Опълченците на Шипка 3,14159265

Да, опълченците на Шипка. И след това – числото пи.

Което ме подсеща, че на клавиатурите на стандартните лаптопи няма буквите от старогръцката азбука. Та да напиша едно пи като хората. Старогръцките букви се използват обикновено в науката. Лаптопите, замислям се, явно не са за учени, а за прости хора. Има ли напоследък истински учени хора?

Защо Опълченците на Шипка и защо числото пи?

Защото това, което искам да разкажа, по нещо ми заприлича на стихотворението Опълченците на Шипка, а числото пи е в чест на тоя забавен (и не особено забавен) навик на продуцентите да правят втори, трети, а понякога и пети, шести и десети епизод на някой филм, на който оригинала е бил много успешен. М-да. Май Опълченците на Шипка си беше тоталния хит на Вазов и затова – да направим някой и друг римейк (не знам точния термин, макар че си спомням, че имаше). И така:

Опълченците на Шипка – пи.

Значи! Тая сутрин вървя към мола, където отново, по волята на милостивия ни Творец, аз пиша своите скромни писания. Мола на Цариградско шосе. Което си е един трансбалкански път от няколко хиляди години, като погледне човек. Както съм казвал неведнъж, най-вероятно по него са докарали - през злополучната 1091-а година - и разбитите, поробени печенеги, след битката при Левунион, за да ги заселят тъдява – та да поникне от техния корен проклетия и опак шопски народ. Към който и аз се числя. Вървя си към мола по уличката Петър Протич.

Сега ще ви кажа – защото всяко мое писание трябва да е и урок по писане – сега ще пиша на принципа на волните, свободни асоциации – вихрените асоциации, ненасилвани от баналното изискване за целенасоченост и за ординерност. Ще жонглирам с термини, думи, представи и там – каквото ми падне. За ваша полза. Нали се сещате – това е утилитаризмът на Бентъм. Всяко полезно е и добро! – нали така?

Вървя си към мола и по уличката – що да видя аз?! Тротоар. То не че и преди нямаше тротоар, но сега нещо го прави забележителен. Преди, сещам се веднага, тоя тротоар предизвикваше в сърце ми сал една мъка и чувството като от пръст - забравен в чекмеджето, па прескрипан. Неравен тротоар, мъчителен, с дупки като гранд каньони и локви като мъртви морета и пукнатини като рима пуденди на най-долни продажни жени от Вавилон...неподходящ за вървене-по-него тротоар, опасен в най-истинския смисъл; тротоар, по който ако вървиш без да гледаш, току виж си се събудил в института Пирогов и си целият в бяло и гипсово и в кръвта ти бушуват едни ми ти фентанили и едни манитоли и едни Бог знае какви рингерови разтвори.

Обичаен български тротоар, направен - като повечето обществени неща в България - напълно и изцяло проформа...за да се отбие номера, за да се отметне, че е свършена работа, за да се вземат там шибаните жалки заплатки, та да се пийне по една ракия и да му йебем майку фашистичку...

Тротоар, който не става ни за ходене, ни за гледане, ни за живеене в близост, ни за мислене за него, ни за нищо! Гаден тротоар.

Обикновен за България, направен от обикновените български хора, които – ако нещо е обществено – (за ужас, често и ако е тяхно собствено) – правят го така, че на нищо да не прилича и да е овеществен образ на тяхната тотална, злобна, плашеща немарливост. Ха, тук се сещам за учителките по литература, които пишат „немърливост”, логично заключавайки, че думата произхожда от „мърлям” а не от „немара”. Тротоара, тротоара, тротоара.

Но сега е по-друг. Тук идват опълченците, милите.

Сега тротоарът на улица Петър Протич е – в продължение от около 200 метра – ограден от улицата с...не с друго, а с камънье и дървье! Да.

Грамадни, мощни късове асфалт, бетон, че даже и истински витошки гранити! Някои от канарите – по моя преценка – тежат над петдесет килограма. О, българи юнаци! Още преди да съм се сетил каква е функцията на тая палисада от канари – аз изпитвам възхищение, тихо възхищение от упорството и силата на тия, що са домъкнали и подредили тая каменна стена, която да...

...да, сещам се – тя трябва да предпази...о да! Тя трябва да ПРЕДПАЗИ! Тротоара от нахлуващите отвсъде коли и превозни, да им е..а маменцето, превозни средства!

Та да се спаси тротоарът, да има тротор...да има тротоар, по който да вървят хората и техните престарели майчици и техните невръстни дечица и техните колички инвалидни и техните колички детски и техните всякакви там човешки неща, що по тротоари е редно и нормално някак си да вървят!

Щото иначе разбийш ли (веднага схващам логиката на тия могъщи циклопи, що канарите са редили) нема да има никакъв шанс – просто колите и другите транспортни единици веднага се подреждат по тротоара, тирове спират, камази, беемвета пререждат бентлита, фиести и безкрайни празници и голфове и какво ли не! Тротоарен Содом, пешеходен Гомор – задръстен с безброй коли...Това ще настане! Ако ги няма канарите, така предвидливо поставени тая сутрин! Та това са Опълченците на новата Шипка! – виквам аз във възторг – бранители на тротоара, защитници смели на пешеходния рай...

...щото без тротоар хората квартални най-безпомощно щъкат по самата улица, по платното, пък по нея разни луди-млади си карат тъй весело и безгрижно със сто, щото е гот да имаш количка мегаяка на лизинг разбийш ли и да я надупиш е така в квартала, щото си е гот некво такова разбийш ли.

