Алфа рисърч: Йотова-Вълчев водят с 18,4% пред Гюров-Кандев

Три седмици преди президентския вот кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев има значителна преднина пред останалите участници, показват данните на „Алфа рисърч“, представени по бТВ от социолога Боряна Димитрова. 

Сред твърдо решилите да гласуват Йотова – Вълчев получават 44,5% подкрепа, а двойката Андрей Гюров – Георги Кандев с 26,1%. Според Боряна Димитрова тази позиция показва сериозна електорална база и потенциал за разширяване на подкрепата извън традиционната дясна и либерална десница.

Трети са Костадин Костадинов и Волгин с резултат, близък до този, който „Възраждане“ получи на парламентарните избори през април. Това е и една от малкото водещи кандидатпрезидентски двойки, издигнати с пряка партийна кандидатура. 

Проучването е проведено в периода 24 септември – 1 октомври 2026г. Публикува се на сайта на агенцията и е реализирано със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. 

Според изследването интересът към президентските избори в началото на кампанията е по-нисък в сравнение с предсрочните парламентарни избори на 19 април. Около 2,4–2,6 милиона избиратели заявяват готовност да гласуват, което означава сигурен балотаж, отбеляза Димитрова.

Ако изборите бяха днес, активността би била около 37–38% от избирателите в списъците на ЦИК. Социолозите не очакват значителна мобилизация в оставащите седмици, макар че кампанията все още може да промени нагласите.

Сред основните причини за отказ от гласуване се откроява разочарованието от политиците. Около 40% от заявилите, че няма да гласуват, посочват именно това като причина, а около 24% казват, че няма кандидат, който да ги представлява. 

Профилът на негласуващите е разнообразен. В тази група попадат както традиционно негласуващи избиратели, така и хора, които са участвали във вота през април, но сега отново се оттеглят от изборния процес. Сред тези, които не намират свой кандидат, според „Алфа рисърч“ има симпатизанти на ГЕРБ, ДПС и част от десните избиратели.

Останалите кандидати към момента се движат в значително по-ниски граници – приблизително между 1% и 3%. В този диапазон обаче са възможни размествания, тъй като част от избирателите вземат окончателното си решение в хода на кампанията или непосредствено преди изборния ден.

Според „Алфа рисърч“ на този етап изглежда практически изключено кандидат от четвъртото място надолу да направи пробив до челната двойка. В същото време до финала на кампанията не могат да бъдат изключени промени в позициите на водещите кандидати. 

Възможните изненади:

Рязък по-нататъшен спад на избирателната активност, в резултат от силно нарастващите икономически притеснения на българите, евентуални негативни кампании, тип черен ПР, или от неочаквани събития. В условията на социална несигурност подобни процеси лесно могат да отблъснат от участие мнозинството българи, неидентифициращи се с конкретна политическа сила. Срив на избирателната активност под 2 млн. души сериозно би разместил електоралните и политически пластове, тъй като ще засили ролята на твърдите ядра и мобилизацията през социални мрежи. 

По-координирано поведение на избирателите на ГЕРБ и ДПС. Към момента и при двете партии е налице разнородно поведение на симпатизантите им. Приблизително половината декларират отказ от гласуване. Останалите обаче имат интересни траектории. Малко под 30 на сто от гласувалите за ГЕРБ-СДС избират Гюров, двойно по-малко – Йотова, а около 5 на сто - Костадинов. При ДПС съотношението е 1.5: 1 в полза на Йотова. И двете партии не се намират в цветущо електорално здраве, но традиционно те имат силни структури и дисциплина. Ако официално, или неофициално бъдат призовани да подкрепят определени кандидати, може да сме свидетели и на по-големи изненади, особено в условия на ниска избирателна активност.

Проучването е проведено в периода 24 септември – 1 октомври 2026г. Публикува се на сайта на агенцията и е реализирано със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.