32% от украинските бежанци имат личен лекар у нас

14% от тях са медици, но нямат право да работят по професията си

OFFNews 24 март 2023 в 12:21 2236 0

участници

Снимка PR Care

Представяне на доклада от Съвместната мисия за оценка на нуждите на българската здравна система в контекста на войната в Украйна

„Само 32% от бежанците имат личен лекар, защото личните лекари са малко. Хора с тежка инвалидност пренасочваме към други страни, където има организирана система, която да посрещне техните нужди“.

Данните съобщи Юлияна Колюкина от неправителствената организация „Подкрепа за Украйна“, по време на официалното представяне на доклада от Съвместната мисия за оценка на нуждите на българската здравна система в контекста на войната в Украйна. Инициативата е на Световната здравна организация (СЗО) и Министерството на здравеопазването.

Г-жа Колюкина очерта основните нужди на останалите в България над 40 000 украински бежанци: работа, медицинска помощ, финансова помощ, училища и детски градини, психологическа помощ, курсове по български език, интеграция и адаптация в обществото.

"Нашето НПО организира 43 езикови курса по български за всички възрасти. Сега създаваме полудневни занимални в нашия център, защото децата на бежанците нямат достъп до детски градини, а в частните се плаща между 700 и 800 лева", посочи тя.

Седа Гузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България обърна внимание, че 14% от украинските бежанци са медици и имат желание да работят в България, но техните професионални права не са признати.

Този човешки ресурс трябва да се използва час по-скоро. Може да се почерпи опит от Чехия, в която украинските лекари работят съвместно с чешки лекари и постепенно навлизат в терминологията и преодоляват езиковата бариера, заяви г-жа Гузуджу.

Д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор, ръководител направление Социално-оперативни дейности - Български Червен кръст обясни, че в края на март приключват програмите за подпомагане на бежанците с лекарства за домашно лечение и медицински изделия и още не е ясно как ще продължи това подпомагане. „70% от бежанците са хронично болни и за тях е проблем това, че 30% от лекарствата им не се покриват от Здравната каса. А също, че 44% от лечението в България се доплаща“, подчерта Тодоровска.

Основните констатации и препоръки на доклада представи д-р Канокпорн Каоджароен – водеща на Подкрепа за страните, здраве и миграция в Главната квартира на СЗО в Женева.

Преди украинската криза броят на мигрантите в България е 180 000 души, а в последната година през страната са преминали над 800 000 украински бежанци, от тях 146 000 са получили статут на временна защита, а около 51 000 души са останали в страната. Те са предимно жени, деца и възрастни хора, които имат нужда от регулярно предоставяне на здравни услуги. За разлика от тях, мигрантите от Сирия, Афганистан и Северна Африка, които са основно мъже от 18 до 25-годишна възраст, са в добро здраве. Всичко това представлява допълнително натоварване за българската здравна система, каза тя.

Сред препоръките на СЗО е българското правителство да включи и бежанците и мигрантите в Националната здравна стратегия до 2030 г. Съгласно нормативната уредба в България държавата заплаща за три месеца здравните вноски на бежанците с временна закрила, но след това трябва да се помогне и на онези бежанци, които не са в състояние да плащат сами здравните вноски. Проблем е и това, че 39% от медицинските услуги в страната се доплащат от пациентите. Трябва да се ускори процесът по записване и отписване към личен лекар, както и по преодоляване на езиковата бариера между лекари и пациенти. Нужна е и достъпна информация за здравните услуги и цялостно изграждане на единната информационна система в здравеопазването. Особено важно е изпълнението на профилактичните и ваксиналните програми, с които обхващането на бежанците и мигрантите е все още на ниско ниво.

Представителят на здравното министерство зам.-министърът Катя Ивкова, подчерта, че България е реагирала своевременно с направените изменения в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване, с които е осигурен равноправен достъп до медицински грижи на търсещите закрила украински граждани.

