Публикуваме позиция на посланика на Израел в България Йоси Леви Сфари

Процесът на оценяване на всички въпроси, свързани с морала, е много по-лесен във времена на мир, отколкото в обстановката на бойни действия. Въпреки това, когато неизбежната мъгла на войната е най-гъста, необходимостта от морална яснота е най-голяма.

За съжаление, дори след като значимата заплаха, идваща от Хамас, стана болезнено очевидна след клането от 7 октомври, липсата на морална яснота у мнозина също стана очевидна, както се вижда в техните призиви за незабавно прекратяване на огъня.

Някои от тези, които настояват за прекратяване на огъня, са безочливи поддръжници на Хамас и целта им е да откажат на Израел правото на самоотбрана, предоставено на всяка друга нация. Като тази терористична организация, както е определена в международен план, те са мотивирани от омраза и искат да видят унищожаването на еврейската държава.

Много други имат по-почтени и етични цели, но те са изключително погрешни от гледна точка на последствията от прекратяването на военната кампания, ако Хамас не бъде изкоренен.

Преждевременното налагане на примирие би довело до ежедневна заплаха за живота на израелците, би обрекло жителите на Газа на управление от репресивен режим, би отслабило регионалната стабилност и би застрашило личната сигурност по целия свят, вдъхновявайки други ислямистки терористи.

Подобно развитие ще представлява крах за всички, които мечтаят за мир между израелци и палестинци. Докато ивицата Газа се управлява от фанатиците на Хамас, чиято основна цел е да подменят Израел с ислямистки халифат, съвместното съществуване е невъзможно.

Най-сериозният проблем е, че ако се позволи на тази терористична организация, целяща геноцид, да запази своите военни и политически способности, това ще гарантира неизбежни и непредотвратими бъдещи конфликти, с всички съответни последици, както за израелските, така и за палестинските цивилни граждани.

За съжаление, във всяка война има цивилни жертви. Израел скърби за всяка загуба на невинен живот и за разлика от Хамас прави всичко възможно да защити гражданите на Газа, които не са замесени в действията на терористите.

Освен стриктното спазване на международното право, Израел предприе безпрецедентни мерки за смекчаване на щетите за невинните палестинци. Тези стъпки включват предупреждения за евакуация от опасни зони и след това насочване на цивилните към безопасни зони, въпреки нарушаването на елемента на изненада и свързания риск за израелските войници.

Хамас, от своя страна, напада цивилни граждани в Израел, извършвайки атаките си от гъсто населени райони в Газа и предотвратявайки евакуацията на незамесени палестинци, като по този начин ги експлоатира и използва като живи щитове. Така организацията извършва двойно военно престъпление - умишлено застрашава живота на палестинските цивилни и умишлено атакува израелските цивилни граждани.

Загубата на невинен живот и от двете страни е изцяло отговорност на Хамас. Освен подпалването на войната, тази терористична организация също поставя жителите на Газа на линията на огъня с надеждата да генерира достатъчен международен натиск, за да предизвика преждевременно примирие.

Вместо да се оцени, че Израел е в позицията на всички останали жертви на масирано и брутално нападение срещу неговото население, от Израел се очаква да сложи оръжие, преди да успее да премахне смъртоносната заплаха.

След като САЩ бяха нападнати в Пърл Харбър, нямаше масови световни призиви за прекратяване на огъня и войната приключи с пълната капитулация на Япония.

След като нацистка Германия завладя по-голямата част от Европа, демокрациите не призоваха към примирие. Те се обединиха, за да воюват, осъзнавайки, че Втората световна война ще бъде спечелена само след пълната победа над нацистите.

След като Ал Кайда уби близо 3000 души на 11 септември, американците с право поискаха силови действия за предотвратяване на нови терористични атаки.

След като станаха известни зверствата, извършени от ИДИЛ, международната общност не подкрепи правото на тази терористична организация да продължава да убива, отвлича и поробва жени.

Във всички тези и безброй други случаи, на агресията беше отговорено с решителни действия, както и с обществена подкрепа за тези действия. Израел има същото изконно право на самоотбрана.

Атаката от 7 октомври трябваше да бъде международен сигнал за събуждане, демонстриращ, че фанатиците джихадисти в Газа никога няма да се примирят със съществуването на Израел в каквито и да било граници. Хамас винаги избира смъртта пред живота и неговите терористи се радваха докато изнасилваха, изтезаваха и убиваха и когато отвличаха оцелелите, от бебета до възрастни хора, за да ги използват като заложници.

Лидерите на Хамас гордо заявяват, че ще повторят тези непростими действия, когато се появи възможност. Имайки предвид техните непрестанни заплахи и ужасяващи дела, стана кристално ясно, че не трябва и не може да се позволи на Хамас да се прегрупира, превъоръжи и да атакува отново.

Тези, които сега призовават за примирие, всъщност казват, че Израел трябва да игнорира тази постоянна опасност за цивилното си население. Е, израелците не могат да живеят така и отказват да отменят правото си на самозащита и мечтите си да живеят в мир и сигурност.