Когато неграмотни буряти се бият, е едно, но когато дойде ред за съпруга ти, става неудобно

Ирина Говоруха е украински писател и литературен блогър. Родена е и живее в Киев. Автор е на 8 романа, 2 сборника с разкази и 2 сборника с есета.

През 2022, със старта на войната на Русия срещу Украйна Ирина Говоруха прекъсва работата над любовния роман, който пише, и се заема с летопис на трагичните събития в страната си. До момента писателката е направила над 1000 интервюта с живи свидетелства от Чернигов, Мариупол, Бородянка, Буча, Харков, Херсон и Северодонецк.

Текстът, който публикуваме, е от фейсбук страницата на украинската писателка. Той бе споделен хиляди пъти, но само ден след това бе блокиран след масово докладване във Фейсбук.

Вчера прочетох пост от една московчанка.

Тя е притеснена и разстроена. Оказва се, че илюзорната и напълно неясна война започна нахално да чука на вратата, което е доста неприятно.

Когато неграмотни буряти се бият и убиват "хохлите"* - това е едно, но когато дойде ред за съпруга, става неудобно.

Прелиствам страницата ѝ.

В нея просто няма нищо. Рецепти за палачинки, цветни полета, размисли за съпружеската вярност. Как да направите ремонт в кухнята, упражнения за вагината, съвети за почиващите. Клепоухи котки, лечебна лайка... Най-после се сеща, че от половин година се води война...

От самото начало ние като обсебени се насочихме към руските майки. Ползвахме различни думи и изрази, но посланието беше едно и също: „Спрете насилието“.

Господи, какво само не ми написаха в отговор. Посъветваха ме да сменя вибрацията, тъй като моята вече е твърде ниска. Препоръчаха ми да мисля за доброто и да подобря информационното си поле. Изпращаха медитации за хармонизиране на душата и тялото и предложиха да направят хартиени самолети. И да напишат върху тях духовното „Аз съм за мир”, изстрелвайки ги към небето.

Веднъж имахме дълъг разговор с моя добра позната от Санкт Петербург. Тя обвини политиците за всичко и настояваше за някакво споразумение.

Споразумение за какво? За това, че трябва да се дадат наши територии? Да се дадат Херсон, Мариупол, Крим?

Дамата избегна директен отговор и философстваше за някакво единство. Това че всички хора са братя и така, бла бла бла. Накрая не можах да се сдържа.

- И какво? Добра идея. Да преговаряме. Давате ми вашия апартамент на Невски. Вие харесвате нашия Крим, но аз харесвам вашия апартамент с изглед към Ермитажа.

Жената напусна мрежата, като каза, че има работа.

В самото начало на войната съпругът ми пишеше писма до бивши партньори. Разказваше за Гостомел, Ирпен, Чернигов. В отговор получаваше равнодушното: „Ние сме извън политиката“. Е, скъпи, добре дошли в самия ѝ епицентър.

Тази сутрин получих лично съобщение: „Боли ме, че във вашите текстове всички руснаци са врагове. Впрочем военните (и вашите, и нашите) изпълняват заповеди, това им е професията".

Е, какво мога да отговоря?

Отлична професия за ограбване, измъчване, изнасилване. Знаете ли изобщо как беше в Бородянка?

Къща в самия център (имам адреса и разкази на очевидци) беше обстрелвана от танк. Жената, която бе в къщата, погледна през прозореца и показа детето. Сякаш казвайки "Ето, аз нямам оръжия, но в ръцете си нося най-ценното".

И знаете ли какво направиха вашите военни? Майсторски се прицелиха и стреляха точно в този молещ за милост прозорец. Сега за пореден път ме убедихте да обичам руснаците, които дават и изпълняват такива заповеди.

В държавата агресор настана суматоха. Шест месеца след началото най-накрая стана страшно.

Преди това никой не се притесняваше, че възрастен мъж в мазе в Ирпин си преряза вените от страх. Нямаше значение, че племенницата ми се страхуваше от руска ракета, която можеше да ѝ „отреже краката“.

Мамка му, до прозореца бродираше жена (истинска жена, има си име и фамилия). Кракът й беше откъснат. Всичко това беше далеч от вас, а вие сте вън от политиката...

Сега войната застрашава живота на жителите на Питер и на московчаните.

Е, господа, мисля, че е време да седнем за една медитация. Най-важното е да не забравяте да пуснете хартиени самолети в небето с искрено: „Ние сме за мир“.

--------------

* хохли - презрително име, с което руснаците наричат украинците. Като конотация отговаря на "кацапи" - обидната дума, с която пък украинците наричат руснаците

Следете новините ни в GoogleNews