Речта на Боб Дилън за Нобела: Литература ли са песните ми, Шекспир не е мислел, че пише литература

Връчиха Нобеловата награда за литература в отсъствието на Боб Дилън

OFFNews Последна промяна на 11 декември 2016 в 14:57 15548 3

Шведската кралска академия връчи Нобеловата награда за литература на легендарния музикант Боб Дилън.

Той е първият удостоен с Нобелова награда за литература заради текстове на песни. Тя му беше присъдена от академията за "създаването на нов поетичен език в рамките на великата американска песенна традиция".

Боб Дилън не присъства на провелата се вчера церемония в Стокхолм заради поети други ангажименти.

Неговата реч беше прочетена от негово име от посланичката на САЩ в Швеция Азита Раджи.

В центъра на речта беше въпросът дали неговите песни са литература и дали музикант трябва да бъде удостоен с тази награда.

На церемонията американската певица и поетеса Пати Смит изпя неговата песента A Hard Rain's a-Gonna Fall.

Пати Смит, Снимка: EPA

Ето и цялата реч на Боб Дилън.

Добър вечер на всички. Изказвам най-топли поздрави на членовете на Шведската академия и на всички други високопоставени гости.

Съжалявам, че не мога да бъда с вас лично, но бъдете сигурни, че съм с вас духом и за мен е чест да получа такава престижна награда. Да бъда удостоен с Нобелова награда за литература е нещо, което никога не съм си представял или очаквал. От най-ранна възраст съм бил запознат и съм чел и попивал творбите на тези, които са счетени за достойни за тази чест: Киплинг, Шоу, Томас Ман, Албер Камю, Хемингуей. Тези гиганти на литература, чиито произведения се изучават в училище, намират се в библиотеките в цял свят и за които се говори с благоговение, винаги са правили силно впечатление. Нямам думи за това, че аз се присъединявам сега към имената от такъв списък.

Не знам дали тези мъже и жени са мислели за честта да получат Нобел, но предполагам, че всеки, който пише книга или стихотворение, или пиеса където и да е по света, носи тайно дълбоко в себе си тази мечта. Тя вероятно е заровена толкова надълбоко, че дори те не знаят, че е там. 

Ако някой ми беше казал, че има и най-малката вероятност да спечеля Нобелова награда, щях да си помисля, че шансовете за това са толкова големи, колкото и да съм на Луната. В действителност в годината на раждането ми и в продължение на няколко години след това не е имало някой в ​​света, който е смятан за достатъчно добър, за да спечели тази Нобелова награда. Така че осъзнавам, че съм в много рядко срещана компания, най-меко казано.

Бях на път, когато получих тази изненадваща новина, и ми отне повече от няколко минути, за да я осмисля. Започнах да мисля за Уилям Шекспир, голямата литературна фигура. Предполагам, че той е мислел за себе си като за драматург. Вероятно не е мислел, че пише литература. Неговите думи са били написани за сцената. Били са предназначени за говорене, не за четене. Когато е писал "Хамлет", съм сигурен, че си е мислел за много различни неща: "Кои са правилните актьори за тези роли?", "Каква трябва да е сценографията?", "Наистина ли искам да ситуирам това в Дания?". Неговата творческа визия и амбиции без съмнение са били първите му мисли, но е имал и много по-практични неща, за които е мислел и с които е трябвало да се справи. "Има ли финансиране?", "Има ли достатъчно добри места за моите покровители?", Откъде ще намеря човешки череп?". Бих се обзаложил, че последната му мисъл е била "Това литература ли е?". 

Когато започнах да пиша песни като тийнейджър и дори като започнах да постигам някаква известност за моите способности, стремежи ми за тези песни стигаха само дотам. Мислех си, че те биха могли да бъдат слушани в кафенета или барове, може би по-късно в места като Carnegie Hall, the London Palladium. Ако мечтаех на едро, може би бих си представял да запиша албум и да чуя песните си по радиото. В ума ми това наистина беше най-голямата награда. Да имаш албуми и да чуваш песните си по радиото означава, че те достигат по-голяма аудитория и това може да ти позволи да правиш това, което си тръгнал да правиш.

Е, аз правя това вече доста време. Записах десетки албуми и свирих на хиляди концерти по цял свят. Но песните ми са в центъра на почти всичко, което правя. Изглежда те са намерили място в живота на много хора, през много различни култури и аз съм благодарен за това.

Но трябва да кажа това. Като изпълнител, съм свирил и за 50 000 души, и за 50 души. И мога да ви кажа, че е по-трудно да свириш за 50 души. 50 000 души имат едно лице. Не е така с 50 души. Всеки човек има индивидуалност, отделна идентичност, имат цял свят в себе си. Те могат да възприемат нещата по-ясно. Изпитва се твоята честност и това как тя се свързва с дълбочината на твоя талант.

Имам предвид факта, че Нобеловият комитет е толкова малък.

Но подобно на Шекспир, аз също често съм зает с търсенето на моите творчески занимания и да се занимавам с всички ежедневни аспекти на живота. "Кои са най-добрите музиканти за тази песен?", "В правилното студио ли записвам?", "Тази песен в правилната тоналност ли е?". Някои неща никога не се променят, дори за 400 години. 

Никога не съм отделял времето да се запитам "Моите песни литература ли са?". 

Така че благодаря на Шведската академия за това, че отдели време, за да отговори на този въпрос, и в същото време, че даде толкова прекрасен отговор. 

Най-добри пожелания за всички вас, 

Боб Дилън

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

7977

4

МБ

12.12 2016 в 15:09

До Ленка: "Овчарчето Калитко" изпусна от списъка.

Боб Дилър - грешка при писането, или е нарочно във връзка с "конопените реактиви".

Хмм, Боб Дилър, харесва ми! Както и Ханко брат! А и Брат Пид! А Шекспирт?!

13898

3

кикимора

12.12 2016 в 09:38

Добър отговор.