Продължителността на живот у нас се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко в сравнение с гражданите на 5-те най-развити държави в ЕС (82 г.). Със сегашните темпове на развитие на здравеопазването, ще са ни нужни 38 години, за да ги догоним. 

Това показва доклад, цитиран от д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Докладът представя сравнителен анализ на показателите в здравеопазването, съпоставени с тези от 5-те най-развити държави в ЕС. Данните бяха изнесени  на пресконференцията на "Заедно за повече здраве". Инициативата обединява Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските производители в България (ARPharM). Членовете ѝ настояват за надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването през следващите 5 години. Основен акцент в позицията им е увеличаването на публичните инвестиции за здраве от 4.2% на 8% от БВП.

Според изнесените от д-р Маджаров данни от доклада страната ни изостава и по отношение на предотвратима смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът отчита, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания в страната ни намалява, но все още е два до три пъти по-висока спрямо петте държави. Според документа, със сегашните темпове на развитие на здравеопазването на България ще й отнеме повече от 50 години, за да ги догони по предотвратима смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови заболявания. Според д-р Маджаров трябва да се говори не за реформи, а за ускорено развитие, което е над интересите на отделните гилдии и и над партийните интереси. 

Обществените нагласи: здравеопазването се развива в негативна посока

Според проучване на „Тренд“, обществото очаква промяна във функционирането на здравната система, каза Димитър Ганев по време на презентацията си за нагласите сред българите. По данни от август м.г. 63% от запитаните смятат, че в последните години секторът се развива в негативна посока, а 73% заявяват, че здравеопазването има нужда от допълнителни инвестиции. Според 47% от респондентите проблемите в системата се дължат на лошия контрол, а според 23% - на недостатъчното финансиране. 86% са на мнение, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване и да се инвестират по-ефективно.

Инвестициите в здраве - два пъти по-ниски като процент от БВП

Според председателя на ARPharM Деян Денев у нас публичните инвестиции в здравеопазване са почти два пъти по-ниски като процент от БВП. Ако страната ни инвестира в здравеопазване същия процент от БВП както петте държави, увеличението на човек от населението ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Ако големите държави отделят по 355 евро за медикаменти след отчитането на ДДС и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 г. са били едва 106 евро. Денев отбеляза още, че по-високите нива на публични инвестиции в здравеопазване водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничаване на достъпа до медицинска грижа.

Деян Денев добави, че според анализа, между 2015 и 2018 г. пациентите в 5-те най-големи държави в ЕС са имали достъп до над два пъти повече иновативни терапии от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, за да получат достъп до нови лекарства, които са разрешени за употреба между 2015 и 2018 г.

Българите доплащат най-много за лекарства

Председателят на БФС проф. Асена Сербезова цитира анализ, според който доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-големи държави от ЕС. Освен това високото доплащане влошава здравните резултати, като стимулира ниско ниво на придържане към лекарствена терапия.

Проф. Сербезова бе категорична, че е нужно значително подобрение на ефективността на здравеопазването в България. Според анализа, България сериозно изостава и по показателя "ефективност на здравната система". Основните източници на неефективност са загуби в медицинските грижи (пациентите получават неподходяща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно управление (лошо управление на ресурсите и разходи за лекарства) и неефективна правителствена политика (използване на ресурси, които не допринасят пряко за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др.).

Председателят на БФС се спря и върху новите технологии в здравеопазването. Чрез инвестиции в дигитализация могат да се подобрят ефикасността на здравната система и да се увеличи достъпа на пациентите до здравни грижи. По думите й е необходимо страната ни да намали „хартиеното здравеопазване“ и неговите несъвършенства. Ефективността на лечението може да бъде подобрена и чрез намаляване на доплащането от пациентите и повишаване степента на придържане към терапията.

Прозрачност на доплащанията за лечение

Анализаторът от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков подчерта, че за да се осигури устойчивостта на здравеопазването в години на криза, е необходимо да се осигури финансиране на системата чрез бюджетно неутрални инструменти. Според него, всеки „умно“ инвестиран допълнителен лев в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3,4 лв. чрез по-голяма и по-здрава работна сила. Прозрачността при доплащанията може да доведе до намаляване на персоналните разходи и да подобри достъпа до здравни грижи. А въвеждането на допълнително доброволно здравно осигуряване/застраховане може да доведе до изсветляване на доплащанията и подобряване здравето и благосъстоянието на българските пациенти, както и на медицинските специалисти.

Председателят на БЛС д-р Маджаров обобщи данните от представения анализ като каза, че подобрените здравни грижи могат да намалят тежестта върху болниците и да генерират икономии на разходи за системата на здравеопазването. Това изисква насочване на ресурси в първична медицинска помощ. Председателят на БЛС цитира данни, според които над 50 на сто от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и че 30 на сто от медиците у над надхвърлят 60 години.

Д-р Маджаров представи и политиките, около които следва да се обединят партиите в следващия парламент, според партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“:

- ускорено развитие на здравната система за догонване на европейските здравни показатели в рамките на следващите 10 години;

- увеличаване на публичните инвестиции за здраве от 4.2% на 8% от БВП, или от 6 млрд. до 10 млрд. лв.;

- ефективно използване на инвестициите и ускорена дигитализация;

- запазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата;

- държавна политика в областта на финансиране на кадрите по региони.

В заключение изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев подчерта, че организациите настояват за постигане на надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването в следващите 5 години. Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите агенции прогнозират, че биха могли да влязат в следващото Народно събрание.