави през лятото на 2021 г. са имали малък успех досега. Напротив, войната срещу Украйна още повече сближи балтийските държави със Запада. Руската тактика тук явно не проработи.