Експертът Марин Лесенски за Австрия - влиянието й върху миграционната политика и бъдещето ни в Шенген

Европейският съюз може да изиграе ключова роля при възстановяването на Близкия Изток след края на конфликта, от чиято ескалация се навършва точно година - след нападението на "Хамас" в Израел, при което хиляди загинаха, а стотици бяха отвлечени като заложници от групировката в Ивицата Газа.

Това прогнозира за БНР експертът от неправителствената организация "Институт "Отворено общество" Марин Лесенски, според когото ни предстои нова бежанска вълна, която може да засегне и България, ако премине през Турция към Европа.

По думите му е възможно и затягане на миграционната политика в Австрия и то по заканите на събралите най-много гласове партии на парламентарните избори в страната, която все още официално е против членството на България и Румъния в Шенген по суша под предлог, че през нас минава силен бежански поток.

Дали имаме шанс за пълноправното ни членство в Шенгенското пространство?

Това може да стане ясно тази седмица след Съвета на Европейския съюз, на който ще бъде обсъдена готовността на нашата страна, както и на Румъния, за "сухопътен" Шенген. На него Австрия ще бъде представена от назначен от президента служебен министър, който е "за" ветото, наложено от Виена над София и Букурещ по темата.

Но все пак има надежда, смята експертът по европейски политики Марин Лесенски от "Институт "Отворено общество":

"Имаше такива податки, нали, България и Румъния да получат "зелена светлина" и това вече да не стои като въпрос. Холандия (Нидерландия) реши да махне ветото си и да остави България - точно едно отиващо си правителство, така че може би да се получи същият сценарий – точно преди да е дошло другото правителство (в Австрия) да решат да вдигнат ветото".

Друг фактор за отпадане анализатори извън България виждат в друг австриец – новият еврокомиар по миграцията.
„На предстоящото изслушване на Магнус Брунер една от основните теми със сигурност ще бъде разширяването на Шенген. Но кандидатът за еврокомисар знае, че трябва да загърби националността си, да бъде преди всичко европеец“, обясни в интервю за предаването "Събота 150" по програма "Хоризонт" на БНР директорът на Австрийския институт за европейски политики Паул Шмид:

"Брунер има стабилни връзки в "Народната партия" и вероятно ще ги използва, за да ускори европейското решение за падане на ветото, защото критериите за пълноправно членство на България и Румъния в Шенгенското спорарумение са отдавна изпълнени", каза още Шмид.
"Очаквам, че той ще задвижи разширяването на Шенген, което минава през отпадане на австрийското вето. Сегашното решение с т.нар. "въздушен" Шенген съвсем не е сполучливо и е в ущърб на българските и румънските граждани, които пътуват през сухопътните граници", изтъкна отново в ефира на програма "Хоризонт" в предаването "Събота 150" миграционният експерт д-р Юдит Коленбергер:

"Бизнесът - както в България и Румъния, така и в Австрия, също страда. Австрийските инвеститори се оплакват от икономически загуби и репутационни щети заради ветото", посочи още тя.

Мнението й споделя и Марин Лесенски:

"В крайна сметка това е в полза на Австрия, тъй като тя е една доста близка държава с много сериозни бизнес интереси точно в нашия регион. Тя е от страните, които са най-много инвестирали в Югоизточна Европа и всъщност отворените сухопътни граници ще бъдат от полза на австрийския бизнес, който всъщност мисля, че вече е лобирал точно за влизането на България и Румъния пълноценно в Шенген – те имат инвестиции, имат търговия, имат производство в двете страни, така че това ще е от полза на Австрия, която, междудругото, е в икономическа криза и то доста сериозна“.

А какво става в самата Австрия?

На кратко: президентът Александът ван дер Белен провежда разговори с лидерите на партиите, които ще са част от новия парламент, изборите за когото спечели крайнодясната "Австрийска Партия на свободата" (АПС) на Херберт Кикъл, който се вижда като новия канцлер на т.нар. от него "Крепост Австрия".

Вторите по гласове – досега управляващите консерватори от "Народната партия" на текущия канцлер Карл Нехамер обаче, искат Кикъл да не е част от кабинета. Против коалиция с крайната десница се обявиха преди седмица и останалите формации, влезли с парламента – Социалдемократическата партия (СДПА), НЕОС и "Зелените".

