Quantcast

Секретен анализ: През 1983 г. Москва е подтикната към опасен „военен страх“

OFFNews Последна промяна на 26 октомври 2015 в 10:01 11531 5

Съветски лидери

Снимка Архив

Съветски ръководители към края на 70-те години. Отляво надясно Леонид Брежнев, Юрий Андропов, дългогодишният военен министър Дмитрий Устинов. Цивилният вдясно е Константин Черненко, случайно излязъл „на върха” след смъртта на Андропов през февруари 1984 г.

Командно учение на НАТО през ноември 1983 г. е разпалило в ръководството на Съветския съюз страх, че САЩ подготвят изненадващо ядрено нападение. В резултат Москва е задействала серия безпрецедентни военни мерки.

В САЩ този драматичен епизод е изследван в обемист аналитичен обзор, белязан до неотдавна печат „Строго секретно“ (Top Secret).

„През 1983 г., ние може би по невнимание поставихме нашите отношения със Съветския съюз на косъм от конфликт“, се заключава в документа, който е разсекретен този месец.

Той се отнася към период след т.нар. разведряване от 70-те години на XX век. Тогава – не без влиянието на съветското нашествие в Афганистан – напрежението Изток-Запад бързо и драстично се изостри.

От американския разузнавателен анализ за първи стават известни опасни недоразумения от онзи епизод, задкулисни и психологически подробности.

Трагикомичната история е разказана подробно във в. „Вашингтон пост“. Тук представяме публикацията със съкращения.


Новости в „Умел стрелец“


Есента на 1983 г. дълго е разглеждана като един от най-напрегнатите моменти в студената война. През септември с. г. Съветският съюз беше свалил южнокорейски пътнически самолет, а Западът се готвеше да разположи в Европа ракети със среден обсег „Пършинг“ 2 и крилати ракети. Но дълго след това продължаваше спорът дали в периода, наричан и „военен страх“ е имало реална опасност за мира или само бурен шум с пропагандни цели.

Разсекретеният анализ заключава, че в ръководството на СССР военният страх е бил реален, и че САЩ не са приели достатъчно сериозно този факт.

Особено разтревожени са съветските лидери са от учението на НАТО с кодово име „Умел стрелец с лък“ (Able Archer), играно в началото на ноември 1983-а с участието на сили, разпрострени от Турция до Великобритания. То е провеждано всяка година за отработване на процедури преди ядрен конфликт. Но онази есен е имало някои нови особености - включително самолети, които изпълзяват от хангарите си с бутафорни, но изглеждащи реалистично бойни глави, се казва в обзора от 109 страници.

Документът, озаглавен „Съветският военен страх“, е с дата 15 февруари 1990 г. и е написан за президентския Консултативен съвет по външно разузнаване. Авторите са проучили множество поверителни документи и са провели 75 разговора с американски и британски служители.

Изследването им показва, че по времето на „Умел стрелец 83“ Съветският съюз е предприел необичайни военни и разузнавателни предпазни мерки, до каквито по-рано е прибягвал само в реални кризи.

Например съветските ВВС в Източна Германия и Полша са поставени в състояние на най-висока готовност, проведени са и значително повече разузнавателни полети. На служителите на КГБ и военното разузнаване по света е наредено да следят особено зорко за признаци на подготовка за ядрена война.

„Съветските военни ръководители са били сериозно загрижени, че САЩ биха използвали „Умел стрелец“ като прикритие за започване на реално нападение“, се заключава в обзора. Според него доказателствата „определено сочат, че страхът от война е бил реален, най-малкото в съзнанията на някои съветски лидери“.


Тревогите на Андропов


Съобщения за съветската ядрена параноя са излизали на бял свят и по-рано, включително от Олег Гордиевски, служител на КГБ, който беше агент на британското разузнаване. Той е осведомил британците как КГБ събира индикации, че Западът подготвя война. Гордиевски избяга във Великобритания през 1985 г. и по-късно публикува детайли от съветската разузнавателно-аналитична програма, позната като РЯН или ВРЯН – инициалите на руски за внезапно ракетно ядрено нападение.

