Кои са бригада Азов? Разговор с Горица Радева (видео)

През 2014 г. Русия за първи път нападна Украйна. Поне за първи път в този век. Поради първоначално недоброто състояние на украинските войски, из нападнатата страна започнаха да се образуват местни, доброволни сили за самоотбрана. Една от тези милиции е и батальонът „Азов“, сформиран в Бердянск, по-късно нараснал до бригада в украинската Национална гвардия и прочул се с действията си в много точки от руско-украинския фронт, а особено с ролята си при двете обсади на Мариупол.

Руската пропагандна машина непрекъснато обвинява „Азов“ в нацизъм. Както често става, руските обвинения не издържат на проверка. „Азов“ е доброволческа военна част, разчитаща на самофинансиране и дарения и включваща далеч не само украинскоезични, но и много рускоезични украински граждани. Както потвърди в едно от интервютата си командирът на бригадата, полковник Денис Прокопенко, руският е нормален, чисто работен език за комуникация между „Азов“ и останалата част от света – точно като английския и украинския, на който се командват отделните подразделения. За никакъв нацизъм не може да става дума, когато бригадата включва хора от няколко националности и си служи с няколко езика, включително с езика на противника. Мотивацията на азовците е голяма, но тя е продиктувана от граждански тип патриотизъм, в който етническата и езиковата принадлежност имат второстепенно значение, а на първо място е лоялността към Родината, националното знаме и върховното командване. Така вижда „Азов“ журналистът Горица Радева, която редовно пътува между Велико Търново и градовете на Украйна, за да отразява реалността на войната и да информира за реалното състояние на фронта, бойния дух и характера на „момчетата“, както ги нарича.

В България обаче има хора, които все още са под влиянието на руската агитация и които некоректно си служат с названието „нацисти“ спрямо „Азов“.

Нацизмът или по-точно националсоциализмът е тоталитарна идеология, част от по-общо наричаните фашизми в Европа от първата половина на ХХ в. В частност нацизмът проповядва моралното и физическо превъзходство на една господстваща раса („арийците“ или белите европеоиди) над всички останали и конфронтацията, стигаща до унищожението на всички останали човешки раси, а особено на еврейския народ. Да се обвиняват в привързаност към такава идеология хора от няколко етноса, които заедно са сформирали доброволчески военни части, за да защитават страната си и които са лоялни на едно управление, оглявявано от президент с частично еврейска етническа принадлежност, е просто нелепо. Това е пореден пример за пълната алогичност на руската пропаганда.

Преди руското нападение над Украйна от 2014 г. в Донбас, по азовското крайбрежие и на полуостров Крим мирно съжителстват няколко етнически групи: украинци, рускоезични украинци, руснаци, евреи, гърци, татари, таврийски българи и други. В такава етническа обстановка възниква и „Азов“. Разбира се, в организацията, която отначало изпълнява и полицейски функции и остава на подчинение на украинското МВР, има хора от тези и от други етнически групи, както и немалък брой запалянковци на големи украински футболни отбори, например на „Динамо“ (Киев). В такава среда силният патриотизъм, стигащ до национализъм, е нещо нормално. А мнозина от азовците са попадали в плен и след размяна са се връщали отново на фронта. Но руските обвинения в нацизъм стоят много далеч от действителността, както сочи личният опит на Горица Радева.

Впрочем, на руските претенции и твърдения в тази война трябва винаги да се гледа със съмнение, даже със сарказъм – веднъж защото агресорът по принцип има интерес от разпространение на неистини с цел прикриване самия факт на агресията и второ, защото в конкретните събития Русия доказано си служи с терор и лъжа, както демонстрираха при свалянето на пътническия самолет MH17, кланетата в Буча и Ирпен, унищожението на мариуполското цивилно население при втората обсада и продължаващата война не толкова срещу украинските въоръжени сили, колкото срещу цивилното население на нападнатата страна. Самият акт на война и особено първоначалните руски опити за подлъгване на международната общност чрез лъжливи отрицания („Ние няма да нападнем“ и „Ние не сме в Крим и Донбас“) допълнително лишават от тежест всички позиции, изказвани от руска страна. 

Следете новините ни в GoogleNews