''Ситуацията е наистина тежка'': Петкова обясни откъде е дупката в бюджета

Министърът на финансите Теменужка Петкова обясни откъде идва дупката от 18 млрд. лв. в бюджета. Тя бе изслушана от депутатите във връзка с финансовото състояние на държавата.

В своите встъпителни думи Петкова представи данните за Консолидираната фискална програма за периода 2022-2024 година.

Анализът на данните и оценката на приходите и разходите по Консолидираната фискална програма за периода 2022 - 2024 година показват, че приходите и помощите намаляват като относителен дял от БВП от 38,5% от БВП през 2022 година на 35,7% от БВП през 2024 година, което се равнява на 5,6 млрд. лева.

Данъчно-осигурителните приходи са нараснали от 46,8 млрд. лева през 2022 година на 58,7 млрд. лева за 2024 година, което представлява ръст от 11,9 млрд. лева в резултат на резултат на икономическия ръст и мерки за повишаване на събираемостта на приходите, като се запазва относителния дял от брутния вътрешен продукт между 28 и 29% от БВП.

"По отношение на помощите и даренията анализът показва, че планираните приходи са по-големи в сравнение с изпълнението, като най-голямо отклонение се наблюдава за 2023-та и 2024-та година и основно се дължи на планирани в бюджета, но непостъпили траншове по Плана за възстановяване и устойчивост", заяви финансовият министър.

Разходите по КФП през същия период нарастват от 66,1 млрд. лева през 2022 година на 78,1 млрд. лева през 2024 година, но се запазват като относителен дял от БВП. Най-големият ръст се наблюдава при разходите за персонал, разходите за социални и здравно-осигурителни плащания, включително пенсиите.

От 2022 година разходите за персонал нарастват от 14,6 млрд. лева на 20,2 млрд. лева през 2024 година - ръст от 5,6 млрд. лева. Разходите за издръжка нарастват минимално - от 7,1 млрд. лева през 2022 година на 7,5 млрд. лева за 2024 година. Разходите за социални и здравно-осигурителни плащания, включително пенсии, нарастват от 25,5 млрд. лева през 2022 година на 34,4 млрд. лева за 2024 година. Пенсиите нарастват от 15,7 млрд. лева през 2022 година на 21,8 млрд. лева за 2024 година.

Капиталовите разходи нарастват от 5,6 млрд. лева през 2022 година на 6,7 млрд. лева за 2024 година.

"През октомври 2024 година е разработен от МФ базов вариант на проект на Закон за държавния бюджет за 2025 година при действащи политики и законодателство, без да се отразяват направените от първостепенните разпоредители искания за допълнителни разходи. Тук е важно да уточним, че това са разходите, които са залегнали в бюджета, без да са взети предвид исканията на министерствата и на първостепенните разпоредители с бюджетен кредит. Данните показват, че още тогава екипът на МФ е изразил становище, че се очертава дефицит по КФП в размер на 18,1 млрд. лева, който се формира при общ размер на приходите, помощите и даренията от 81,5 млрд. лева и общ размер на разходите от 99,6 млрд. лева", заяви Петкова.

По думите ѝ още тогава ведомството алармира, че за да се запази дефицита от 3%, то ще бъде необходимо въвеждането на приходни и разходни мерки за около 11,9 млрд. лева.

Разчетите на Министерството на финансите показват, че приходите и помощите са оценени на 81,5 млрд. лева за 2025 година, като се наблюдава ръст от 8,3% спрямо 2024. В тази сметка се включват данъчно-осигурителните приходи, без допълнителни мерки за повишаване на събираемостта, както и помощите и дарения, в които влизат европейските фондове и средствата по ПВУ.

Разходите акумулирани в периода 2022 - 2024 година получават своето отражение през настоящата, обяви финансовият министър. Тя каза, че в този период те са в размер на 99,6 млрд. лева.

Разходите за персонал нарастват от 18 млрд. лева на 22,4 млрд. лева за година. Разходите за издръжка се покачват от 8,3 млрд. лева на 9,7 млрд. лева за същия период. Разходите за социални и здравно-осигурителни плащания, включително пенсии, от 34,9 млрд. лева достигат до 40,3 млрд. лева през последната година. При капиталовите разходи се наблюдава ръст от 5,2 млрд. лева - от 10 млрд. лева през 2024 на 15,2 млрд. лева за 2025 година.

По време на изслушването Петкова беше атакувана многократно от бившия финансов министър Асен Василев и други депутати от ПП-ДБ.

Тя определи ситуацията като наистина тежка.

"До нея се е стигнало заради неразумно управление на публичните финанси. Само от пенсии и заплати ще се формира дефицит от над 10 млрд. лева", заяви финансовият министър.

Тя заяви, че един от най-големите проблеми, заложени през последните години, е в сектор "Енергетика". По думите ѝ към настоящия момент секторът е обезкървавен, а инвестиции там не могат да бъдат правени.

"Един от най-големите капани тепърва предстои да хлопне и там се отварят страхотни дупки", заяви финансовият министър.

Тя допълни, че компенсациите за ток за бизнеса вече трябва да се изплащат държавния бюджет, а не от фонда за енергийна сигурност.

Теменужка Петкова каза още от парламентарната трибуна, че дългът към брутния вътрешен продукт е в размер на 23,5%.

По време на дебатите градусът в залата се покачи заради спор между Венко Сабрутев от ПП-ДБ и председателят на НС Наталия Киселова.

Сабрутев се качи на парламентарната трибуна, за да направи процедура, докато Наталия Киселова обърна внимание, че групата на ПП-ДБ вече е задала въпрос към финансовия министър. Той се обърна към Киселова, подхвърляйки ѝ Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

"Четете, за да знаете дали един народен представител има право да иска процедура и как се взима процедура. Това, което правите излиза от всякаква норма. Миналия път поисках почивка, вие не ни я дадохте. Трябва отново да уточним какви са правилата на един народен представител", каза Сабрутев с висок тон.

В това време депутатите в залата започнаха да подвикват към него заради действията му.

След изказването на Сабрутев процедура заяви Йордан Цонев от "ДПС-Ново начало", а Киселова предупреди, че може да санкционира народния представител от ПП-ДБ, ако направи повторно действие, като това с правилника.

Йордан Цонев поиска Сабрутев да бъде отстранен от пленарното заседание.

"Тази постъпка с хвърлянето на правилника назад към вас драстично уронва престижа на Народното събрание. Ако вие сте готови да го преглътнете, ние не сме", каза той.

По-късно Сабрутев се извини за постъпката си.

Следете новините ни в GoogleNews