Юрий Андропов, шефът на КГБ, който по-късно стана съветски лидер (от 12 ноември 1982 г.), е особено притеснен от изненадващо нападение. Според обзора той е поставил „стратегическото военно разузнаване“ на върха на приоритетите в КГБ и дори създал специален вътрешен „институт“ за целта.

Неговите безпокойства са били усилени от „един странен метод на разузнавателен анализ“, пише в обзора. Това бил компютърен модел на КГБ, който измерва забелязаните промени в „съотношението на силите“ между свръхдържавите.


Лоша новина от компютъра


Компютърът е пуснат в действие през 1979 г. с идеята да е предупреди съветските лидери, когато „влошаването на съветската мощ би могло да изкуши САЩ за първи удар“. Той е бил свързан със системата ВРЯН и захранван с хиляди единици информация от областта на сигурността и икономиката.

Компютърният модел е приемал условна фиксирана стойност 100 за Съединените щати. А съветските лидери са смятали, че страната им е в сигурност, стига да е поне на 60% спрямо индекса на САЩ, а в идеалния случай - на 70 процента. При тези прагове не са се притеснявали от пръв ядрен удар

Но не след дълго моделът произвел лоша новина. Той пресметнал, че съветската мощ е спаднала до 45 процента; близо до „опасно ниското“ равнище от 40 на сто.

„Може да изглежда абсурдно, че съветските лидери биха заложили на такъв компютърен модел“ - отбелязват авторите на анализа. Но подходът може да е им е допадал, защото са имали нужда от някакво научно доказателство за стратегическия баланс.


Напрежението расте


Към 1983 г. Андропов вече беше наследил Брежнев, а напрежението между свръхсилите се задълбочаваше. През януари 1983-а съветските въоръжени сили, са въвели пета степен на бойна готовност освен съществувалите до тогава четири. Тя е наречена „Започнало изненадващо неприятелско нападение с употреба на оръжия за масово разрушение“ и е можело да се обяви по всяко време, дори без преди това да са достигнати трета или четвърта степен на тревога.

На 8 март 1983 г. президентът Роналд Рейгън нарече Съветския съюз „империя на злото“. Към края на лятото съветското ръководство „изглежда е подготвяло населението за най-лошото“. Навсякъде били поставени указателни знаци за противовъздушните скривалища; предавания за възможността от американско нападение имало по радиото и телевизията по „няколко пъти на ден“.

Към края на 1983-а разположената в Полша Четвърта армия от съветските ВВС е получила заповед да тренира за по бързо пренасяне на ядрени оръжия от склада до самолета. Максималното време е трябвало да слезе до 25 минути за една бойна глава и 40 минути за две.

Междувременно, Андропов вече беше тежко болен.


Нови процедури през 1983 г.


Учението „Умел стрелец“ беше провеждано всяка година и беше „рутинно наблюдавано от съветското разузнаване“. Но във версията му от ноември 1983 г. имаше нови процедури, „за които смятаме, че вероятно са подклаждали съветските тревоги“, пишат авторите на разсекретения обзор.

В резултат и на КГБ, и на съветското военно разузнаване било заповядано но 8 или 9 ноември да докладват за увеличената готовност в американските бази в Европа и да проверяват за други индикации на надвисваща ядрена атака.

Не само СССР, но и целият доминиран от него Варшавски договор предприел „безпрецедентно“ разузнавателно усилие. То е включвало полети над Норвежко, Балтийско и Баренцово море, „вероятно, за да определи дали военноморски сили на САЩ не се разгръщат напред във връзка с учението в Европа”. А за периода между 4 и 10 ноември 1983 г. във ВВС на Варшавския договор са спрени всички учебно- тренировъчно полети (с изключение на разузнавателните), „вероятно за да има постоянно на разположение възможно повече самолети за боеве“.

„Почти не се съмняваме, заключават авторите на документа, че съветските лидери са били истински обезпокоени относно „Умел стрелец“; все пак е трудно да се прецени дълбочината на тази загриженост“.

Защото ако някои съветски подразделения вероятно са готвили превантивна контраатака, по същото време не е извършена цялостна, широкомащабна мобилизация. Този „смесен“ подход е отраззявал дълбоката несигурност в Кремъл относно намеренията на Запада.