Като общо между петте можем да посочи обаче, коренно различната им идея на тема емиграция.

Нека напомним и че именно заради това, че през България и Румъния минава засилен бежански поток, Австрия наложи ветото.

"Забавянето на България и Румъния за влизането в Шенген се случи точно при правителството, което все още е на власт, тъй като те се поддадоха на обществен натиск, за да изглеждат твърди точно по отношение на миграционната вълна. Да припомним на слушателите, че те тогава трябваше Хърватия, Румъния и България да влязат в Шенген. По различни причини те решиха да пуснат Хърватия, наложиха вето върху България и Румъния точно, за да изглеждат твърди по отношение на миграцията и опазването на границите", каза Лесенски.

А сега за бъдещето на Виена – според експерта, има два сценария за коалиции пред "Партията на свободата":

"Едният е с консервативната "Австрийската Народна партия", с която има съвпадение точно по въпросите на миграцията, но не напълно.Там въпросът е отново дали ще бъде спазено отново условието на бъдещия партньор лидерът на спечелилата партия да не участва в правителството. Това е определената червена линия и другият вариант е да се опитат да направят някакво правителство между социалдемократите и може би либералите. Причината – досега "Народната партия" беше всъщност в коалиция със "Зелените", която не се получи много добре", прогнозира експертът.

"Другото е може би влиянието на президента на страната, който вече заяви, че няма да даде мандат за съставяне на правителство на спечелилата партия, ако лидерът й се кандидатира за участия в праителството, но това е много персонално – той може да бъде сменен“. каза още Лесенски.

Поглед и към миналото – как се стигна до победата на най-опитната от десните популистки партии и какви изводи можем да си направим?

"Виждаме продължаване на крайнодясната вълна в някои страни на Европа – Холания, Словакия и дори наскоро възхода на "Алтернатива за Германия", така че за мен това е основният извод. Второто е, че тези партии следват почти един и същ дневен ред – проблемите с миграцията, с търсещите убежище, а и те са осноно пропартии, които не подкрепят основните еврпейска позиция в подкрепа на Украйна, които до голяма степен всъщност и получиха мобилизация по време на пандемията от Ковид-19 като се обявиха срещу ваксинацията ии срещу противоепидемичните мерки. Благодарение на това може да се обясни и техният успех", поясни експертът Марин Лесенски, с когото е съгласиха и президентът на Австрийският институт по международни отношения Волфганг Петрих и Андис Кудорс от Латвийския университет:

„Пандемията от Ковид-19 и начинът, по който правителството се спряви с нея или по-скоро не се спряви, промениха отношението на хората към държаата, която все по-често се възприемаше като потисник. Това очевидно се отплати на Австрийската партия на свободата, но разбира се тук имаме и паневропейска тенденция“, каза Волфганг Петрих, цитиран в материал на международния нюзрум на "Евранет Плюс".

„Гражданите на няколко европейски държави са недоволни от работата на предишните правителства, особено когато става дума за миграция. Политически коректните изказвания на политиците накара гласоподавателите да се чувстват маргинализирани и игнорирани. В приказките им не се споменава липсата на желание за интеграция в голяма част от хората от миграционните потоци, вливащи се в Европа. Ставаме свидетели на създаването на отделни анклави, а местното население бива призовавано да се адаптира към току-що пристигналите“, добави Андис Кудорс в интервю, което може да намерите също там.

Какво ще е влиянието на едни промени към днешна дата в политиката на тема миграция – към тези, които вече са в страната и съответно към тези, които искат да влязат в Австрия?

"Спечелилата крайнодясна партия има така доста твърди позиции. Те говорят за реимирация, т.е. експулсиране на нелегалните мигранти, които нямат право на убежище, в страните, от които са дошли; затягане на режима като цяло – за получаване на убежище, за получаване на гражданство от тези, които вече са в страната. Сега дали това ще се случи трябва да видим, а и общественото мнение, а и самите партии, които искат да са твърди. Все пак реимиграцията е сериозна мярка“, каза експетът от "Институт "Отворено общество".
Според него ще има „втвърждаване на режима за миграция при всички случаи, което може би и ще се отрази негативно на желанието на България да се присъедини към Шенген“.