Опълченците на Шипка тая сутрин бяха поставили около сто къса скала по тротоара, за да го защитят от инвазията хаха на автомобилите. Които – няма какво да си говорим – все пак трябва някъде да спират. Защото тоя жилищен комплекс, тоя едипов и електрин жилищен комплекс Младост незнам си коя не е само жилищен...в него има и офиси, и сума ти и печатници, и камара други такива – работни места – на които хората идват през деня и са с колите си и трябва да паркират някъде шибаните си коли...И – щото няма накъде – хайде – на тротоара. И пешеходците – хайде – на платното. И хайде под гумите на камионите, идващи разбързано да докарат още малко бетон за новите сто строежа. И хайде – бай бай лайф, бай бай хепинес!

Ето сега моето жонглиране. Моите свободни асоциации.

В София има около 890 хиляди автомобила. Това са само тези със софийска регистрация. Всяка година броят им се увеличава с 4000. Реалният брой на автомобилите, движещи се из София обаче е над милион и половина. София, по официални данни, е с население 1 286 хиляди. Милион и двеста и осемдесет и шест хиляди. По данни от 2015-а година. Което ще рече, че в София и бебетата, и грохналите старци, и страдащите от дълбока умствена изостаналост, и поразените от тежка старческа деменция и въобще – абсолютно всички хора карат автомобили. Ако естествено загърбим факта, че официалните данни за броя жители няма нищо общо с неофициалните, тоест - истинските. Или ако не приемем, че в София има хиляди и хиляди фокусници, които умеят да карат едновременно по две, три или пет коли.

От друга страна – ей го къде е – е Амстердам. Там живеят официално 800 хиляди човека. 480 хиляди от тях се придвижват с велосипеди. За 20 години броят на велосипедите в Амстердам се е увеличил с 44%.

От трета страна Брутният вътрешен продукт на глава от населението, който (естествено – знаете!) е един твърде категоричен показател за богатството на един народ, та БПВ на глава от населението на България е 6 300 евро (годишно). На кралство Нидерландия е 40 500 евро на глава от населението.

Брутният вътрешен продукт (БВП) е икономически термин, който обозначава измерването на общата стойност на стоките (продукти) и услугите, произведени в определена териториална област (обикновено една страна), през определен период (обикновено една година). „На глава от населението” означава точно това – на глава от населението. Друг е въпросът колцина от това население наистина имат глави.

Нидерландският народ е точно 6,42 пъти по-богат от българския.

За българите ще поясня, че...- и го пояснявам с вдигнат заплашително пръст! – в същото време българите са в пъти по-богати от 70% от хората по на Земята! Тоест – всяко жалване и мрънкане на тема „най-бедни сме на света” заслужава пестник в мутрата.

Нидерландците не ходят на работа с колите си. А българите даже и до проклетия мол ходят с колите си. Малките, сладки хиалуронови кифли – с личните си джипчета и кокетни аудита. А нидерландците - ако въобще решат да отидат до мола (макар че по разкази на дълго живели там мои приятели те предпочитат да ходят по галерии и музикални клубове) - се качват на велосипедите си и – хайде – чистичко, тихичко – към мола. По холандската улица Петър Протич, тоест – по нейния холандски аналог. По който няма, със сигурност няма канари, камънье и дървье. Защото никой не би си и помислил да си качва автомобила на тротоара. Защото ако си един богат, свестен, мирен холандец – просто нямаш автомобил.

Нидерландия е родина на Рембранд, Франс Халс, Вермеер, Барух Спиноза, Винсент ван Гог, Еразъм Ротердамски. На лалетата, дървените обувки, вятърните мелници и явно – велосипедите. На умните, мъдрите, умерените, овладяно целеустремените, смислените хора.

България е родина на две коли на идиот от населението, на селяците, за които да карат джип в града е най-висш израз на просперитет и успех в живота, на слабоумците и неграмотниците, които купуват на дванайсетгодишните си хлапета коли на старо, за да ги приучат на бензин от рано, та да въртят цял живот геврека е да лежат цял живот под колите си, както е великата и исконна българска традиция...България е родина на оглупелите бедняци, които полагат нечовешки усилия да изглеждат като богаташи, карайки комфортните си автогробници по разбитите улици на кочината...кочината, която те сами са си организирали върху едно място, което иначе съвсем спокойно би могло да бъде и земен рай.

И е родина на опълченците. Които – от немай къде – с канари и бетонни късове – се опитват да се защитят от напиращата отвсякъде наглост, алчност, простотия, нахалство, желание за още и още, така характерно за освирепелия, затъпял бедняк - беден и по ум и по сърце.

Вървя по уличката Петър Протич, мисля за всичко това и си казвам тъжно:...така ли ще мине тоя мой живот...? Ей го – утре ставам на 48! Трябва ли да си тровя живота с вглеждане във всичко това? Не е ли по-добре да гледам просто небето? Ама ако го гледам – няма ли някое стърчащо от земята, от родната ни земица бетонно желязо да разпори крака ми... и да си умра ей тъй – мърцина – легнал на мръсния асфалт?

Я да взема и аз да пренеса няколко едри канари, та да заприщя тия Термопили, та да не вземе врагът да проникне със своето МПС.

Боже, колко...незнам и аз какво толко има по тоя свят, Боже...може би: колко глупост има по тоя свят, да речем, нали? А, Боже?