Върховният касационен съд забрани на българска търговска верига да подвежда клиентите си за цените на продуктите, които предлага. Решението е по колективен иск от декември 2015 г. на Комисията за защита на потребителите.

Веригата е за хранителни продукти, с инициали „Т-М.“, става ясно от решението на съда. Нарушението е, че в нейни магазини били обявявани различни цени за едни и същи продукти - например на рафта цената била по-ниска, отколкото маркираната на касата.

Проверка на КЗП показа, че например при поставена върху вакуумната опаковка на кашкавал цена 12,29 лв. за килограм маркираната на касата цена за килограм била 14,34 лв.

В друг случай разликата между обявена и маркирана цена на килограм сирене била повече от 4 лева.

Нарушението е констатирано за около десет вида от изложените на щанда продукти, от които към момента на проверките са били налични близо общо 200 разфасовки, уточняват от Комисията. В някои случаи дори е установено, че върху опаковките на предварителни разфасовки от един вид продукт е поставена различна цена за килограм. 

Комисията е забранила описаните нелоялни практики със заповед, потвърдена от съда, но нова проверка след влизането в сила на разпоредбата показала, че търговецът продължава да извършва същите нарушения. Следващата предприета от КЗП стъпка била завеждането на колективния иск.

С потвърждаването на решението ВКС задължава търговеца да не прилага в бъдеще тези практики.

От Комисията публикуваха и съвети за потребителите и търговците при подобни случаи.

Съвети към потребителите:

 Сравнявайте цената върху опаковката с тази на щанда.
 Следете маркирането на продуктите на касата.
 При две различни цени за една и съща стока или маркирането на по-висока от обявената цена, поискайте разяснения.

Съмнявате ли се за заблуда, откажете се от покупката.

Препоръки към търговците: 

 Не се допускат две различни цени за една и съща стока в търговския обект.
 Маркираната на касата цена трябва да съвпада с предварително обявената.
 Цените на предварителните разфасовки се поставят върху опаковките или в непосредствена близост, отнасят се за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.

Битката за прекратяването на порочните практики с цените между веригата и потребителите започва преди повече от 6 години. Първият сигнал е от 10 ноември 2010 г. Човекът си купил кашкавал от магазин на веригата в търговски център в Пловдив. Прочел касовата бележка и на нея пишело, че килограмът струва 12,79 лева, а на опаковката пишело 10,89 лева. КЗП направили проверка по сигнала и установили, че има подобно разминаване при шест вида стоки - различни марки кашкавал и сирене. При едно от сирената разликата в цената за килограм била повече от 4 лева.

Търговецът бил глобен със 700 лева. Наказателното постановление било обжалвано, но Пловдивският районен съд го потвърдил и то влязло в сила с решение на Пловдивския административен съд.

Нов сигнал срещу същата верига постъпил в КЗП през януари 2011 г. Отново ставало въпрос за разминаване в цените на кашкавал - едно пишело на табелата на рафта, друго на опаковката.

Нова проверка потвърдила сигнала. Три вида кашкавал били с различни цени на рафта и опаковката и при маркирането на касата валидна се оказала цената от рафта. В два от случаите клиентът, ориентирал се по опаковката, щял да плати повече, в един - по-малко.

Председателят на КЗП издал заповед, с която забранил тази практика. Тя била връчена на търговеца през март 2011 г. Търговецът обжалвал, съдът отхвърлил жалбата. Тя стигнала и до Върховният административен съд, който през месец май 2012 г. също излязъл с решение в полза на КЗП.

През февруари 2012 г. пристигнала нова жалба срещу същата верига - за заблуждаваща информация за цените на два вида снакс. В деня на покупката цената на единия от тях според етикета на щанда била 1.59 лв., но на касата струвал 1.79 лв., другият се предлагал за 0,79 лева, но се продавал за 0,85.

Разминаване имало и при обявените и реалните цени и при млечни продукти, показала проверка на КЗП. Последвала нова съдебна сага и въпросът стигнал до последната инстанция - ВКС. Върховният съд намерил оплакванията на фирмата за неоснователни и окончателно забранил нелоялните търговски практики.

Решение 228 на ВКС е от 23 декември 2016 г., второ търговско отделение.