Предлагаме ви публикация на офицера от запаса на ВСУ Костянтин Машовец в днешния брой на "Информационна съпротива", чийто координатор е той.

На Таврическо-Кримското направление противникът продължава да предприема активни действия за ликвидиране на няколкото тактически плацдарма на украинските войски на левия браг на Днепър.

Общо в района на Олешки противникът изпраща допълнителни сили и средства по направлението Олешки-Дачи. Сега на това направление врагът вече съсредоточи и развърна следните подразделения и части:

- 127-a отделна разузнавателна бригада от състава на 22-ри армейски корпус;
- 10-а отделна бригада със специално назначение;
- 108-и десантно-щурмови полк от състава на 7-а десантно-щурмова дивизия;
- 385-и мотострелкови полк на териториалните войски;
- 1253-и мотострелкови полк на териториалните войски;
- сборен батальон на морската пехота от състава на 61-ва и 810-а механизирана бригади на морската пехота;
- доброволческия батальон „Херсон”.

Посочените сили са разположени в района на Солонци-Пищанивка-Олешки и прилежащите територии.

Действията на тази тактическа група се поддържат от огневи подразделения от състава на 8-и и 1141-ви артилерийски полкове.
Целта на противника е да настъпи и овладее северните покрайнини на Олешки, като излезе в тил на Дачи в участъка на разрушения Антоновски автомобилен мост на Днепър и да унищожи или изтласка предните украински подразделения, които удържат плацдарма на левия браг на Днепър.

Едновременно с това противникът предприема и мерки по фланговете на този участък за недопускане украинските сили да разширят плацдарма.

В района на Гола Пристан подразделения от състава на 8-а „арктическа” отделна мотострелкова бригада са разположени с фронт на юг и на запад. А в района на Пидстепне е развърнат сборен батальон от състава на 7-а войскова база. В района на Козачи лагер се наблюдават подразделения от състава на 205-а отделна мотострелкова бригада, която прикрива пътния участък на Т-22-06 в този район.

Досега руските окупатори провоха няколко общи атаки за унищожаване на тактическия плацдарм на украинските сили в района на Дачи-Антоновския автомобилен мост, но без да постигнат успех.

Основните фактори, които не способстват противникът да постигне набелязаните цели са:

- неблагоприятния за действията му характер на месността (силно пресечените брегове на Днепър, покрити с висока растителност, наличието на няколко отделни речни ръкава и изолирани и заблатени водни площи);

- ефективното огнево въздействие на украинската артилерия от десния бряг на Днепър;

- условията позволяват действията на по-значителни противникови сили, поддържани от бронетанкова техника единствено по протежение на пътната мрежа между Олешки и Антоновския автомобилен мост, защото извън тази полоса теренът е танконедостъпен.

Всичко това благоприятства устойчивостта на отбраната на украинските сили на плацдарма.

Към момента общата обстановка в зоната на отговорност на Групата войски „Днепър” на противника се оценява от руското командване като „стабилна”.

Извън участъка на украинския плацдарм противникът организира огнищна отбрана около ключовите населени места в прибрежната на Днепър зона:

- в района на Гола Пристан – 80-а отделна мотострелкова бригада;

- в района на Стара и Нова Сбуривка – 61-а отделна бригада морска пехота;

- на рубежа Покровске-Рибалче са развърнати подразделения на 126-а отделна бригада на бреговата отбрана от състава на 22-и армейски корпус и 1199-и мотострелкови полк на териториалните войски;

- в района на Козачи Лагер се отбраняват подразделения от състава на 205-а отделна мотострелкова бригада.

По същество кадровите подразделения на 49-а общовойскова армия, без 34-а отделна мотострелкова бригада, която е придадена на Групата войски „Изток” и съединенията на 22-и армейски корпус, които по същество съставляват ядрото на Групата войски „Днепър” вече са разположени в крайбрежната зона, и то в един ешелон. Противникът съсредоточава своите усилия на участъка Гола Пристан-Нова Каховка, където са основните сили и средства на Групата войски „Днепър”, в това число и нейните оперативни резерви.

Очевидно руснаците оценяват вероятността украинските сили да форсират Днепър нагоре по течението северно от Нова Каховка като незначителна. В този участък има само отделни подразделения от състава на 205-а отделна мотострелкова бригада и сборни поздазделения от състава на 10-а отдена бригада специални сили.

В експертните среди не се наблюдава единно становище дали активността на украинските сили на левия браг на Днепър могат, и дали следва да се разглеждат като алтернатива на настъпателните действия на украинските войски на Кримско-Таврическтото оперативно направление (по направлението Токмак-Мелитопул и по направление на Волноваха-Бердянск).

Формално съображенията в полза на такъв замисъл изглеждат убедително:

- дълбочината, на която украинсктите сили следва да настъпят за да блокират „входа” на Кримския полуостров в района на Армянск е 94 километра, а от Нова Каховка до Армянск – 75 километра. Това е по-малко от разстоянието, което украинстите сили трябва да преодолеят до крайбрежието на Азовско море, настъпвайки по направленията на Милетопол и на Бердянск;

- групировката на противника на левия бряг на Днепър е многократно по-слаба отколкото на Кримско-Таврическото оперативно направление и със значително по-ниска боеспособност;

- подобно е положението и с предварително подготвената отбрана на противника. На левия бряг на Днепър тя има огнищен характер, без дълговременни инженерно-фортификационни съръжения и с минно-взривни заграждение само в крайбжежната зона на Днепър и то само за прикриването на първия ешелон на отбраната;

- в дълбочина отбраната на Групата войски „Днепър” прикрива основно само най-важните населени пунктове и комуникационни възли.
Посочените и други подобни аргументи обаче следва да отчитат, че основна предпоставка за реализацията на подобен замисъл е необходимостта Днепър да бъде форсиран за кратки срокове и то с масови сили. Под масираното огнево въздействие на противника и без превъзходство в авиацията.

Въоръжените сили на Украйна нямат практически опит в провеждането на подобни операции по форсирането на значителни водни прегради и то в рамките на реални бойни действия.

Подобна операция изисква значителна подготовка, твърдо управление на войските, ефективно взаимодействие, едновременното форсиране на няколко участъка, надежното огнево поразяване на противника и пълен контрол по въдуха на цялата операция.

Ключови за успеха на форсирането на Днепър с оперативни цели и за последващото развитие на успеха са съставът, окомплектоваността и действията на инженерните войски. Особено по устройването и поддържането на съответни пресичания.

Затова реализацията на подобен замисъл за пренасяне на усилията на украинското настъпление от Запорожкото направление на левия бряг на Днепър следва да се разглежда единствено и само в контекста на общия замисъл за настъпление в Южната опиративна зона.

Форсирането на Днепър и то в долното му течение би имало реално значение само ако бъде проведено, когато се очертае успех на силите, настъпващи по направленията на Мелитопул и Бердянск.