Актьорът Силви Стоицов е много добре познат като един от най-известните "гласове" в телевизионния ефир. Сред най-популярните филмови герои, които е дублирал, са Джак Бауър от сериала "24", Дани от „Лас Вегас”, Док Холидей от „Тумбстоун”, д-р Дерек Шепърд от „Анатомията на Грей”. Много често публиката идентифицира с неговия глас актьорски величия като Леонардо ди Каприо, Антонио Бандерас в "Маската на Зоро", Том Ханкс от "Терминалът", Кевин Костнър в "Бодигард", Клинт Истууд, Кевин Спейси, Пиърс Бронсън и десетки други.

Силви е роден през 1963 година в Кюстендил. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова през 1990 г. Женен, има две дъщери. Вече има и трима внуци: Самуил, Матео и Мартин. Страхотен фен на рокендрола, любимите му групи са AC/DC, DEEP PURPLE, LED ZEPPELIN, RAINBOW, WHITESNAKE.

- Силви, на кого даде душата си, на кой герой и от кой филм?
- На всички, не мога да ги деля. Ако не вложиш чувство, когато работиш, ставаш един робот, който просто изговаря думите на героя. Не в това е смисълът на моята работа. Аз трябва да мисля, да дишам и - забележи - без да правя физически движения, за да дам душа и образ на героите си. За това казвам, че ние правим „звукови картини”.

Когато си на сцената или пред камера, правиш някакви физически действия, докато пред микрофона е само твоят глас и ти с него „рисуваш”. Не можеш да си позволиш да мразиш или обичаш героите си. Те са твои и трябва да ги изиграеш с помощта на гласа си и нищо друго.

- Не ти ли се иска да излезеш "на светло" - на сцената или в киното?
- Разбира се, но това не зависи само от мен. А по повод „светлото” - много често ми се случва да ме разпознаят в заведение, магазин, такси или в компания, само по гласа. Приятно е. Но пък и много често не свързват гласа с визията. Съвсем наскоро в интервю за едно радио, само по гласа познаха коя зодия съм, а тя е Телец.

- Когато свърши дублажът, продължаваш ли да се чувстваш като някой от своите герои? Това понякога влияе ли на поведението ти в живота?
- И да, и не. Често нещата се пренасят и у дома, където коментираме, обсъждаме определен герой или филм. Когато обаче озвучаваш даден персонаж в продължение на години, нещо от него несъзнателно оставя у теб някаква следа. Но ние сме научени „да трием” образи и герои, за да се „бъгнем”. И така на другия ден идват нови герои и животът и работата продължават.

- Жените твърдят, че имаш много сексапилен и млад глас.  Аз обаче те питам - кой се крие зад този глас? Съпругата ти винаги ли знае кой се прибира без "Престъпни намерения" /Силви дублира шефа на ченгетата от ФБР в едноименния сериал/?
- Благодаря на дамите за оценката. Кой се крие зад гласът ми ли - моята чувствителност и душевност. Да, такъв съм, само дето вече не съм много млад, а за това кой се прибира вечер вкъщи, питай съпругата ми Юлия, но повярвай - нямам "Престъпни намерения". Иначе много обичам този сериал. У дома се смеем, че много повече пъти съм казвал на колежките ми „Обичам те”, отколкото на Юлия.

- Как се чувстваш, когато един от твоите герои убива, а другият обича и това се случва едновременно?
- Това за мен е просто работа. Защо има израз: „Убий ме, обичам те”? Но признавам, че за мен това е и някакъв вид мазохизъм. Няма обаче добри или лоши герои, има добри или лоши актьори. Защото дори и най-големият злодей, изигран перфектно, по някакъв начин ти става симпатичен. Впрочем „лошите” герои са по-интересни и трудни за работа. Те са многопластови и дават по-добра възможност за изява.

- Това, вашето, не е ли вид шизофрения - от 10 до 14 часа си един добър човек, после от 14 до 18 часа ставаш "престъпник". Как се овладява такава психология, ти тичаш ли сутрин?
- Не, не е. Пак ти казвам: това е работа. И не тичам сутрин, а пия кафе и пуша. По-удобно е сутрин да си престъпник, защото имаш енергия, а след обед ставаш добър съпруг или любовник. Шегувам се. Няма значение, кога си добър или лош, ние сме професионалисти.

- Много хора напоследък харесват турските сериали. Защо, според теб?
- Защото са направени много професионално. Сценарий, режисура, актьорска игра и повече камери. Някои казват, че откриват част от живота си в тях. Не знам, сигурно има нещо. Освен това е културна политика, която у нас липсва. За това не са за подценяване.

- За какво мечтаеш?
- За малка, бяла, рибарска къщичка със сини прозорци на брега на морето и много дълга „сиеста” с Юлия, децата и внуците.

- Знам, че си от "Барселона" заради прекрасните ти дъщери, ама какво ще ми кажеш за "Левски" - София?
- От двете ми щерки само Лилия живее в Барселона. Беше супер, когато се снимах със Самуил – първият ми внук, на фона на "Камп ноу".

А по отношение на Левски, ако отвориш чантата ми, ще намериш няколко снимки на Гунди и отбора. Но вече няма тези емоции от преди време. Отборът не е същият. Сега се радвам на успехите на "Лудогорец" и никога не съм разбирал войната между "Левски" и ЦСКА. Между другото, Юлия е от ЦСКА.

- Вдигни малко булото, колкото може, какви сериали с твое участие да очакваме през Новата година?
- Новите сезон на „Анатомията на Грей, „Престъпни намерения”, „Страх да обичаш” и каквото дойде. Продължаваме и с „Клонинг”, за другите зрителите ще разберат, когато му дойде времето. Желая им щастлива и успешна Нова година!