OffNews.bg

Само 5 на сто от българите контактуват онлайн с институциите

Едва около 5 на сто от пълнолетните българи, или около 250 хиляди души, предпочитат да взаимодействат по електронен път с администрацията. Мнозинството от тях са на възраст между 25 и 36 години, с висше образование. Над 80 на сто от пълнолетните българи все още предпочитат контакт „на гише“ с различните администрации.

Това сочат данните от национално-представително проучване, осъществено от „Галъп интернешънъл“ по поръчка на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ).

Данните бяха представени на пресконференция от зам.-председателя на ДАЕУ Александър Йоловски и изпълнителния директор на „Галъп“ Първан Симеонов.

Около 14 на сто (около 750 хиляди) от гражданите са ползвали електронни административни услуги с различна честота през изминалата година, като мнозинството от тях оценяват позитивно качеството на този тип услуги.

Същевременно близо 70% от запитаните заявяват, че не използват или не възнамеряват да използват различни средства за електронна идентификация (вкл. ПИН, ПИК, квалифициран електронен подпис или други) за целите на административното обслужване и за лични нужди.

Около една трета от българите припознават необходимостта от идентификация по електронен път. Под 4 на сто от тях обаче използват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен подпис.

Близо 15% от запитаните предпочитат да използват едно универсално средство за електронна идентификация.

През последните 12 месеца близо 80% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции на всички равнища, сочат още данните от проучването.

Под 3% е общият дял на активните българи, които търсят информация, свързана със защита на техни права, култура, туризъм и отдих.

Мнозинството от българите отдават приоритет на облекченията за гражданите пред тези за бизнеса и за самите администрации.

Близо 80 на сто от запитаните са оптимисти, че ще отпадне необходимостта от документи на хартиен носител, 75 на сто считат, че административното обслужване по-скоро ще се подобри.

Около 60 на сто са оптимисти, че целта за намаляване на административната тежест за бизнеса ще бъде реализирана, а близо 50 на сто са убедени в пълното въвеждане на т.нар. „служебно начало“ от институциите.

Същевременно е налице скептицизъм, че корупцията в администрацията ще намалее в резултат от реализацията на политиките за е-управление. Общественото мнение е раздвоено по отношение на вероятността от въвеждане на електронно дистанционно гласуване (по интернет) – по около 48% от запитаните.

Едва 2 на сто от гражданите смятат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на електронното управление в България, докато близо една трета от българите (29 на сто) смятат, че наличието на воля и желание от страна на държавата и политиците е ключовото условие за това. Друга една трета от запитаните обаче не могат да преценят кое е важно, за да се случи работещо електронно управление в България.

Личната воля, а не наличието или липсата на ресурси и конюнктурната среда, гражданите отчитат като водещ фактор по отношение на цялостната държавна политика за е-управление. Равен дял от 7% от запитаните определят като водещи фактори цифровите умения на гражданите и на бизнеса и правната рамка.

Злоупотребата с лични данни (над 44 на сто) е водещият риск за гражданите при използването на преимуществата на електронното управление, сочат още данните от изследването на „Галъп“.

Близо 25 на сто се опасяват от злонамерена външна намеса и хакерски атаки.