Марин Бодаков (1971, Велико Търново) е автор на седем стихосбирки, главен асистент в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" в СУ „Св. Климент Охридски“, където преподава публицистика и художествена критика, и редактор литература на вестник „К“, продължител на традициите на вестник „Култура“. Сътрудник и участник в Софийски международен литературен фестивал от първото му издание до днес.
- В навечерието сме на шестото издание на Софийски международен литературен фестивал. Кои са основните промени, които белязаха „порастването“ на една идея до най-престижния литературен форум у нас през тези шест години?
- Балансирана и същевременно пъстра програма, направена с висока мярка и детайлно познаване на литературния и издателския процес, на съвместимостите между авторите. Равнопоставеност между гостуващите и "местните" автори. Предпоставки за истински дискусии. Уважение към миналото. Любопитство към бъдещето. Неотстъпчивост пред литературния популизъм и пазарната игривост. Търпение. Отбор от великолепни доброволци. Всичко изредено беше постепенно постигнато пред очите ми от Тодора Радева и нейните страхотни хора.
- Въпреки името си, фестивалът не е само софийски. Докъде се простира мащабът му?
- До всяка страна и литературна култура, които са представени - ето, тази година дори автор от Лихтенщайн ще се завърне в родината си с разкази за България и нейния литературен форум. А и фестивалът, по мои впечатления, никога не е бил ограничен в живеещите в София български творци. Той е национално събитие.
- Немскоезичната литература е във фокуса на тазгодишното издание. Доскоро се смяташе, че тя е трудна за преглъщане у нас. Споделяте ли това мнение?
- Не. Имаме превъзходна германистика - фигури като Майа Разбойникова-Фратева, Ана Димова, Пенка Ангелова, Борис Парашкевов, Борис Минков са чест за всеки университет. Имаме и превъзходни преводачи - ще спомена само Любомир Илиев с неговите феноменални преводи на Гьоте, Музил, Брох, Кафка... Аз поне очаквам с огромен интерес преводите на Паул Целан, дело на Емануил А. Видински. В момента в книжарниците до "Светът от вчера", преведен от Анна Лилова, стои още един превод на все по-актуалната книга на Цвайг - на Даря Хараланова... Може би немската литература е трудно за преглъщане само за тези, които вече не се стесняват от литературен fast food.
- Познати ли са гостуващите автори на българския читател и с какво ще провокират интереса му този път?
- Чел съм Кристоф Хайн още през 1986 - когато издателство "Народна култура" публикува романът му "Чуждият приятел". След това във в. "Култура" сме публикували негови скептични към демократичния преход политически анализи. Помня и посещението на Роберт Менасе в София в началото на този век - още тогава той даваше заявка да бъде един от най-авторитетните критици на ренационализацията в Европа. Лукас Берфус е много издаван у нас - дано скоро броят на постановките надвиши броя на преведените пиеси.
- Какви са акцентите на дискусиите, които ще се проведат в рамките на фестивала?
- Как се преработва нелицеприятно минало, но и как се изобретява минало по наш вкус. Къде е съвпадението между историята и истината. Каква е литературата отсам и отвъд болката. Повече въпроси - понякога нетипични или плитко изследвани в български контекст, отколкото отговори...
- Болката ли гарантира доброто писане и писането ли лекува най-добре?
- Истината лекува най-добре, според мен. А стремежът към нея, с всичките му демони, гарантира ако не доброто писане, то поне доверието на читателя. Или така е в литературата, която мен ме интересува, разширява.
- Много инициативи в рамките на фестивала скъсяват дистанцията между писатели и читатели. Това несъмнено е огромна ценност за последните. Но как влияе върху писателя обърнатият комуникационен поток не само във фестивала, но и в днешната дигитална ера?
- Струва ми се, че опитът на мнозина писатели да се задържат на повърхността на чудовищния комуникационен поток води до тежки нарцистични разстройства. Компромисите изобщо няма да коментирам. И аз съм от тях, как' Сийке, ако перифразирам Чудомир. Изобщо не съм невинен.
- В очакване сме на новата Ви книга. Бихте ли разкрили малко в аванс?
- Нито бяла, нито черна книга. Сива стихосбирка - за страха и за безстрашието. И за зимния сън на човека.
- Как се разпределят музите във Вашето семейство? Визирам и изключителните Ви съпруга и дъщери. Кой на кого е муза? Има ли график или цикличност?
- Аз съм откъм конюнктурата. Докато Зорница изобщо не ѝ обръща внимание. И това е само една от многото причини тя да е моя муза.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Pornhub разкри руската братушка: Гледат основно трансджендър порно
Насилник крещял на жена си, докато я пребива: Аз казах ли ти, че ако ме излъжеш, ще те убия
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години