"Демократи за силна България" отвърнаха на "разобличението" на Кремъл. 

Вчера руската посланичка Елеонора Митрофанова изпрати писмо до председателя на общинския съвет в Пловдив Атанас Узунов с изявление на председателя на руската Дума Вячеслав Володин по повод инициативата за демонтаж на Паметника на съветската армия в Града под тепетата, по-известен като "Альоша". 

В нея Кремъл обяви ДСБ за "яростни русофоби, маниаци, подли, прозападно ориентирани" заради искането на общинските им съветници в Пловдив да бъде премахнат.

Днес от ДСБ отвърнаха на обвиненията. Ето какво пише в позицията им:

"Първо, намирам изразената позиция за недопустима. Съдбата на паметниците, наследство от престъпния комунистически режим у нас, може да бъде решавана единствено от българската държава. В частност – решението за „Альоша“ ще бъде взето от местната власт и гражданското общество в Пловдив. Руската Федерация не е и няма как да бъде страна в този дебат.

Второ, доколкото приетата декларация представлява еманация на руските пропагандни внушения, част от хибридната агресия, която страната Ви води срещу България след 2014 г., съм длъжен да подчертая следното – за нас премахването на паметниците на окупационната Червена армия е ценностна борба за истината.

Истината е, че на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. Установеният след 9-ти септември престъпен комунистически режим започва зверска саморазправа със своите политически опоненти, представители на интелигенцията, на църквата, на местната власт.

Жертвите му само в първите няколко месеца са хиляди. Немалка част от тях – активни борци срещу включването на България на страната на Оста във Втората световна война, включително български държавници, обявили война на нацистка Германия седмица преди да бъдат свалени насилствено от власт.

Истината е, че последвалите десетилетия записват най-черните страници в нашата история – десетилетия на убийства, екзекуции, изтезания, създаване на концентрационни лагери, политически мотивирани репресии, робски труд, подлагане на глад и други форми на масов физически тормоз, насилствени изселвания, преследване на етническа и религиозна основа, насилствена промяна на имената, насилие над свободата на съвестта, мисълта и изразяването.

През 2000 г. е приет Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, с който Народното събрание на Република България дава своята историческата оценка на човеконенавистния характер на този режим, отдава почит на жертвите му и се обявява срещу всякакви опити за неговата реабилитация. Въпреки това, на различни места в България все още стоят различни останки от това тъмно за нас минало – под формата на паметници, символи, предмети и т.н.

Истината е, че от момента на поставянето им до днес тези останки в действителност имат силно символично значение. То няма нищо общо обаче, с „братската дружба“ между нашите народи. В същността си те служат на две основни цели – първите пропагандни и вторите, дори по-страшни, отправящи явното внушение – „Вашата страна се намира под властта и милостта на руския шпагин“.

Трето, отвъд използваните квалификации, които смятам да подмина, оценката, дадена от Държавната Дума за ролята на политическата партия, която имам честта да председателствам, в българския политически живот е вярна. „Демократи за силна България“ е наследник на българските държавници, които откъснаха страната ни от постсъветската сфера на влияние и направиха възможно членството ѝ в НАТО и ЕС. „Демократи за силна България“ е формацията: която първа определи новоимперската руска доктрина, след 2008 г., като най-голям риск за националната сигурност на България; която се бори с години срещу реализацията на всички руски енергийни проекти на нашата територия; която осъди незаконната анексия на Крим и агресивната война срещу Украйна; която гарантира достойното място на България в отпора на цивилизования свят срещу кървавата война, която продължавате да водите. В лично качество следва да посоча, че едно от нещата, с които се гордея в своя професионален живот, е изгонването на трима руски дипломати още в далечната 2001 г. по обвинения в шпионаж и опит за възпрепятстване влизането на България в НАТО. 

Уверявам Ви, че позициите ни ще останат непроменени. България е член на НАТО и ЕС и в тези рамки реализира своите национални интереси. Всеки опит за оспорване или ревизия на цивилизационния избор на страната ни, ще срещне нашия категоричен отговор.

Използвам повода да отправя поредния призив за връщане на незаконно отнетите след 9 септември 1944 г., като „трофейни“, български архиви.

Става дума за документи на МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи, Царската канцелария, както и лични архиви на български политици. Това са български документи, част от нашата история и тяхното място е в България.

Накрая, изразявам дълбоката си убеденост, че Руската Федерация ще изгуби войната, която започна и мирът в Европа ще бъде възстановен."

Позицията е подписана от председателя на ДСБ Атанас Атанасов.