Quantcast

Когато румънският премиер остави народа си без глас... (четиво за депутати)

Татяна Кристи Последна промяна на 25 април 2016 в 14:23 16126 7

Снимка Ройтерс

Опашката пред румънското посолство в Париж, след като румънският парламент постанови да се гласува само в посолствата, защото тогавашния премиер мечтаеше да стане президент.

Арогантността на самозабравилата се властова върхушка в България има не само много къса памет, но и къс ум. Нека да припомним откъде започна началото на края на окопалото се във властта румънско статуково в лицето на бившия им премиер Виктор Понта. Започва от президентските избори през ноември 2014 година. Тогава румънският парламент също гласува едни мракобесни промени в избирателния си закон, които силно ограничаха правото на глас за румънците извън страната.

Тогава се гласува въвеждането на декларация, която избирателите в чужбина трябваше да попълнят и подпишат в избирателните секции (също само към посолства и консулства) пред служител в секцията. В тези клетвени декларации избирателите трябваше да кажат, че няма да гласуват в друга секция и с това според „бистрите“ умове в тогавашния румънски парламент, би се ограничил изборния туризъм.

В резултат на тази недемократична мярка, повече от 4 милиона румънски граждани извън страната бяха неимоверно затруднени да гласуват заради нежеланието на държавата да им осигури нормални условия за това. Въвеждането на тези декларации всъщност целеше единствено умишленото усложняване и удължаване на процедурата на гласуване. Тя целеше да се създадат задръствания в избирателните секции и в крайна сметка да се отклони желанието на хиляди румънски граждани да гласуват. Макар и само 1/5 от нацията (от 20 милиона румънци, около 4 милиона живеят в чужбина) румънската диаспора през годините стана все по-голям проблем за управляващата румънска класа, особено за хора като Понта, който представляваше не само Социалдемократическата партия (наследникът на комунистическата им партия) но и хора, свързани със сателитни партийни образования, рефлектиращи номенклатурни връзки със стария режим. Независимите и трудни за манипулация гласове на румънците извън страната с годините объркваха все повече сметките на определена класа румънски политици.

На тогавашните президентски избори Виктор Понта (който беше номинирам от партията си за президент) очакваше предвидима и лесна победа срещу етническия немец – Клаус Йоханис (сегашният румънски президент).

Управляващата коалиция остави без внимание последвалото възмущение на румънското общество в и извън страната и не направи промени в закона.

В резултат, на 2 ноември, 2014 г. на първия тур от президентските избори много повече от очаквания брой румънци излязоха да гласуват в чужбина и страната. Хиляди хора с часове се редяха пред избирателните секции в десетки европейски градове, в САЩ и Канада - като в края на изборния ден много не успяха дори да влязат в дипломатическите мисии преди края на изборния ден.

Вълни от възмущение заляха нацията. Румънците в страната и в чужбина излязоха на масови протести. Хората в Румъния изразиха голяма солидарност със своите съграждани извън пределите й, защото както и в България, почти всяко румънско семейство има близки, живеещи в чужбина. Асоциацията на румънските студенти излезе с декларация, настояваща виновните, които са ограничили конституционното им право на глас да бъдат наказани. Инициира се петиции срещу промените в закона, която мигновено събра хиляди подписи. Масовите протести поискаха и оставката на министъра на външните работи – Титус Корлътеан, който часове след първия тур си я подаде. Хората по площадите носеха лозунги с надписи: „Понта, Румъния не е твоя!“ „Няма да можете да крадете, докато ние гласуваме!“ „Вие сте срам и позор за нацията!“

Това дали звучи познато на българските законотворци? Огромно значение за синхронния глобален порест на румънците имаха социалните мрежи, които светкавично организираха хората и отразяваха всички развития.

След първия кръг на изборите стана ясно, че опонентът на Понта, Йоханес, има 3 пъти повече гласове от чужбина (46.17% срещу 15.90%) И макар че, Понта е победител след първия тур и води опонента си с 10%, управляващите много бързо разбират, че трябва да направят светкавични отстъпки за втория тур, за да се спре ескалацията. За да „улеснят“ гражданите в чужбина, те удовлетворяват първоначалното им искане да могат да свалят декларацията онлайн и да я попълнят извън секцията, като само оставят изискването избиратели да я разпишат, когато гласуват. Също така централната им избирателната комисия увеличава броя на избирателните кабинки в секциите, броя на бюлетините и броя на служителите към секциите. Това, което не се удовлетворява е удължаването на изборния ден. Но успокоени от направените промени, хората от лагера на Понта бяха убедени, че победата им е в кърпа вързана – за това говореха и анализатори и социологически проучвания и медиите…

А се случи точно обратното. На втория тур на 14 Ноември, гласувалите в чужбина се удвоиха – докато на първия тур гласуваха 150 000 румънци извън страната, на втория гласовете бяха 362 000. Случи се очаквания за логиката, но не и за тази на хората във властта „ефект на бумеранга.“ Всички си спомняме какво се случи – последва тотален хаос и безредици пред румънските посолства и консулства – поради големият наплив на гневни хора, желаещи да гласуват. Последваха още по-големи опашки и задръствания и невъзможност да се влезе в секциите до края на изборния ден. Последваха полицейски намеси и грозен световен отзвук в медиите… Хората се пренасочваха към по-малко натоварени секции – някои от тях на стотици километри. Имаше и случаи хора да вземат самолет, за да отидат от Ставангер (Норвегия) до Осло (на 550 км) за да могат да дадат гласа си… Тогава румънците показаха завидна глобална солидарност в отстояване на гражданските си права. И се питам, какво кара управляващите в България да си мислят, че няма да получат същия грозен сценарий?

Тогавашният председател на Европейската комисия към германския парламент, Гюнтер Крихбаум,заяви, че това, което се случва с изборите в Румъния е „скандално и недопустимо за страна от Европейския съюз.“ Интересно дали българският министър председател и партията му са способни да обработят тази информация и да си направят съответните изводи и аналогии, защото всеки луд може да внесе проектозакон, но отговорността остава в тези, които гласуват по него и го приемат..
В крайна сметка президентските избори в Румъния показаха най-висока активност от последните 14 години в страната – 64.1%, която осигури победа на Йоханес над Понта с цели 9% (54.5%-45.49%).

Останалото е история, която, както знаем, е доста мрачна и безславна за Виктор Понта. През последвалите месеци той игнорира всички апели да подаде оставка като Министър председател при скандално нисък рейтинг. Междувременно (през юни 2015 г.) независимата румънска прокуратура повдигна срещу него обвинения в корупция, пране на пари, измама, конфликт на интереси. През есента на 2015 делото му влезе за разглеждане в съда. До последно Понта стискаше властта, след като накрая я пусна под натиска на уличните протести през октомври, след трагичния пожар в румънския нощен клуб.

Та каква е поуката от тази румънска приказка? Поуката е, че който иска да задуши гласа народен си играе с огъня.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14751

7

Нострадамус

26.04 2016 в 15:43

И нашият премиер_слънце го очаква същата съдба. Обратното му броене започна още в началото на 2016 год.

3504

5

Айде шменти капели, една филия с мас и да оди да рита топката по къра.
Самозабравили се бандити!!

Кога ще ги стигнем румънците?!

8302

3

Българофил

25.04 2016 в 14:49

Абе, нека си изсърбат попарата, дето са я надробили, и нашите понти и шмекери :)

6563

2

ultra-73

25.04 2016 в 14:44

Който има очи - да види, който има уши - да чуе!