По думите му, трябва да се вземе предвид и Пактът на миграцията и убежището:

„Пакт по миграцията, който се очаква по някакъв начин да упокой общественото мннение и позицията на точно тези крайни партии, но той тепърва ще взеле в сила – мисля, че средата на 2026 година, така че има почти две пълни години, а и не знаем дали тази реформа ще успокой стратите донякъде. Тук слагам и резултатите от изборите в Съединените щати, които ще имат влияние и върху Европа“.

Пактът е по-подходящ инструмент за ограничаане на нелегалната миграция за разлика от Шенген според д-р Коленбергер. Именно той предвижа солидарно разпределение на хората във всички страни-членки.

„Повече от половината бежански статути през последните 10 години са издадени в Австрия и Германия. Фактът, че други европейски държави отказват да участват в солидарното разпределение на мигрантите - Унгария дори изобщо не допуска подаването на молба за убежище - означава, че натискът ще остане основно върху едни и същи страни от ЕС. Това води до затягане на граничния контрол и до влошаване на условията за бежанците“, напомни миграционният експерт, а политологът д-р Картин Стайнер-Хемерле, че е възможно възгледите на Херберт Кикъл да са крайни „само на хартия“:

"Ако примем изявленията му сериозно на митингите, то Австрия ще се позиционира до Унгария и Виктор Орбан. Партията на свободата например призовава за отмяна на санкциите на Европейския съюз (срещу Русия), нулева квота за миграцията и абсолютна забрана за даване на убежище, и затваряне на границата. Кикъл обича да рисува картината на Крепост Австрия и вижда съоюзниците си преди всичко в Унгария, но нека не забраваме, че обещанията в предизборната кампания и политиките, които могат да бъдат приложени в рамките на правителството са два съвсем различни неща", каза политологът, цитиран също в седмичния подкаст на "Евранет Плюс Панорама".

Дали ще има нова вълна бежанци предвид последните ескалации на конфликта в Близкия Изток между "Хамас" и Израел, от които се навърши година, попитахме още експерта Марин Лесенски:

"Най-вероятно ще има нови вълни от настабилността. Вече има вътрешноразселени хора в самия Израел, в палестинските територии, в Ливан. Ако се разшири конфликтът до Иран, говори се за тези афганистанските бежанци, които са на територията на страната – те могат да се опитат да тръгнат на Запад.

Като споменахте Афганистан – Съдът на ЕС постанови заради Австрия, която отказва да предостави убежище на две афганистанки, подали молби, че само полът и националността са достатъчни, за да може дадена държава да даде убежище:

„Това е препоръка. Отново нали под натика на общественото мнение, което всъщност е емапатично към жените, които са най-потърпевши от талибаните в Афганистан. А и хората, които искат такова крайно втвърждаване на мерките срещу мигрантите са 30 процента от гласуващите, а и да кажем, че от другите партии също има“, напомни Лесенски.

А можем ли да очакваме бежанска вълна от Ливан?

"Възможно е, тъй като в Ливан има огромно население от мигранти, нали, те предишните са палестинци и сирийци точно от Гражданската война в Сирия. Има огромен брой, който живеят там и които, разбира се, са най-уязвими, когато има екслация на военните действия в Ливан и тогава те ще бъдат най-засегнати. Въпросът е, че тези хора, когато се спасяват, може би първо ще тръгнат към Турция и въпросът е как ще ги поеме Турция – дали ще ги пусне на Запад или ще останат в страната".

"Международните организации отново трябва да бъдат на място, за да им помогна. Зависи и до колко ще се разшири конфликтът в Близкия Изток и дали израелската операция в Южен Ливан ще остане ограничена", каза още експертът.

Как оценявате ролята на Европейския съюз в потушаването на напрежението в Ивицата Газа?

"Европейският съюз прие резюлюции, действа, но той има много малко лостове на влияние. Самите страни-членки нерешиха да дават толкова външнополитически инструменти на институциите в Брюксел. По-скоро Европейският съюз е наблюдател и неговата роля би била, нали, по-скоро в едно постконфликтно състояние, в което ще се решават проблеми, възстановяване, хуманитарна помощ и до тук“.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews. 

Следете новините ни в GoogleNews