Медийната грамотност е почти непозната територия за ученици и учители у нас

Дистанционното обучение не е довело до развитие на медийна грамотност сред учениците, показва допитване, осъществено от Коалицията за медийна грамотност в края на май и началото на юни за дистанционното обучение от гледна точка на развитието на медийната грамотност. КМГ е провела паралелно две допитвания - сред ученици и учители. Те са осъществени с финансиране от Американското посолство.

Данните показват, че само 30% от прогимназиалните и гимназиалните ученици са работили с различни източници, след като са били запознати с методите и критериите, които трябва да прилагат. Този процент намалява на 22%, когато се отсеят тези, които са прилагали тези знания за създаване на съдържание с цел оценяване на знанията им по конкретен предмет.

Анкетирани са 144 ученици. Те са отговаряли анонимно на 11 въпроса. Питани са например поставяни ли са им задачи за екипна работа, за намиране, оценяване и сравняване на източници, за създаване на съдържание. Сами по себе си обаче тези дейности не гарантират изграждането на медийна грамотност – също толкова важно е дали тези задачи са били подкрепени с компетентно представени и добре усвоени методи, посочват от коалицията.

4 от 10 ученици са получавали задача, свързана с намиране и оценяване на източници на информация онлайн. Само 30% са извършвали такава задача, след като са получили инструкции за подхода и критериите, които трябва да прилагат. 76% декларират, че са получавали задача за създаване на съдържание с цел оценяване на знанията им по конкретен предмет. По-голямата част от тях са създавали съдържание без целенасочено да са работили с източници на информация и да са обсъждали методите за това с учител.

Способността за намиране на релевантно съдържание и установяване на неговата достоверност е ключова компетентност на медийно-информационната грамотност (достъпване, анализиране, оценяване, създаване на съобщения, участие). Създаването на собствено съдържание, независимо от предмета, предполага работа с източници, а тези източници най-често са уебсайтове, особено когато учебният процес и подготовката протичат в онлайн среда.

Данните - според коалицията - свидетелстват за "погрешен подход от страна на учителите и пропусната възможност, като се има предвид непосредственият и неограничен достъп до информация в интернет среда". Възлагането на задачи за създаване на съдържание, свързано с проучване и извличане на информация трябва да бъде придружавано с насоки, примери, дискусия и изискване за рефериране към източниците на използваните данни и твърдения, пишат от КМГ.

На 44% от учениците не са давани задачи за работа в екип, приблизително 3 от 5 не разполагат с добра интернет връзка, а всеки трети се сблъсква със злонамерено поведение на съученици. 45% от участниците в анкетата твърдят, че учителите им или не искат обратна връзка от тях, или не откликват, когато са потърсени.

Учителите

Едва 8% от учителите са провели обучение за проверка на източници на информация, показва анкетата сред 337 педагози, направена между 22 май и 17 юни. Резултатите показват, че 60% от учителите не са поставяли задача, свързана с намиране и оценяване на достоверността на източник на информация, а по-малко от 1% са поставяли такава задача всеки ден, след като са обяснили на учениците си как би трябвало да се извършва тази дейност. Едва 8% от всички участници в допитването са провели специален час за тази цел; също толкова са поставяли задача за намиране и верификация на информационни източници всяка седмица. Всеки втори учител декларира, че не е поставял на учениците си задача за работа в сътрудничество.

Компетентното и критично търсене и оценяване на информация е процедура, без която е невъзможно осъществяването на нито един проект, свързан със създаване на собствено съдържание. И когато източниците са в голямата си част уебсайтове и медии, пренебрегването на качеството и надеждността на информацията е проблем, пишат от КМГ.

Като примери за задача с информационни източници само 2% са описали ситуации, свързани с проверка на факти в медиите във връзка с пандемията.

"В момент на инфодемия с конспиративни теории и дезинформация, свързани с произхода на вируса, когато учениците са онлайн не само, за да се забавляват, но и за да учат, за тях щеше да е полезно да дискутират с преподаватели по различни предмети критериите, по които се подбират и оценяват информационни източници. За тази необходимост свидетелстват и резултатите от допитване сред над 800 ученици, осъществено от УНИЦЕФ България: 2/3 от тийнейджърите са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а 16% – че има връзка с 5G мрежата", отбелязват от КМГ.

Проектна задача с цел оценяване на знания и умения на учениците са давали приблизително 70% от учителите, като 40% декларират, че са поставяли задача за създаване на видео съдържание със същата цел. Всеки седми от участниците в допитването е отговорил отрицателно на всички въпроси, отнасящи се до поставяне на вид задача, свързан с оценка или създаване на съдържание или работа в екип.

Този процент не е голям, но не бива да се пренебрегва фактът, че всеки седми ученик не е извършвал подобен вид дейност, което следва да се отчете като дефицит в традиционната присъствена форма на обучение и още повече – в дистанционната му разновидност. Подобен подход лишава учениците от възможността да развиват дигиталните си умения и своята медийно-информационна грамотност, докато от тях се очаква да придобиват знания и развиват критично мислене в среда, за справянето в която тези компетентности са задължителни.