„Тази ситуация би могла да бъде крайно опасна, ако по време на ученията – или поради серия съвпадения в лош момент, или поради грешки на разузнаването – Съветите бяха разбрали действията на САЩ като приготовления за реална атака“. Това е едно от съществените заключения в аналитичния преглед.


Слабости на разузнаването


В периода след Able Archer, разузнавателната общност на САЩ възложи на двама анализатори – през май и август 1984 г. , да преценят отминалите вече събития. И двамата са заявили: „Ние твърдо смятаме, че съветските лидери не са приели, че има истинска заплаха от предстоящ конфликт със САЩ; съветските действия не са подтикнати от усещането за такава заплаха“. Това заключение се базираше на факта, че Западът не е видял широка мобилизация в СССР.

Но детайлният обзор от 1990 г. е остро критичен към тези две преценки и ги коригира. Разузнавателната общност на САЩ, се заключава в него през 1983 г., както и „няколко години след това не е придал достатъчна тежест на възможността страхът от война да е бил реален“.

Обзорът съдържа и друга сериозна критика към разузнаването през 1983 и 1984 г.: „САЩ знаеха много малко за това как се вземат решенията в Кремъл“. И още: „Нашето собствено ръководство има нужда от далеч по-добро разузнавателно осведомяване и преценки за съветското ръководство, за неговите идеологически и политически инстинкти и възприятия“.


Рейгън“: „Реално плашещи“ събития


По друга линия директорът на ЦРУ Уилям Кейси, е пратил тревожен меморандум до президента Роналд Рейгън през юни 1984 г. В него също се тълкува времето на „военния страх “. Според Кейси събраната информация показвала „смайваща редица показатели“ за „нарастваща агресивност в съветската политика и действия“.

Рейгън се изненадал от този извод, не се съгласил и казал, че събитията са били „реално плашещи“ за Москва. За това изрично свидетелства негов съветник, цитиран в обзора.

Роналд Рейгън си е давал сметка, че съветските лидери могат да изпитват истински страхове от атака.

Той е писал в дневника си на 18 ноември 1983 г.: „Усещам, че Съветите са толкова обзето от мисли за отбрана, толкова параноични относно нападение, че - без да съм ни най-малко мек с тях - би трябвало да им кажем, че никой няма никакво намерение да прави нищо такова”.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

28.10 2015 в 09:49

До Тишо:
Много сте прав. В допълнение отидете в българската институция, която води регистъра за радионуклеотидната обстановка в България. Ще видите, че дневниците от 1984 до 1988 ги НЯМА! просто са изчезнали ей така. За сметка на това има едно 70-годишно старче, руски гражданин което работи там незнайно как и незнайно от кого назначено. Такиа ми ти работи.

26.10 2015 в 23:59

Тея са СТАРИ РАБОТИ, вече никой не се интересува.

РОССИЯ отдавна се провали в построяването на КОМУНИЗМА. Днес водеща роля в света поема КИТАЙСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, реализираща успешно идеите на ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МАО.

Под мъдрото ръководство да другаря Си Дзинпин КИТАЙ СТРОИ КОМУНИЗМА!КИТАЙ е БЪДЕЩИЯ СВЕТОВЕН ЛИДЕР №1. Червените знамена ще залеят тая планета надлъж и нашир.

С ВАС СМЕ, ДРУГАРИ!

26.10 2015 в 14:09

Да готвихме се за ядрена атака и тя дойде през 86-та. И си мълчаха като посрани, другарите, криеки се и ядейки отбрани храни. А народа ядеше тъкмо порастналите марули без да знае какво всъшност става...

И нас като деца тогава ни валеше майския дъжд докато си играехме безгрижно навън...

26.10 2015 в 12:03

Май има нещо такова. По това време бях ученик там и няколко пъти правихме учебни тревоги за ядрено нападение - маски на лицата, търчане към бомбообежищата и прочее простотии. Като деца много не се впечатлявахме, обаче наистина обществото беше изнервено от тези неща. Със сигурност на всички дълбоко в съзнанието е дремело притеснението, че може всеки момент да се почне.

26.10 2015 в 10:30

И преди и сега все едни и същи кретени мародерстват, рушат и унищожават човечеството.