По този начин на лицата с временна закрила беше дадено правото да ползват здравноосигурителната система на България при равни условия с българските граждани, в т.ч. и да получават лекарствените продукти, които се заплащат с публични средства. Настоящият доклад набелязва и стъпките, с които да се надградят вече постигнатите от България положителни резултати, констатира тя.

Д-р Радосвета Филипова – държавен експерт в дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“ на Министерството на здравеопазването обърна внимание, че ваксинопрофилактиката и предотвратяването на епидемии е първата ни грижа за мигрантите и бежанците.

В България по-голямата част от тях са от Афганистан, Мароко и Украйна, където поради военни действия системата за опазване на общественото здраве е разрушена и обхватът с ваксини срещу заболявания като дифтерия, полиомиелит, морбили е нисък. На влизащите в страната мигранти се предлага доброволно изследване за социално значими заболявания (туберкулоза, ХИВ и малария), а децата, за които няма данни относно проведени имунизации, се обхващат с ваксини, съгласно българския имунизационен календар. Тази дейност се извършва от РЗИ по места, като настанените от ДАБ се ваксинират на място от екипи. По този начин не допуснахме случаи на дифтерия, каквито имаше в центрове за мигранти в Австрия, Холандия, Германия и Швейцария, каза Филипова.

„От юни 2022 г. всеки украински гражданин със статут на временна закрила може да започне работа в България“, подчерта зам.-министър Наталия Ефремова от Министерство на труда и социалната политика.

„Имаме ресурс да субсидираме заетост за 3 месеца при български работодател и интеграционна добавка от 365 лева, но от възможните 9000 души, от тази помощ се възползват само 3000 души. Сега увеличаваме от 3 на 6 месеца подпомагането на работодатели, които наемат украински граждани. Организираме и курсове по български език, но няма интерес. Системата на социално подпомагане отпуска на украински граждани еднократна помощ при влизането им в страната за посрещането на първите им нужди.“

От името на Регионалния офис на СЗО за Европа д-р Джералд Рокеншауб, директор по извънредните ситуации, изказа „огромна благодарност за този щедър жест от страна на българското правителство и на неправителствения сектор да приемат и помогнат на огромен брой бежанци от Украйна, от които 90% жени и деца. Този доклад е много важен, за да се укрепи здравната система на България за посрещане на нуждите на бежанците.“

Директорът на програмата за миграция към Главната квартира на СЗО – д-р Сантино Северони, обясни, че България провежда за трети път подобна оценка на системата на здравеопазване и нейните възможности да адресира здравните нужди на бежанците.

„Миграцията е дългосрочен процес и здравната система трябва да се подготви за внезапни сътресения. Освен това България ни оказа услуга, защото можем да предложим българския опит в други региони на света и в съседните ви страни“, добави д-р Северони.

Представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн подчерта два стратегически момента в Програмата на УНИЦЕФ – редовна имунизация на децата и психологическа помощ за деца от военни конфликти, и затова препоръча да се координира цялата система на здравеопазване, за да отговори на извънредните предизвикателства.

„Световната здравна организация отпусна 10 милиона евро за украинските бежанци и призова донорите си да осигурят 80 милиона за страните, приемащи бежанци“, това обясни Хедър Паповиц – директор на Управление инциденти към СЗО.

Положителна оценка за доклада даде представителят на офиса на СЗО в България доц. Михаил Околийски:

Това не е формален доклад, който да приключи с изготвянето му. Напротив – идеята е докладът да бъде жив документ, който да предостави пътна карта за подобряването на здравните услуги не само на бежанците и мигрантите, но и на българските граждани. Това е нашата основна цел. Усилията на СЗО в България и на централния офис в Женева са уникални по рода си като начин на партньорство с нашите сестрински ООН-организации и националния партньор Министерството на здравеопазването. В много кратки срокове успяхме да проведем съвместната мисия и да подготвим този доклад, който мина всички нива на съгласуване, обобщи той.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Ивелин Михайлов: Запознах се с Николай Марков 3 месеца преди изборите