Всеки ден у нас умират четирима души от хепатит B и С

Всеки ден у нас умират четирима души от хепатит B и С поради липса на навременна диагностика и лечение, данните бяха съобщени по време на онлайн дискусията „Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните цели за елиминиране на хепатит В и С“, която се проведе от Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография и Сдружение „ХепАктив“ в партньорство с в. „Капитал“.

Скрининг за хепатит В и С във възрастовата група от 40 до 65 г. предвижда националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, която е подготвена от Министерството на здравеопазването и се очаква да бъде внесена в МС тази седмица. Скринингът ще се финансира от НЗОК и е ключов за достигане до максимално много хора инфектирани с хепатит В и С, съобщи доц. д-р Тонка Върлева, дм, директор на Дирекция "Промоция на здраве, превенция на болести и зависимости" в МЗ. 

Програмата ще се финансира от бюджета на МЗ в частта за диагностиката, работата с уязвимите групи, епидемиологичния надзор, имунизациите и изграждането на регистри на пациентите, уточни доц. Върлева. Предвижда се промяна в Закона за здравето, която ще гарантира, че всички здравнонеосигурени пациенти с хепатит С ще бъдат обхванати с лечение. Тази дейност ще се финансира с трансфер от бюджета на МЗ към НЗОК.

Целите на програмата включват: намаляване на заболеваемостта от вирусни хепатити у нас с 45% и на смъртността с 90% до 2025 г.; намаляване на смъртността с 30% до 2025 г.; постигане и задържане на ваксинационния обхват на 95% с трети прием на ваксина срещу хепатит В при деца; достигане до 100% безопасност на дарената кръв чрез изследване с гарантирано качество; над 50% диагностицирани пациенти и над 40% лекувани от хепатит В и С; намаляване на разпространението на хепатит А, D и Е.

През април Министерството на здравеопазването планира създаването на експертен съвет с участието на неправителствени организации с опит в областта на вирусните хепатити.

Доц. д-р Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация в България, представи глобалните цели за елиминиране на хепатит С до 2030 г., които включват диагностициране на 90 % от заразените, лекуване на 80 % от пациентите и намаляване на смъртността с 65 %. В същото време в България са диагностицирани едва 10 % от пациентите и се лекуват само 1 % от заболелите годишно.

Той съобщи за 71 млн. заразени с хепатит С в света, от които 14 млн. души са в Европа. Само около 31% от тях са диагностицирани, тъй като един от големите проблеми е скринингът. Очакваните смъртни случаи са 112 500 годишно. Над 60% от засегнатите са в Източна Европа и Централна Азия.

С хепатит В живеят около 15 млн. души в Европа по данни на СЗО. Около 56 000 са смъртните случаи годишно. Ваксинацията срещу хепатит В е въведена в 50 от общо 53-те страни членки на СЗО и в резултат намалява заболеваемостта сред децата до 5 г., допълни доц. Околийски.

„В България не е гарантирана равнопоставеността в достъпа до изследвания за хепатит и до услуги. Финансирането на всички дейности е проблемно, както и използването на всички иновации. Страната ни е сред тези без програма за овладяването на хепатит В и С“, каза още доц. Околийски.

Хоми А. Разави, основател и директор на Фондация "Център за анализ на заболяванията", която е посветена на елиминирането на вирусните хепатити в световен план, каза, че в България 87 000 са заразени с хепатит С, а други 199 000 с хепатит В като само 1% годишно се лекуват. „Ако България иска да постигне целите си за елиминиране, трябва до 2030 г. да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно. Нужна е силна политическа воля и подкрепа, за да се премахнат всички рестрикции за лечение, да се въведат програми за скрининг и насочване към медицински грижи, програми за предотвратяване на вредите от употребата на наркотици, и за мониторинг и оценка на прогреса на елиминацията. уточни Разави.

Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, подчерта, че СЗО препоръчва лечение за всички инфектирани с хепатит С над 12 г. независимо от стадия на заболяването поради неговата социална значимост. „Достъпът до лечение е ключов момент в политиката на СЗО. Всички пациенти трябва да бъдат лекувани, без забавяне, докато у нас има задължително наблюдение от 6 месеца за пациентите, изисквано от здравната каса, което не съществува другаде по света“, каза проф. Антонов. Съвременният подход дава предимство на неинвазивните методи за диагностика и проследяване на хепатит С, докато НЗОК изисква чернодробна биопсия и се води съдебно дело от пациентска организация, добави той. Диагностиката и подготовката за старт на лечение може да се извършват по опростени методи, а за мониториране на лечението по света се прилага телемедицината. „При сегашното положение България не може да постигне елиминиране на хепатит С през 2030 г., сочи проучване на практиката в европейските страни“, каза проф. Антонов.

Д-р Радин Цонев, д.м., гл. асистент в Клиниката по гастроентерология в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“, представи предложения за промени в оценката на чернодробната фиброза при мониторинг и лечение на хепатит В у нас. „ Лечението на хроничния хепатит В е дългосрочно и отговорно. Решението кога да започне то е свързано с определяне не само на ензимната активност, но и на стадия на фиброза. Комбинацията на еластограф и два серумни маркера, които са евтини и лесно възпроизведими, ще даде достатъчно пълна оценка на това. Биопсията ще остане като част от клиничната практика, свързана с експертна оценка на трудни пациенти, но в бъдеще все по-често ще бъде измествана от неинвазивните методи, прогнозира д-р Цонев.

Силвана Лесидренска, председател на сдружение "ХепАктив", обобщи предизвикателствата пред пациентите с хепатит В и С у нас. „Липса на достоверна информация относно вирусните хепатити, липса на скрининг, закъсняло насочване на диагностицираните пациенти към медицински грижи, липса на всеобхватни грижи за лицата от уязвимите групи са само част от проблемите на пациентите в България. Ако са имали късмет да открият своето заболяване, да стигнат до специализиран център за лечение, да направят всички изискуеми изследвания, понякога заплатени от техния джоб, следва борбата с административната машина за получаване на самото лечение от Националната здравноосигурителна каса. Процедурата е ненужно усложнена, изисква физическо разкарване на пациента от гише на гише, вместо да бъдат въведени обещаните още от преди години електронни рецепти и протоколи.

Особено наболял проблем в последните години са постоянно променящите се Изисквания за лечение на хепатит С, които ту са в синхрон с международните ръководства, ту биват побългарени. Особено утежняващо условие за пациентите с хепатит В е задължителното регулярно хоспитализиране за провеждане на изследвания или издаване на продължаващи протоколи за лечение. Вярвам, че това може да бъде организирано амбулаторно, както е при пациентите с ХИВ, без да ощетява финансово здравните заведения. Ако има желание, ще се намери и начин за облекчаване живота на пациента с хроничен хепатит, който така или иначе е обременен от тежко социално заболяване“, каза Силвана Лесидренска.

„Призовавам за опростяване на моделите за грижа при хепатит С, има консенсус на СЗО и медицинските организации за това. Надявам се националната програма на България да постави особен фокус върху лицата, употребяващи наркотици, тъй като елиминацията на хепатит С в Европа пряко зависи от предоставяне на услуги в подкрепа на уязвимите групи“, каза д-р Антонс Мозалевскис, отговарящ за Програмата за контрол на ХИВ/СПИН и вирусни хепатити в Регионалния офис на СЗО за Европа.

Следете новините ни в GoogleNews